Решение № 457 от 14.07.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. гр. Хасково, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640102104 по описа за 2022 година

Предявен е иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, против А. Н. П., от ********************* с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1041/2022г. по описа на Районен съд-Хасково.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан на 23.06.2020г.

Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17931268 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като заемодател и ответника като заемател, за сумата в размер на 864.56 лв., за срок от 10 месеца, който обхващал периода от сключването му до 15.05.2021г., съгласно погасителен план към него, който включвал падежните дати на месечните погасителни вноски, размерът им и размер на оставащата главница. Съгласно сключения договор ответникът следвало да погаси кредита на 10 равни месечни вноски, всяка от 1 които в размер на 97.51 лева. След сключване на договора сумата по кредита била преведена по личната банкова сметка на ответника, посочена в договора за кредит, при което на основание чл.3 вр. чл.4 от договора за кредитополучателя възникнало задължението да погаси заема на 10 месечни вноски, като в чл. 5 било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Предвид обстоятелството, че ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 15.04.2021г., към която дата били заплатени осем погасителни месечни вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземането е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като съгласно чл.5 от договора, вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. В конкретния случай вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер считано от 15.05.2021г., за което ищецът изпратил изрично уведомление до длъжника.

Предвид изложеното, за дължимите му суми по договора за потребителски кредит ищецът подал в Районен съд–Хасково Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника и възоснова на него било образувано Ч.гр.д. № 1041/2021 г. по описа на Районен съд–Хасково, по което съдът издал заповед за изпълнение.

Със съобщение по горецитираното дело, ищецът бил уведомен за възможността да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането по издадената по ч.гр.д. № 1041/2020 г. по описа на Районен съд–Хасково заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния му интерес от подаване на настоящата искова молба. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17931268, както следва: 189.40 лева – главница по договора за кредит, 5.62 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 15.05.2021 г.; 17.75 лева - мораторна лихва за периода от 15.05.2021г. до 16.04.2022г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1041/2022г. по описа на Районен съд2 Хасково. В условията на евентуалност и в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме, че е предявен осъдителен иск и че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от същия на ответницата. Претендира направените в заповедното и в настоящото производство разноски. В случай, че исковете бъдат частично уважени, прави искане за присъждане на разноските по съразмерност и след компенсация.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител по делото, който счита предявения установителен иск за допустим и основателен, като го признава и по основание и по размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1041/2022г. по описа на Районен съдХасково, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника в настоящото производство за сумата от 189.40 лева – главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с номер PLUS – 17931268 от 23.06.2020г., сключен между страните по делото; сумата в размер на 5.62 лева

– договорна възнаградителна лихва за периода от 15.04.2021г. до 15.05.2021г. ; сумата в размер на 17.75 лева – мораторна лихва за периода от 15.05.2021г. до 16.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаването на заявлението – 29.04.2022г. д о окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. За тези суми е била издадена Заповед № 455/04.05.2022г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта.

По делото съдът прие като доказателств о и самия договор, сключен между страните, за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS17931268 от 23.06.2020г. Погасителен план към него, актуализиран към 16.08.2022г., както и Покана за доброволно уреждане на спора.

3

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединя в а н е искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 о т ЗЗД и чл.86, ал.1 о т ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника по същото в едномесечния срок от уведомяването на заявителя за връчване на заповедта по чл.410 от ГПК на длъжника по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК.

Разгледани по същество исковете са основателни по следните съображения: В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по заповедта за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че ищецът и ответникът са били в облигационно отношение по силата на сключен Договор за кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17931268 от 23.06.2020г. за сумата 864.56 лева, със срок на договора 10 месеца, обхващащ периода от датата на сключването му до 15.05.2021г. Няма спор още, че към договора е имало и Погасителен план, с посочен размер на всяка погасителна вноска - в размер на 97.51 лева всяка една от тях. Установи се още несъмнено, че така договореният кредит е бил преведен по сметка на ответника, посочена от самия него. От последното извлечение на 16.08.2022г. е видно, че същият дължи сумата 189.40 лева, представляваща непогасена главница и сумата 5.62 лева непогасена възнаградителна лихва. След посочената дата се установи, че ответникът е престанал да погасява задълженията си, което именно е дало основание на кредитора да потърси вземането си. В представеното писмено доказателство е посочено, че последното извършено плащане е м.март 2021г., като след дата няма данни за други плащания. Такива доказателства ответникът не представи и в хода на настоящото производство.

Посочените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че ответникът е неизправна страна по договора за потребителски кредит и обуславят ангажиране на отговорността му. По категоричен начин по делото 4 се установи облигационното правоотношение, от което ищецът черпи процесните си права. Между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 23.06.2020г. с посочени в същия подробно предмет на договора, размер на отпуснатия кредит, банков превод по личната сметка на ответника, погасителни вноски, определени по размер, лихви и всички останали клаузи, обвързващи страните по посочения договор.

От всички събрани по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че е налице валидно сключен договор за кредит между страните, като в тази насока са и твърденията на назначения особен представител на ответника. По делото не се ангажираха доказателства, от които да се установи наличието на някакви пороци на договора. Установи се, че ответникът е престанал да погасява задължението си, като последното плащане е в размер на 91.95 лева, извършено през м.март 2021г. Така, при липса на плащане, съдът приема, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредита, считано от 15.04.2021г., към която дата фактически са били изплатени 8 месечни вноски, вместо договорените 10 такива.

Установи се настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, доколкото същата е уговорена от страните в договора да настъпи при неплащане на две или повече погасителни вноски, т.е. налице е обективно настъпване на предсрочната изискуемост. Доколкото обаче самият ищец не твърди, че е уведомил надлежно ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът не счита, че следва да разглежда предсрочна изискуемост на кредита, тъй като връщането на сумите не се търси от ищеца на това основание, а поради просрочване на две или повече месечни вноски. Още повече, че в случая се установи, че и към момента ответникът не пребивава на посочения в договора за кредит адрес, тъй като издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в заповедното производство и призоваванията му в настоящото са извършвани по реда на чл.47 от ГПК, т.е. чрез залепване на уведомления.

Същевременно се установи, че към момента на предявяване на иска, респ. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК вече е изтекъл изцяло договорения срок на кредита, като е настъпил падежът и на последната погасителна вноска. Следва да се вземе предвид и факта, че ответникът не е намерен и от съда за връчване на заповедта за изпълнение и 5 за призоваване по настоящото дело, което сочи на извода, че трайно не пребивава на този адрес, а няма друг известен. Съществено в случая е да се отбележи, че страните са уговорили, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем в целия му размер, е безусловно, т.е. не е необходимо изпращане на съобщение /уведомление/ до длъжника - чл.5 от договора. От друга страна, става ясно какво включва всяка една от месечните погасителни вноски, как е формиран нейният размер, кога е падежът на всяка една вноска. Освен това, още в началото на подписания от страните договор са визирани размерите на отделните плащания за главница, лихви и т.н., като е изчислен и посочен и крайният размер на дължимата сума от кредитополучателя. Съдът не констатира противоречие между размера на договорената възнаградителна лихва и добрите нрави, тъй като липсват данни, от които да се установи неравноправно третиране на ответника в конкретния случай. Договореният между страните размер на лихвения процент не надхвърля максималния, за да се правят изводи в обратната насока. Следва да се отбележи също така, че Общите условия са подписани от ответника, поради което съдът приема, че последният е изцяло запознат със съдържанието им. При тези данни по делото съдът намира за основателен и доказан предявения иск в настоящото производство.

Разпечатката съдържа 24 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55dadf3f-2d2f-492d-aa9b-023eb12de224