Решение № 1327 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1327 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100506295 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗАД „ДаллБог: ЖИ.т и Здраве“ АД, чрез адв. Ц. срещу решение № 4985/20.03.2024г., постановено по гр. д. № 57598/2023г. на СРС, 62 с-в.

С обжалваното решение ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК 000694286, на основание чл. 411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 6 843, 42 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по образувана при ищеца щета № 470422232301285 във връзка с ПТП, настъпило на 08.01.2023 г. на бул. „Асеновградско шосе“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 59, 86 лв. мораторна лихва за периода 25.09.2023 г. – 18.10.2023 г.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

1

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” 2 между делинквента и ответника.

Въззивната инстанция намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав.

От представената по делото застрахователна полица се установява, че е налице валиден договор за имуществено застраховане с увредения, както и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди.

По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между водача на МПС Ауди 5 и ответника.

Спорен между страните е точният механизъм на настъпване на ПТП, както и по вина на кой от двамата водачи е причинено същото, респективно налице ли е съпричиняване.

Въззивната инстанция приема, че следва да бъде възприет посоченият от вещото лице механизъм на ПТП, а именно: на 08.01.2023 г. около 16:30 часа л.а. „Ауди А5“ с рег. № ******* се движи по бул. „Асеновградско шосе“, което се намира между гр. Асеновград и гр. Пловдив и съвпада с Републикански път II-86, и в района на кръстовище в гр. Асеновград водачът предприема маневра за престрояване вдясно, при което реализира ПТП с движещия се от дясната му страна л.а. „Тойота CHR“ с рег. № *******, в причинна връзка с което на последния са нанесени щети. Причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. „Ауди А5“, който не е изчакал преминаването на движещия се в кръговото движение л.а. „Тойота CHR“.

Този механизъм посочва и разпитаният пред СРС свидетел А.В.Х., който заявява, че ПТП-то настъпило при управлението на л.а. „Тойота CHR“ с рег. № ******* на пътя за гр. Пловдив от гр. Асеновград, на околовръстното между гр. Асеновград и гр. Пловдив. Движел се е по околовръстното в посока гр.

София, навлязъл е в кръговото движение и от лявата му страна го е ударил отзад друг автомобил – „Ауди А5“, който се е престроявал, за да излезе от кръговото движение, като за свидетеля ударът е бил в задна лява страна, при което е била увредена задна лява врата на автомобила. Посочва, че се е движел в кръговото, когото е настъпило произшествието, и за пръв път е забелязал другия автомобил, когото е настъпил ударът. Кръговото било трилентово, свидетелят се движел в средна лента, а другият водач – в най – лявата. Първата отбивка била за продължаване по околовръстното, втората – за влизане в гр.

3

Пловдив и третата – за околовръстното в посока гр. София. Именно в тази посока се движел свидетелят, като му предстояло излизане от кръговото, но към момента на удара още не е бил започнал излизането. Свидетелят е категоричен, че ударът е настъпил в неговото платно, като другият водач се престроявал, за да излезе от кръговото.

По отношение на поредността на движение на автомобилите в кръговото кръстовище, с оглед неговата специфика и установената посока и траектория на движение на автомобилите, както и предвид изобразената в двустранния констативен протокол схема на разположение на автомобилите при настъпване на ПТП, следва да бъде възприето заключението на САТЕ.

Анализът на събраните в хода на производството доказателства обуславя извод за протИ.правно поведение на застрахования при ответника водач. В случая от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че този водач е навлязъл в платното на автомобил Тойота, с което е станал причина за настъпване на ПТП.

Съдът не кредитира показанията на свидетелят Н.. Същите са непоследователни, нелогични и протИ.речат на всички останали писмени и гласни доказателства, събрани по делото. В случай, че действително се е движел в средна лента, както твърди, а другият водач завивал наляво, то тогава ударът не би настъпил на посоченото място. Нещо повече, САТЕ не е оспорена от страните пред СРС, не е поискана и допълнителна или повторна такава след изслушването на втория свидетел.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" 4 от закона/. Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/.

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/.

Ето защо, видно от приетата по делото САТЕ, писмените и събраните гласни доказателства, всички вреди са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Установява се и, че механизмът на ПТП отговаря на описания в исковата молба и протокола за ПТП, поради което неоснователни са възраженията на жалбоподателя в тази връзка.

При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че вината за настъпване на ПТП е изцяло във водача на лек автомобил Ауди, който е предприел маневра за престрояване вдясно, без да пропусне движещия се в това платно автомобил. За водачът на МПС Тойота е било невъзможно да предотврати ПТП, защото към момента на удара се е намирал пред лек автомобил Ауди 5. Това изцяло се потвърждава от свидетелските показания, като св. Х. посочва, че е видял другия водач едва в момента на удара. Ето 5 защо, по никакъв начин не се доказва съпричиняване, не се установява никакво действие на водача на МПС Тойота, с което да е допринесъл за настъпване на ПТП. От друга страна водачът на Ауди А 5 е имал възможност да предотврати ПТП-то, като изчака преминаването на лек автомобил Тойота и едва след това предприеме маневрата. Ето защо, правилно СРС е приел, че причина за настъпване на процесното ПТП е единствено поведението на водача Н..

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че водачът на МПС Тойота е нарушил правилата на движение, като е предприел маневра навлизане в съседното пътно платно. Тези твърдения са недоказани. Напротив, установява се, че именно водачът на Ауди 5 е предприел такава маневра, като е реализирал ПТП с МПС Тойота, който се е движел пред него.

Не се установява и протИ.речие между протокола за ПТП и свидетелските показания на св. Х., а показанията на св. Н. въззивният съд не кредитира, поради изложените по – горе съображения.