Решение № 5024 от 07.07.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№.... гр.София, 07,07,2017год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на десети април пР.з две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секР.таря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №14555 по описа за 2015год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Р.да на чл. 367 и сл. от ГПК.

Образувано е по пР.дявени от Б.А.М. сР.щу

ЗД „Е.Р.“ АД/ с пР.дишно наименование-„Х.З.“ АД/ искове с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 200000,00лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 06.10.2014 год., около 20,05 часа в гр. София, на пешеходна пътека на бул. „Европа“, в района срещу входа на магазин „Джъмбо“, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.

Поддържа се, че вина за настъпилото ПТП има деликвента И.Д.С., управлявал автомобил марка „Хюндай ИХ35“, с д.к. № *******, който нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с пешеходеца Б.М.. Поддържа отговорния за ПТП водач да е застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, поради което е предявен пряк иск срещу застрахователя. Вследствие реализираното ПТП на ищеца са причинени неимуществени вреди, описани в ИМ.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът- ЗД „Е.Ре“ АД в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва да е налице осъществено виновно противоправно деяние от водача И.С.. Оспорва механизма на възникване на ПТП, както и причинната връзка между произшествието и получаването на твърдените от ищеца в исковата молба увреждания. При условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен.

Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, поради нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДВП, поради предприето пресичане на пътното платно на неозначено за целта място/пешеходна пътека/, не се е съобразил разстоянието до приближаващия автомобил и скорост на движение.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото по реда на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните /видно и от Констативен

Протокол № К1034/06.10.2014г. на СДВР-ОПП София / настъпването на процесното ПТП на 06.10.2014год. около 20,05часа, в гр.София, на бул.Европа, в района на вход-изход на магазин Джъмбо между лек автомобил, с марка „Хюндай, модел ИХ 35, рег. № *******, управляван от И. Д.С. и Б.А.М.-пешеходец, при което е пострадал ищеца Б. М..

За установено по делото съдът намира наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на водача И.С., видно от застрахователна полица №09114001649896, сочеща на валидно застрахователно правоотношение, с период на покритие от 27,06,2014год. до 27,06,2015год., включително и към датата на настъпилото застрахователно събитие-/стр.31/.

От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че при ПТП ищеца е получил следните травматични увреждания: съчетана травма на глава, гръден кош и двете подбедрици.

Най тежко увреждане е причинено на главата с фрактура на базата на черепа, линеарна фрактура на дясната темпорална кост, контузия на мозъка с промяна на съзнанието до сопорозно, мозъчен оток и множество мозъчни кръвоизливи, както субдурално, така и в мозъчната тъкан. Констатирана е и разкъсно-контузна рана по тилната част на главата. Увреждането на гръдният кош са изразява с контузия на белия дроб с частичен пневмоторакс двустранно, пневмомедиастинум и подкожен емфизем. Причинени са закрити фрактури на тибията и фибулата в долна трета на двете подбедрици. В резултат на получените увреждания ищеца е хоспитализиран в клиника по неврохирургия на УМБАЛСМ „Пирогов“ за период от около 35 дни до 11.11.2014г. Поради сопорозно промененото съзнание и хемодинамичната нестабилност през първата седмица след инцидента пострадалото лице е било в реанимация, седиран, релаксиран и на апаратна вентилация. На 13.10.2014г. е извършена двустранна торакоцентеза с дренаж на пневмоторакса, с активна аспирация. На 21.10.2014г. е извършена и оперативна интервенция, чрез поставяне на металната остеосинтеза на двете фрактурирани тибии, с поставянето на интрамедуларен имплант (заключващи пирони с винтове). Извършена е рехабилитация в периода от 12.11.2014год. до 21.11.2014год. При проведена консултация на 27,01,2017год. с психиатър на ищеца е изписан медикамент -„Неуротроп ретард“. Констатирано е органично разстройство на личността - психоорганичен синдром. При извършено изследване КТ на мозък от 09,02,2017год. са констатирани данни за посттравматични енцефаломалатични и глиозни промени в сивото и бялото мозъчно вещество и за фрактура на окципиталната кост в дясно, без разместване. При извършения личен преглед на лицето е констатирана самостоятелна походка, без помощни средства, мекоеластична мускулатура на двете подбедрици, нормални и неболезнени пасивни движения в коленните и глезенни стави. Заключението на СМЕ сочи, че към момента на изготвяне на заключението ищецът не е възстановен напълно. Налице са остатъчни явления характеризиращи се като енцефаломалатичните и глиозни промени в мозъчния паренхим, които са с траен характер и белези по гръдния кош и подбедриците.

От изслушаното по делото заключение на Съдебно-автотехническа експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е следният: На 06,10,2014год. в гр.София, около 20:05 часа, на бул. Европа, в района срещу вход/изход на магазин "Джъмбо" лек автомобил, с марка Хюндай ИХ35, с рег.№ *******, управляван от И.Д.С.,*** с посока на движението от град Сливница към град София, при условията на намалена видимост и при мокра настилка, със скорост между 40/50 км/ч като в района на магазин Джъмбо реализира ПТП с пресичащия от ляво за посоката на движение на автомобила платното за движение пешеходец Б.

М.. Опасната зона за спиране на автомобила е 27/37 метра. От показанията на разпитания водач се установява да не е възприел пешеходеца, който пресичал платното за движение тичайки.

От приложените медицински документи амбулаторен лист от 27,01,2017год. и епикриза от 27,01,2017год. се сочи на поставена диагноза на ищеца - органично разстройство на личността, водещо до нарушаване на памет, безкритичност, брадипсихичност и емоционална лабилност, както и признаци на симптоматична епилепсия, на фона на нормален соматичен и неврологичен статус.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.К.Б.М., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди търпени от ищеца и промени в личността на пострадалото лице след катастрофата.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

С оглед събраните по делото доказателства настоящия състав приема да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на МПС, който нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а в случай на необходимост и да спрат, когато възникне опасност за движението. Не е оборена презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД, предвид което е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното З.Д.за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./. Установи се наличието на претърпени неимуществени вреди, които са в причинна връзка с процесния инцидент.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".

С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 140000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази медико-биологичния характер на причинените физически увреждания- Съчетана травма на глава, гръден кош и двете подбедрици. Травмата на главата е довела до най-тежко увреждане - фрактура на базата на черепа, линеарна фрактура на дясната темпорална кост, контузия на мозъка с промяна на съзнанието до сопорозно, мозъчен оток и множество мозъчни кръвоизливи, както субдурално, така и в мозъчната тъкан, разкъсно-контузна рана по тилната част на главата. Травмата на гръдния кош е довела до контузия на белия дроб с частичен пневмоторакс двустранно, пневмомедиастинум и подкожен емфизем. Травмата на подбедриците е причинила закрити фрактури на тибията и фибулата в долна трета на двете подбедрици. При определяне на обезщетението, съдът съобрази възрастта на пострадалия към датата на ПТП-22години /млада активна трудоспособна възраст, при която всяко физическо ограничение води до напрежение и стрес за пострадалия/, обстоятелството, че след пътнотранспортното произшествие ищецът е бил в състояние на опасност за живота, фактът, че след изписването му от болница е имал нужда от придружител, който да му помага в ежедневието за период от около една година и осем месеца, фактът, че и към настоящия момент, почти три години след инцидента пострадалия не е възстановен, налице са трайни увреждания –множество белези, промяна в походката, без необходимост от помощни средства. Съществено значение за определяне размера на обезщетението са констатираните личностови промени при пострадалия и данните за органично разстройство на личността, което настоящия състав приема да е в причинна връзка с претърпения инцидент. Извод за това се обосновава при съвкупната преценка на приетите по делото медицински документи и изслушани свидетелски показания, които сочат преди ПТП ищецът да не е имал здравословни или психични проблеми, а след изписването му от болница започнал да се държи неадекватно, агресивно, проявявал неспокойствие, загубил елементарни хигиенни навици, говорел цинизми и др. Изпитвал страх от автомобили, страхувал се да се придвижва сам, ограничил социалните си контакти.

Разпечатката съдържа 32 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55da78a1-dc4c-4ab7-bd42-27ea509492f9