Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 11.08.2026, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
Административно наказателно дело 96/2026
Вид
Решение № 31
Подписан
11.08.2026
В сила
10.09.2026
Състав
СОФИЯ СТЕФАНОВА ТЮТЮНДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.82, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189ж, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
  • чл.10, ал.1, т.1 · Закон за пътищата
  • чл.10а, ал.2 · Закон за пътищата
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Първомай, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА

Административно наказателно дело № 20265340200096 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод депозирана пред РС – Първомай жалба от Д. К. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес: *** и съдебен адрес:***, срещу Електронен фиш №8506072806, издаден от Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘, с който за нарушение на чл.139, ал.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ и на основание чл.179, ал.3 вр. чл.187а, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева.

Жалбоподателят излага аргументи незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Твърди, че административнонаказателното преследване е преклудирано поради изтичане на обикновената тригодишна преследвателска давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. По тези съображения моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски.

Със съпроводителното писмо, с което са изпратени жалбата и административнонаказателната преписка, въззиваемата страна Агенция ,,Пътна инфраструктура“ – София чрез пълномощник юрисконсулт А. М. взема отношение по същество с подробно изложени доводи за материална и процесуална законосъобразност на обжалвания електронен фиш и неоснователност на защитните възражения с искане за потвърждаването му; претендират се разноски, а при евентуално уважаване на жалбата – да се намалят разноските до размер на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по Наредба 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, а при липса на процесуално представителство в откритото съдебно заседание – размерът 1 на разноски да бъде под минималния, като се позовава на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш, като се прави искане същият да бъде потвърден.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл.314 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от физическо лице, на което е наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 28.04.2026 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е постъпила в Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘ на 08.05.2026 г., поради което срокът по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 25.01.2023г., в 14:25 часа е установено нарушение с пътно превозно средство /ППС/ лек автомобил автобус „Мерцедес Ц 400 Д 4МАТИК“, с рег.

№***, с технически допустима максимална маса 2760 кг, в община Първомай, за движение по път I-8 км 264+758, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено с устройство №10412, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 264 + 758.

За установеното нарушение е издаден обжалваният електронен фиш на името на собственика/ползвателя на ППС – Д. К. Д..

Независимо от налагането на административното наказание на жалбоподателя е указано, че дължи и заплащане на съответната такса по чл.10а, ал.2 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното от него ППС в размер на 9,00 /девет/ лева.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства, а именно:

Електронен фиш №8506072806; Известие за доставяне на електронен фиш; доклад от Електронната система за събиране на пътни такси за установени нарушения; статично изображение във вид на снимков материал на ППС – 3 бр. снимки; данни за нарушител; Протокол №28765/21 и Заповед №РД – 11 – 983/13.09.2021г. за утвърждаване образец на електронен фиш; протокол за установяване годността за приемане на изграждането; доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка /СКТ/ №1041.

2

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения. По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. В посочената задължителна съдебна практика се посочва още, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл.34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл.82, ал.1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл.82, ал.3 от ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност, която празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.

В чл.34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия – тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Доколкото електронният фиш подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се приложат и разпоредбите, касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл.80, ал.1, т.5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече обикновена давност в размер на 3 години. След като процесното нарушение е извършено, установено и санкционирано с издаването на ЕФ на 24.01.2023 г., то от този момент е започнала да тече обикновената 3-годишна давност за административнонаказателно преследване по чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Този срок е изтекъл на 25.01.2026 г., тъй като по делото не се доказва дотогава давността да е била прекъсвана или спирана. От заявлението от делото се установява, че преди 28.04.2026 г., когато електронният фиш е бил връчен, не са предприемани каквито и да е действия за неговото връчване.

Доказателства за осъществени други действия, прекъсващи давността, и на 3 по-ранна дата не се представят, а такива обстоятелства не се и твърдят от страната, носеща доказателствената тежест. При тези факти съдът приема, че срокът на 3-годишната обикновена погасителна давност не е прекъсван и е изтекъл на 25.01.2026 г., а електронният фиш е връчен след този момент – на 28.04.2026 г. С факта на изтичането на срока на давността за преследване на нарушителя се погасяват правомощията на държавата по административнонаказателното правоотношение. Поради продължилото повече от 3 години бездействие да се предприемат постъпки за връчването на процесния електронен фиш на жалбоподателя, то към момента, когато той най-сетне е бил връчен, както и към последващите действия по подаване на жалбата и образуването на съдебното производство вече е бил настъпил срокът на давността, изключваща възможността за административнонаказателно преследване на дееца.

В актуалната съдебна практика на касационната инстанция е преодоляно разбирането за приложение единствено на срока на абсолютната давност за административно-наказателно преследване от 4 години и 6 месеца, като вместо това последователно се приема, че следва да бъде съобразяван и 3годинишният срок на обикновената преследвателска давност. В този смисъл са: Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к. а. н. д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к. а. н. д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1671 от 16.10.2023 г. по к. а. н. д. № 1977/2023 г. на XXXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1011 от 31.05.2023 г. по к. а. н. д.

№ 959/2023 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №1428 от 21.07.2022 г. по к. а. н. д. № 1359/2022 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №583 от 27.03.2023 г. по к. а. н. д.

№ 470/2023 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено. В настоящото производство жалбоподателят е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро, видно от приложените Договор за правна защита и съдействие /л.9/ и Списък с разноски /л.10/. Настоящият състав, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, доколкото така претендираното адвокатско възнаграждение съответства на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро, които на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт, а именно:

Агенция „Пътна инфраструктура“.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, РС Първомай

4

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) №8506072806, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Д. К. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес: *** и съдебен адрес:***, на основание чл.179, ал.3 вр. чл.187а, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д. К. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес: *** и съдебен адрес:***, сумата от 300 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________ СТ/ПМ