Определение № 19879 от 15.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19879 гр. София, 15.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно частно гражданско дело № 20251100510954 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Д. Д. срещу определението от 10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 47401/2024 г. на СРС, 84 състав, с което е допълнено определението от 31.03.2025 г. (с което производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК) и В. П. И. е осъдена да заплати на частния жалбоподател сумата от 400 лева – разноски в първоинстанционното производство (заплатено адвокатско възнаграждение). В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение.

Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено, като се присъди в негова полза заплатеното за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение в пълен размер от 600 лева.

Насрещната страна В. П. И. оспорва частната жалба и моли същата да се остави без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

1

С определението от 31.03.2025 г., постановено по гр. дело № 47401/2024 г., Софийският районен съд, 84 състав, е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по делото поради оттегляне на предявения от В. П. И. срещу П. Д. Д. иск по чл. 59, ал. 9 СК.

С обжалваното определение по молба на ответника районният съд е допълнил прекратителното си определение, осъждайки на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. П. И. да заплати на П. Д. Д. сумата от 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Присъждайки посоченото възнаграждение, първостепенният съд е уважил възражението на ищцата за неговата прекомерност (ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева).

В случая районният съд правилно е преценил естеството на спора, вида и количеството на извършената от адвоката, представлявал П. Д. Д. – адв.

В.Л., работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Адв.

Л. е подала становище по искането на ищцата за определяне на привременни мерки (което искане е недопустимо и е оставено без разглеждане) и отговор на исковата молба, в който в голяма степен се повтарят аргументите в становището. По делото не са провеждани открити съдебни заседания, респ. страните не са изслушвани по реда на чл. 59, ал. 6 СК, не са приобщавани доклади от компетентните дирекции „Социално подпомагане“, допуснатите гласни доказателствени средства не са събирани и не е изслушвано заключение на допуснатата съдебно-психологична експертиза. Присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение се явява съответно на действителната фактическа и правна сложност на спора, качеството на услугата и на принципа на справедливостта. Неговият размер изцяло съответства на постановките, залегнали в Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, поради което размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, в т.ч. този по чл. 21, са само ориентировъчни и не обвързват съда.

Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският градски съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 10.07.2025 г., постановено по гр.д.

№ 47401/2024 г. на Софийския районен съд, 84 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3