Решение № 65 от 10.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Янкова

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Максим Колев като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200809 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано по протест на и.ф.апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - Велико Търново против въззивна присъда № 9/15.07.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по ВНОХД №176/2024 г., с която е била отменена първоинстанционната осъдителна присъда № 5/26.03.2024 г. по НОХД № 394/23 г. на Окръжен съд Ловеч, в частта в която подсъдимият М. М. М. е бил признат за виновен да е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 4 вр. с чл.28, ал.1 от НК и престъпление по чл. 249, ал.1, предл.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК като е бил оправдан изцяло. Присъдата е отменена и в частта относно приложението на чл.23 от НК и чл.68, ал.1 от НК, както и в частта, с която подсъдимият А. Й. М. е бил признат за виновен, в това да е извършил посочените две престъпления в съучастие с подс.М., като въззивния съд оправдал подс.М. по приложението на чл.20, ал.2 от НК.

В касационния протест е отразено недоволството на прокурора от процесуалната дейност на въззивния съд, оспорена като несъответна с изискванията на чл.14, ал.1 и чл.107, ал.5 от НПК. Твърди се по-конкретно, че съдът незаконосъобразно е ценил като „оговор“ обясненията на подс.М., както и че се доверил безмотивно на показанията на третия подсъдим К.А., вместо на заявеното от подс.М. относно връщането им (на М. и М. в казиното бел.ВКС), при положение, че веднъж вече кредитирал обясненията на последния, в частта относно предаването на телефона на подс.М., но неясно 1 защо отказал да ги кредитира в частта относно предаването на сумата от 70 лв.

Протестът съдържа и собствената оценка на прокурора относно: - връщането от подс.М. на сумата от 200 лв. на св.Т.; - смисловото съдържание на поисканата от подс.М. услуга, а именно „подс.М. да наблюдава св.Т. в казиното и ако си тръгне да му се обади, за да не го завари в дома му“; много краткото време след връщането на подс.М., в което последният дал на подс.М. телефона /марка/ като подарък. Според предложената интерпретация, вярната оценка на посочените обстоятелства, неминуемо следвало да доведе решаващия съд до извода за доказаност извършването на друго, по-леко наказуемо престъпление, а именно по чл.215, ал.1 от НК с предмет мобилния телефон, понеже при тези данни, подсъдимият „е съзнавал, че М. няма как да се е сдобил с телефона през онази вечер, освен чрез кражба“(стр.4, кас.протест). По същите съображения и с акцент върху върнатите на св.Т. 200 лв. именно от подс.М. е обоснована застъпената в протеста позиция, че последният е извършил вещно укривателство и относно сумата от 70 лв., съставляваща част от изтеглените от подс.М. общо 200 лв. чрез ползване на дебитната карта на св.Т..

Въз основа на претендираните нарушения в оценъчната дейност е аргументирано и оплакване за допуснатото нарушение па чл.337, ал.1, т.2 от НПК, понеже при правилно, според прокурора, фактическо изясняване на делото съдът е следвало да осъди подсъдимия за по-леко наказуемо престъпление – по чл.215, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, вместо първоначално предявените му две самостоятелни обвинения - по чл.195, ал.1, т.7 от НК и по чл.249, ал.1 от НК, а не да го оправдава изцяло.

Релевираното оплакване по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е ангажирано и с още едно възражение – за липса на мотиви, като се твърди, че изложените не съответстват на чл.339, ал.3 от НПК, тъй като същите обективирали само несъгласието на въззивния съд с фактическите положения, установени на първия съд, но не и собствените му фактически изводи.

Нарушението на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е заявено на плоскостта на развитите оплаквания за неправилно фактическо изясняване на делото. Твърди се, че в резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения е опорочено вътрешното убеждение на въззивния съд, вследствие на което, като приел, че деянията на подсъдимия М. не съставляват престъпления, съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон.

С тези доводи, в протеста се настоява за отмяна на въззивната присъда в атакуваната й част, с която е отменена първоинстанционната присъда и подсъдимия М. е бил изцяло оправдан, като делото бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция.

Участващият в заседанието пред ВКС прокурор поддържа протеста и съображенията, развити в подкрепа на ангажираните касационни основания.

Излага мнение, че съдът е подценил доказателствата по делото и ги е ценил разкъсано едно от друго, а не в дължимата взаимовръзка, вследствие на което 2 е допуснато неправилно приложение на материалния закон с оправдаване на двамата подсъдими в съответните им части. Моли протестът да бъде уважен, като се отмени присъдата и делото бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд.

В заседанието пред ВКС подс.М. М. не се явява, редовно призован.

Упълномощеният му защитник, адвокат А. М. се явява и с доводи за недопустимост на протеста, моли същият да бъде оставен без разглеждане.

Алтернативно в случай, че ВКС го намери за допустим, предлага да бъде оставен без уважение, като неоснователен.

Подсъдимият А. М., не се явява редовно, призован. Служебно назначеният му защитник адвокат Н. П. от САК взема становище за оставяне в сила на въззивния акт. Счита, че процесуалните правила са спазени, понеже по делото в полза на обвинението са събрани единствено самопризнанието на подс.М. и съдът правилно е взел предвид ограничението по чл.116, ал.1 от НПК, съгласно което обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на подсъдимия.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 5 от 26.03.2024 г., постановена по НОХД № 394/23 г.

Ловешкият окръжен съд признал подсъдимите А.М. и М.М. за виновни в извършването на две престъпления: 1/ по 249, ал.1, предл. 1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр.с чл. 26, ал.1 от НК, а именно, че на 03.10.2022 год. за времето от 00:18 часа до 01:37 часа в /населено място/, /област/ при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду си като съизвършители, използвали платежен инструмент, дебитна карта с № 4748 3650 1633 0918 на /банка/, издадена на името на С. А. Т. от /населено място/, /област/, без съгласието на титуляра, чрез ATM устройство, терминал № /номер/ на /банка/, монтиран на паркинга на комплекс /комплекс/ и изтеглили последователно суми в размер на 100,00 лв. и 100,00 лв., всичко в общ размер на 200,00 лева, за което им наложил наказания в размер на три години лишаване от свобода на подс.М. и две години лишаване от свобода на подс.М., като и двамата били осъдени и на глоба в размер на 400 лв.; 2/ по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК вр. чл.20 ал.2 за подсъдимия М., по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл..28 ал.1 от НК вр. чл.20, ал.4 от НК за подсъдимия М., а именно че на 02/03.10.2022 год. в /населено място/ , /област/ от дом, на ул./улица, номер/, в съучастие помежду си, подсъдимият М. като извършител, а подсъдимият М. като помагач, противозаконно отнели чужди движими вещи - мобилен телефон марка /марка/ модел /модел/ с IMEI№ /номер/ на стойност 70,00 лева, от владението на собственика С. А. Т. от /населено място/, /област/, без неговото съгласие с намерение противозаконно да го присвоят, като деянието е извършена при условията на опасен рецидив от подсъдимия М. и при условията на повторност в немаловажен случай от подсъдимия М., за което съдът ги е осъдил - подсъдимият М. на две години лишаване от свобода, а 3 подсъдимият М. на една година лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.М. било наложено едно общо най тежко наказание три години лишаване от свобода, постановено за изтърпяване при първоначален строг режим, към което на основание чл.23 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 400лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М. било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, постановено за изтърпяване при първоначален строг режим, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 400 лв. На основание чл.68, ал.1 от НК било приведено в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на подс.М. по НОХД № 539/2019 г. от ОС Ловеч, за изтърпяването на което също бил определен първоначален строг режим,

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият А. М. и подсъдимият К. А. били признати за невинни да са извършили на 03.10.2022 г. престъпление по чл.249, ал.1, предл.1, във вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което и били оправдани от съда.

Само по подадена от защитника на подсъдимия М. въззивна жалба срещу присъдата на ОС Ловеч в АС Велико Търново е образувано ВНОХД № 176/2024 г., по което е постановена сега атакуваната въззивна присъда, с която ВТАС оправдал изцяло подс.М., а подс.М. – в частта, в която е обвинен да е извършил престъпленията в съучастие с подс.М.. В останалата й част първоинстанционната присъда била потвърдена.

Подаденият протест ВКС намира за допустим, но по същество за неоснователен.

Независимо,че възраженията срещу допустимостта на протеста не са представени по реда на чл.351, ал.4 от НПК - писмено и до даване ход на делото, а едва в изслушването пред ВКС, следва да получат отговор, понеже са свързани с преценката за касационното произнасяне. Същите са развити от защитата в две насоки: 1/ несъответност на протеста, доколкото не съдържал искане за осъждане на подсъдимия М., а само оплакване от пропуска на въззивния съд да упражни правомощията си по чл.337, ал. 1, т. 2 от НПК, разтълкувано от защитата като искане на прокурора целящо единствено да „делегира конституционните си функции по обвинение на въззивния съд“, пред който изменението на обвинение не е допустимо; 2/ просрочие на заявените съображения относно престъплението по чл.195 от НК, предвид тяхното релевиране извън преклузивния срок за протестиране на присъдата.

Следва да се уточни предварително, че макар проверката за съответствие на протеста с изискванията на чл.351, ал.1 и ал. 3 от НПК да е била извършена по предвидения процесуален ред от въззивен съдия, ВКС не е лишен от възможността да я извърши. Напротив. Без съмнение, в правомощията му е да провери, преди да вземе отношение по същество, дали е сезиран с годен да предизвика касационна проверка иницииращ документ.

Подаденият от и.ф.апелативен прокурор на АП Велико Търново протест 4 отговаря на изискванията по чл.351, ал.1 от НПК. Допустимостта му не е изключена в аспекта на претендираната от защитата неяснота в обвинителната позиция. Прегледът на изложените в протеста съображения позволява да бъде разбрана тезата на прокурора, понеже ясно е изразено недоволството от оправдаването на подс.М. по обвинението му за двете престъпления и заявената неправилност на протестирания акт в тази му част, в която М. „е бил оправдан изцяло, без да е осъден за по-леко наказуемо престъпление по чл.215, ал.1 във вр. с чл.26 от НК“. Изложените по - нататък доводи са именно в подкрепа на така формулираната позиция, с позоваване на допуснатото в тази връзка съществено процесуално нарушение от съда изразено в неизпълнение на задължението по чл.337, ал.1,т.2 от НПК. Дали са били налице основанията на посочената правна хипотеза е въпрос по същество, а не по допустимостта на подадения протест.

Възраженията на защитата за недопустимост, обосновани с невъведени в срока за протестиране касационни основания също са лишени от основание, като са плод на допуснато смесване между предвидените в чл. 351, ал.5, т.1 от НПК и чл.351, ал.4 от НПК различни процесуални възможности. В конкретния случай, в рамките на извършената по чл.351, ал.5 от НПК проверка, съдия от въззивния съд е установил, че протестът не отговаря на изискванията по чл.351, ал.1 и ал. 3 от НПК и указал отстраняването им, за което дал седмодневен срок на прокурора. Указанията са били изпълнени в срок, поради което и така изготвения протест съставлява и иницииращият касационната проверка документ, защото едва след привеждането му в съответствие с чл.351, ал.1 от НПК би могъл надлежно да постави началото на касационното производство. С други думи, така подаденият, след изпълнение на указанията протест е основният иницииращ документ, а не съставлява допълнение, подадено по реда на чл. 351, ал.4 от НПК, както неправилно счита защитата.