Решение № 3061 от 20.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3061 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110139042 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на С. Х. П., ЕГН **********, постоянен адрес ., настоящ адрес . (ищца), чрез упълномощения процесуален представител адвокат П. Й..

Ищцата твърди, че през 2019 г. е сключила с ответницата (нейна племенница) договор за прехвърлянето на недвижим имот (., находящ се в ., идентификатор .), въз основа на който ищцата прехвърлила в полза на ответницата правото на собственост върху имота, а ответницата поела задължението да я гледа и издържа, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до момента на сделката, в това число храна, медикаменти, грижи и др., докато е жива, лично или чрез трети лица. След сключването на договора ищцата продължила да живее сама в ., а ответницата живеела в ., като двете контактували само по телефона. Ищцата освен това прекарвала топлите части от годината в ., в стара наследствена къща. На 14. 11. 2020 г. в . получила инсулт и била закарана от своя приятелка в болницата в град К., в чието неврологично отделение постъпила. Вследствие на инсулта имала затруднение в движението на левите крайници, затруднен говор, била на легло без да може да става и да ходи, но била в ясно съзнание и със спомен за случилото се. На 18. 11. 2020 г. била изписана с подобрение и с лекарска препоръка за физиотерапия и необходимост от грижи и гледане. При изписването си от болницата ищцата била взета от ответницата, която без обяснения я закарала в здравно заведение и била оставена на грижите на персонала.

Персоналът обяснил на ищцата, че се намира в хоспис в . и че няма възможност да й бъде провеждана физиотерапия. Ищцата прекарала в хосписа три месеца и десет дни, като ответницата я посещавала веднъж седмично през уикенда. Ищцата разговаряла с нея и й обяснила, че не желае да прекара остатъка от живота си в хоспис, че иска да й бъдат оказвани грижи (физиотерапия). Ответницата отговаряла, че единственото, което може да направи, е да я настани в дом за стари хора като алтернатива на хосписа. През 1 време на престоя си в хосписа ищцата положила невероятни собствени усилия, като ежедневно се самораздвижвала. Така постепенно състоянието й се подобрило и тогава тя категорично заявила на ответницата, че желае да я изведе от хосписа, като ответницата в крайна сметка се съгласила. Така на 28. 02. 2021 г. ищцата напуснала хосписа и ответницата я завела в дома си в ., където ищцата престояла само три дни.

Ответницата категорично отказала да я приеме в дома си и да я обгрижва и отново предложила на ищцата да я настани в дом за стари хора, а ищцата отново отказала.

Тогава ищцата решила да се върне в .. На 03. 03. 2021 г. двете отпътували за селото, като ответницата закарала багажа на ищцата и й напазарувала храна с пари, изтеглени от картата на ищцата, и я оставила. Ищцата прекарала в . пролетта и лятото, като инцидентно посещавала София за здравни прегледи, а с ответницата поддържали контакт само по телефона. При първото си посещение в . през пролетта ищцата установила, че през време на престоя й в хосписа от апартамента били изхвърлени всичките й мебели, дрехи и лични вещи. В разговор с ответницата последната обяснила, че тя е преценила, че може да изхвърли вещите й и да продължи започнатия преди това от ищцата ремонт с идеята да отдава жилището под наем. Ищцата не можела да пребивава постоянно в апартамента в София, защото в него тя имала само един дюшек (подарен й от нейни приятели, за да има къде да спи) и нямала дрехи и обувки. През април 2021 г. Териториалната експертна лекарска комисия с решение установила, че ищцата е с 90 % инвалидност и със 100 % чужда помощ. На 03. 11. 2021 г. в . ищцата паднала, след което прекарала 12 дни в безсъзнание, като била намерена от съседи. Кметът на селото разбрал за състоянието й, както и че е самотна и няма кой да се грижи за нея, поради което й назначил личен асистент за сметка на бюджета на кметството. През ноември 2021 г. отново провела разговор с ответницата и потърсила помощта й, но ответницата й вдигнала скандал и категорично отказала да я вземе при себе си под предлог, че в дома й няма място и че „не иска да й мирише“. Ищцата ползвала помощта на асистента до юни 2022 г., след което освободила, защото установила, че краде нейни вещи. На 23. 06. 2022 г. ищцата се подложила на операция на очите във Военномедицинската академия в ., като воденето на лекар, вземането й и помощта в домакинството и закупуването на лекарствата били осъществени от братовчедка и приятели на ищцата, съответно заплатени със собствени средства на ищцата. При това положение ищцата прави извод, че не е получила от ответницата издръжка и гледане в периодите, когато е била най-уязвима и нуждаеща се. Освен това ищцата е била лишена от възможността да ползва имота, който прехвърлила, необезпокоявано. Следователно ответницата не е изпълнила задълженията си по договора, поради което договорът следва да бъде развален. Иска от съда да постанови решение, с което да развали сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. С. Ш., ЕГН **********, постоянен адрес ., ., съдебен адрес ., бул.

„Дондуков“ № 11, ет. 4, офис 413 (ответница), чрез упълномощения процесуален представител адвокат К. Б.Т.. Ответницата приема предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан. Твърди, че години наред е била в изключително сърдечни отношения с ищцата, като тя (ответницата) и съпругът й се грижили за нея. През 2018 г. след продължително боледуване от онкологично заболяване съпругът на ответницата починал, което ответницата преживяла много тежко. В този период ищцата настояла да й прехвърли апартамента в ., в който никога не е живяла. През 2019 г. по изрично настояване на ищцата имотът бил прехвърлен в полза на ответницата, а ответницата поела задължението да гледа и да издържа ищцата, като й осигури нормален живот, 2 какъвто е водела до сключването на договора, в това число храна, медикаменти, грижи и др., лично или чрез трети лица. Ищцата освен това запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърления недвижим имот, но продължила да живее в къщата си в ., която обитавала целогодишно още от 1997 г. Отрича ищцата да е продължила да живее в жилището си в ., като заявява, че ищцата всъщност го е посещавала за два-три дни в годината, когато е трябвало да посети .. Заявява, че още от сключването на договора е ангажирала двама души от . (Тодор Велков Славков и съжителницата му Ц. Симеонова Н.). Отново по изрично настояване на ищцата през 2019 г. ответницата изтеглила кредит за основен ремонт на прехвърления имот, тъй като откакто бил закупен имотът не е бил ремонтиран и ищцата не е живяла в него. С ищцата се уговорили след обновяването апартаментът да бъде отдаден под наем, като двете да си разделят наемната цена. Така през 2019 г. ответницата извършила основен ремонт на прехвърления имот. Ответницата била готова и да започне да обзавежда имота, но тогава ищцата променила мнението си, отказал имотът да бъде отдаван под наем и продължила да живее в къщата си в .. Понеже ищцата била запазила правото си на ползване, ответницата спазила уговореното и не използва апартамента. Отрича да е изхвърлила вещите на ищцата и да я е прогонила от имота в ., като заявява, че ищцата лично е заявила кои вещи да бъдат оставени в мазето и кои да бъдат изхвърляни, когато ответницата се е съветвала с нея. На 14. 11. 2020 г. ангажираните от ответницата лица намерили ищцата в безпомощно състояние, уведомяват ответницата и викат „Бърза помощ“. Дежурният екип уведомил ответницата, че на ищцата ще й е необходим придружител. Ответницата веднага посетила МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – К. ЕООД въпреки тежката пандемична обстановка, закупила предписаните консумативи и необходими вещи на ищцата и заплащала по 110 лева на ден на жена на име Катя, която да раздвижва ищцата и да се грижи за нея. След изписването на ищцата въпреки изключително сложната ситуация поради пандемията ответницата успяла да намери много добър хоспис, в който да бъде проведена възстановителна рехабилитация след претърпения исхемичен инсулт. Заявява, че последиците от претърпян исхемичен инсулт не се лекуват с физиотерапия, а рехабилитация. Така ищцата и ответницата сключили договор с „Регионален Хоспос“ ЕООД на 18. 11. 2020 г., като цената за престоя в размер на 35 лева на ден била поета изцяло от ответницата, а на ищцата били осигурени 24-часово наблюдение и грижи от медицински специалисти, а освен това и всекидневна рехабилитация. Ответницата също така редовно посещавала хосписа през почивните дни. Наред с това ответницата подложила ищцата и на допълнителни кръвни изследвания в Диагностично-консултативния център „Д-р Стефан Черкезов“ в . и организирала консултации с невролог и ехографист. На 28. 02. 2021 ищцата по собствено желание напуснала „Регионален Хоспос“ ЕООД. Ответницата отрича да е разговаряла когато и да било с ищцата за настаняването на последната в дом за стари хора. На 03. 03. 2021 г. по желание на ищцата ответницата със съдействието на зет си В.И. я откарали в къщата й в .. Ответницата останала с ищцата няколко дни, като напазарувала храна и лекарствасъс собствени средства (изтеглената от картата на ищцата парична сума й била върната, като ищцата една седмица по-късно сменила дограмата на една от стаите с тези пари), уредила документите за Териториалната експертна лекарска комисия – град Враца, почистила къщата, извикала коминочистач, както и техник за телевизията. Освен това ответницата осигурила на ищцата две жени (К.П.И. и М.В.Н.), които да й помагат, като й готвят топла храна и пазаруват. Наред с това ответницата редовно провеждала телефонни разговори с ищцата, за да знае как се чувства и дали иска нещо да й бъде осигурено, а също така често я посещавала през събота и неделя. Освен това ответницата предприела действия, във връзка с които на 3 ищцата бил назначен и личен асистент – Т.Г.И.. През септември 2021 г. ответницата гостувала на ищцата, като двете обсъдили по какъв начин ищцата ще се отоплява през зимата. Първият ден от гостуването минал много добре, но на втория ден за изненада на ответницата ищцата започнала да се държи много грубо и дори я принудила да напусне къщата й късно през нощта. Ответницата много се уплашила, успяла да се приюти в селото и останала там два дни, за да се увери, че ищцата е добре. През ноември 2021 г. ищцата се разболяла, вероятно от ковид-19, а не е падала, както твърди в исковата молба, и изпада в много тежко здравословно състояние. Държала се неадекватно и отпращала лекарите, които били повикани, за да и помогнат. К.И. и М.Н. се обадили на ответницата и я уведомили, че състоянието на ищцата се влошава и че не могат да полагат грижи за нея (К.П.И. впоследствие починала, вероятно от ковид-19).

Тогава ответницата се свързала с личния лекар, който посетил ищцата, но тя отказала прегледа. По молба на ответницата К.И. извикала линейка, но ищцата отново отказала преглед и отпратила медиците. Ответницата най-сетне се свързала с кмета на ., който намерил жена на име Р.Т.Т., която започнала да полага грижи за ищцата. Ответницата я наела за полагане на грижи (тоалет, даване на лекарства, приготвяне на топла храна, пазаруване и др.) за ищцата. От септември 2021 г. ищцата отказвала да контактува с ответницата и не било вярно твърдяното в исковата молба, че след прекарания ковид19 двете провели разговор. След като ищцата разбрала, че Р.Т. е ангажирана от ответницата, ищцата я изгонила и я обвинила в кражба на стари дрехи. Ответницата разбрала, че ищцата се уговорила вместо това с жена на име Ц.Б.П. да й пазарува и се свързала с нея, но й била отказана информация за здравето на леля й. Обобщава, че е искала да се грижи за ищцата и че се е стараела да го прави така, че да не се натрапва, но ищцата създала непреодолими пречки за това. Намира, че ищцата неоснователно отказала да приеме изпълнението на задълженията на ответницата за гледане и издръжка по съвет на неин познат К.М.И. с прякор „Ч.“. Той я съветвал да развали договора за гледане и издръжка, за да може процесният имот да бъде придобит от него или от негов близък. На 25. 09. 2022 г. ответницата изпратила нотариална покана до ищцата, че ще изпълнява договора за гледане и издръжка като превежда месечна издръжка в размер на 250 лева поради забава на ищцата. Наред с това ответницата изплащала всеки месец консумативите както на процесното жилище, така и на къщата в .. Въпреки това на 16. 12. 2022 г. ищцата сключила нов договор за гледане и издръжка с внука на К.М.И. – К.К.А.М.. Излага правни доводи във връзка с естеството на договора за гледане и издръжка. Намира, че е била възпрепятствана от ищцата да изпълнява задълженията си за гледане и издържане. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.