Определение № 215 от 25.03.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Шумен, 25.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело № 20233600100473 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на К.С.К.Р. от гр. Шумен, чрез пълномощника адв. М. К. К. от ШАК срещу „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, гр. София, ЕИК 203670940, представлявано от председателя на Съвета на директорите Ю.Х.Ю.

Ищцата твърди, че кредиторът „ Уникредит Булбанк „ АД, ЕИК 831919536 се снабдил с общо 5 бр. изпълнителни листи срещу нея, а именно: 1/ по ч.гр.д. №1770/2012 г. по описа на РС –Търговище – за сумите 279 147.91 лева – главница, ведно със законната лихва от 25.10.2012 г., 38 047.91 лева – договорна лихва за периода 20.01.2012 г. – 20.10.2012 г. и 5 582.96 лева – държавна такса; 2/ по ч.гр.д. № 15568/2012 г. по описа на РС – Варна – за сумите 300 000 лева – главница, 44 329.24 лева – лихва за периода 21.11.2011 г. – 24.10.2012 г., ведно със законната лихва от 25.10.2012 г. до изплащане на задължението и 6 945.08 лева – държавни такси; 3/ по ч.гр.д. № 15568/2012 г. по описа на РС – Варна – за сумата от 2 925 лева – разноски за обслужване и администриране на кредита, съгласно договор за банков кредит от 20.09.2006 г.; 4/ по ч.гр.д. № 15577/2012 г. по описа на Районен съд – Варна – за сумите от 200 000 лева – главница, 30 483.96 лева – лихва за периода 20.01.2012 г. – 24.10.2012 г., ведно със законната лихва считано от 25.10.2012 г. до изплащане на вземането и 4 609.68 лева – държавна такса и 5/ по ч.гр.д. № 15573/2012 г. по описа на Районен съд – Варна – за сумите от 71 907.17 лева – главница, 11 660.95 лева – лихва за периода 20.01.2012 г. – 24.10.2012 г., ведно със законната лихва считано от 25.10.2012 г. до изплащане на вземането, както и 1 671.36 лева – държавна такса. Въз основа на гореописаните изпълнителни листи, на 23.11.2012 г. било образувано изп.д. № 769/2012 г. на ЧСИ Д.З., по което на 26.11.2012 г. й била връчена покана за доброволно изпълнение. На 07.12.2012 г. бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение, по който не са налице удръжки. По изпълнителното дело не са били извършвани други изпълнителни действия, поради което на 07.12.2014 г. настъпила перемпция по отношение на длъжника К.С.К.Р.. Въз основа на издадени срещу нея, в полза на същия кредитор: 1/ заповед за изпълнение № 8512/26.10.2012 г. по ч.гр.д. № 15568/2012 г. по описа на РС – Варна, 2/ заповед за изпълнение № 8716/05.11.2012 г. по ч.гр.д. № 15568/2012 г. по описа на РС – Варна, 3/ заповед за 1 изпълнение № 8472/26.10.2012 г. по ч.гр.д. № 15577/26.10.2012 г. по описа на РС – Варна и 4/ заповед за изпълнение № 8513/26.10.2021 г. по ч.гр.д. № 15573/2012 г. по описа на Районен съд – Варна, на 23.11.2012 г. било образувано изпълнително дело 767/2012 г. на ЧСИ Д.З., по което на 26.11.2012 г. й била връчена покана за доброволно изпълнение, а на 07.12.2012 г. бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение. По изпълнителното дело не са били извършени други изпълнителни действия, поради което на 08.12.2014 г. е настъпила перемпция по отношение на длъжника К.С.К.Р.. На 22.04.2013 г. изп.д. № 769/2012 г. било присъединено към изп.д. № 767/2012 г.. През м. юли 2023 г. изп.д. № 767/2012 г. било прекратено по отношение на нея като длъжник, поради настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с постановление на ЧСИ изх. № 15739/13.07.2023 г., влязло в сила на 28.07.2023 г.. След образуване на посочените по-горе изпълнителни дела вземанията на кредитора „ Уникредит Булбанк „ АД, ЕИК 831919536 били придобити от ответника, чрез извършена цесия. Същият изтеглил изпълнителните листи по двете дела и, въз основа на тях, с молба от 28.07.2023 г., образувал изпълнително дело № 1029/2023 г. на ЧСИ Д.З., за което на пълномощника й адв. М. К. от ШАК било връчено уведомление изх. № 22350/12.10.2023 г.. Към момента ответникът претендирал от нея, като длъжник по посоченото изпълнително дело, парично вземане в общ размер на 1 816 826.45 лева, съставено от горепосочените суми, ведно с мораторна лихва и разноски по изпълнението. Въз основа на горното, счита, че по изп.д. № 769/2012 г., присъединено към изп.д. № 767/2012 г. е настъпила премпция на 08.12.2014 г., като всички действия след тази дата са неправомерни и незаконосъобразни, не пораждат правни последици и са недействителни. Съгласно приетото с ТР № 2/26.02.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, към 07.12.2017 г. паричното вземане срещу нея, произтичащо от посочените 5 бр. изпълнителни листи е било погасено по давност на основание чл.110, вр. с чл.114 от ЗЗД – за главницата и на основание чл.111 от ЗЗД – за лихвата. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, гр. София, ЕИК 203670940, представлявано от Ю.Х.Ю. че К.С.К.Р. не дължи сумата от 1 816 826.45 лева, съставляваща част от вземанията по 5 бр. изпълнителни листи, по които е образувано изп.д. № 1029/2023 г. по описа на ЧСИ Д.З., рег. № 876, с район на действие ШОС, като погасени по давност, ведно с лихви върху главницата и разноски в заповедното и изпълнителното производство. В условията на евентуалност, моли да бъде прието за установено по отношение на ответника, че за дружеството не съществува право на принудително изпълнение спрямо сумата от 1 816 826.45 лева, съставляваща вземанията по 5 бр. изпълнителни листи, по които е образувано изп.д. № 1029/2023 г. по описа на ЧСИ Д.З., рег. № 876, с район на действие ШОС, като погасени по давност, ведно с лихви върху главницата и разноски в заповедното и изпълнително производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответника „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, гр. София, ЕИК 203670940, представлявано от Ю.Х.Ю. чрез юрисконсулт В.Л.И., в който предявява възражение за неподсъдност на правния спор на ОС - Шумен, тъй като ищцата е солидарен длъжник за вземания по договори за кредит, 2 сключени със „ Строител 2012 „ АД / в ликвидация /, ЕИК 127058071 и „ Стройко – Бозов и Райчев „ ЕООД, ЕИК 127026198, с които е била в пряка функционална връзка към датата на встъпването й в експозициите, и няма качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Предвид това и, че седалището на дружеството – ответник е в гр. София, моли производството по делото да бъде прекратено пред ШОС и изпратено по подсъдност на СГС, на основание чл.108, ал.1 от ГПК.

С оглед на предявените от страните искания и възражения и след запознаване с материалите по делото, съдът намери, че възражението на ответника за неподсъдност на правния спор на ШОС е основателно и следва да се уважи, поради следното:

Понятието "потребител" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори и, на основание пар. 13а, т. 9 ДР на ЗЗП, е въведено в националното законодателство, с разпоредбата на пар. 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, която предвижда, че:

"Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. "

Според практиката на Съда на европейския съюз във връзка с приложението на чл. 2, б.

"б" от Директива 93/13/ЕИО, под "потребител" следва да се разбира всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. За установяване качеството на "потребител" на страната по един договор, съдът следва да извърши преценка на всички обстоятелства по него, включително на клаузите на договора и естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или съответно на получаването й. Директива 93/13/ЕИО се прилага за всички договори, извън изключенията, изброени в десето съображение на Директива 93/13, поради което предметът на договора е ирелевантен за приложното поле на директивата, която дефинира договорите, към които се прилага, с оглед на качеството на страните - в зависимост от обстоятелството, дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. Понятието "потребител" по смисъла на пар. 2, б. "б" от Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се прецени, дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото. В случаите на физическо лице, което е поело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество, задача на националният съд е да установи дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзка от функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или е действало за цели от частен характер. В определение по Дело С-535/16 е прието, че чл. 2, б.

3

"б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че физическото лице, което по силата на договор за новация поема пред кредитна институция задължение за погасяване на кредити, първоначално отпуснати на дадено дружество за целите на неговата търговска дейност, може да се приеме за потребител по смисъла на тази разпоредба, когато това физическо лице няма явна връзка със съответното дружество, но е постъпило по този начин поради връзките, които има, извън дейността си по занятие, с лицето, което е управител на дружеството, както и с лицето подписало акцесорни договори към първоначалните договори за кредит /договори за поръчителство, договор за обезпечение върху недвижим имот/ за потека/. Аналогично е и разрешението дадено по Дело С-105/17 на СЕС, образувано за тълкуване на Член 2, букви б) и г) от Директива 2011/83/ЕС — Член 2, точка 2 — Понятията "търговец" и "търговски практики". В същото е прието, че действията на физическото лице биха могли да бъдат приети за "търговска практика" само когато това лице действа за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия, което запитващата юрисдикция следва да провери с оглед всички релевантни за случая обстоятелства.

Според трайната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в решения по т. д. № 2754/2015 г. на ВКС, I т. о., т. д. № 1102/2017 г. на ВКС, I т. о.; т. д. № 2931/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.; т. д. № 1934/2015 г. на ВКС, І т. о; гр.д. №2847/2020 г. на ВКС, ІV г.о., физическите лица – съдлъжници по договор за банков кредит или обезпечаващи кредит, по който кредитополучателят е търговец, могат да имат качество на "потребител" по смисъла на Закона за защита на потребителя, както и да се позовават на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако при сключването му са действали за цели извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Понятието "потребител" по смисъла на пар. 2, б. "б" от Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се прецени, дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия.

Установяването му следва да се извърши във всеки конкретен случай, въз основа на цялостен анализ на конкретните обстоятелства и събраните по делото доказателства. При преценка и анализ на доказателствата субективното отношение на страните по сделката е ирлевантно.

В случая, от приложените към отговора на исковата молба и молба вх. № 1616/19.03.2024 г. доказателства се установява, че вземанията, предмет на правния спор произтичат от договор за кредит – овърдрафт № 56/05209/020037 от 30.11.2007 г., договор за банков револвиращ кредит № 23005205/020037 от 18.06.2008 г. и договор за банков кредит в национална валута № 712 от 20.09.2006 г., по които кредитополучател е „ Водно строителство „ АД / сега „ Строител 2012 „ АД / в ликвидация /, ЕИК 127058071 /, както и от договор за кредит – овърдрафт от 30.11.2007 г., по който кредитополучател е „ Стройко – Бозов и Райчев „ ООД / сега „ Стройко – Бозов и Райчев „ ЕООД, ЕИК 127026198, заличен търговец /. Видно от съдържанието на договорите, кредите са били отпуснати с цел 4 осъществяване текущи разплащания на кредитополучателите. По силата на договори от 19.01.2010 г. и анекс № 7/19.01.2010 г. към договор за банков кредит – овърдрафт № 56/05209/020037 от 30.11.2007 г., анекс № 7/19.01.2010 г. към договор за банков револвиращ кредит № 23005205/020037 от 18.06.2008 г. и анекс № 10/19.01.2010 г. към договор за банков кредит в национална валута № 712 от 20.09.2006 г., като солидарни длъжници за задълженията на „ Водно строителство „ АД, ЕИК 127058071 по посочените договори са встъпили двама от съдружниците в дружеството и членове на СД към 19.01.2010 г. – Р.С.Р. и Г.С.Б.. С анекс № 11/17.12.2010 г. към договор за банков кредит – овърдрафт № 56/05209/020037 от 30.11.2007 г., анекс № 11/17.12.2010 г. към договор за банков револвиращ кредит № 23005205/020037 от 18.06.2008 г. и анекс № 15/17.12.2010 г. към договор за банков кредит в национална валута № 712 от 20.09.2006 г., на мястото на Р.С.Р. като солидарен длъжник е встъпила ищцата К.С.К.Р., която към 17.12.2010 г. е била член на СД на дружеството кредитополучател. С анекс № 7/19.01.2010 г., като солидарни длъжници по договор за кредит – овърдрафт от 30.11.2007 г. с кредитополучател „ Стройко – Бозов и Райчев „ ООД, ЕИК 127026198 са встъпили съдружниците Г.С.Б. и Р.С.Р.. С анекс № 11/19.12.2010 г. като солидарен длъжник по посочения договор, на мястото на Р.С.Р. е встъпила ищцата К.С.К.Р., която към посочената дата е била негова съпруга. След смъртта на съпруга й, настъпила на 01.03.2011 г., същата е станала съдружник в „ Стройко – Бозов и Райчев „ ООД, като с анекс № 12/27.06.2011 г. е участвала, в качеството й на солидарен длъжник, при предоговаряне на сключения от дружеството договор за кредит от 30.11.2007 г..