Решение № 184 от 01.12.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. В., 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря НИН като разгледа докладваното от А. Въззивно гражданско дело №

20251300500244 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ответника Г. С. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Г***, чрез адв.-пълномощник Р.Д., против Решение с рег.№ 97 от 25.02.2025 г., постановено по гр.д. №867/2023 г. по описа на РС- В., с което са уважени предявените от ищеца „ДСГ“ ЕООД установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД, като е признато за установено по отношение на Г. С. П. с ЕГН **********, че дължи на „ДСГ“ ЕООД, ЕИК: ***, сумата в общ размер на 560.29 лева, от които: 510.00 лева, представляващи незаплатени месечни вноски и неустойка по Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 30.01.2021 г. и 50.29 лева, представляващи мораторна лихва върху сумата от 510.00 лева за периода от 07.10.2021 г. до 26.09.2022г., ведно със законна лихва върху сумата от 510.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч.гр.д. № 2019/2022 г. по описа на Районен съд - В. - 27.09.2022 г. до изплащане на вземането.

Със същото решение жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца „ДСГ“ ЕООД разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2019/2022 г. по описа на Районен съд - В., в общ размер от 225.00 лева и разноски в исковото производство, в общ размер от 425.00 лева.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, 1 поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон.

Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд извършил порочно тълкуване на договора, неправилно възприел фактическата обстановка и достигнал до неправилни изводи, че тя е страна по договора. В тази насока твърди, че тя не е страна по договора предмет на делото и следователно липсвала пасивна процесуална легитимация. Договорът е сключен в писмена форма и тя е действала в качеството на представител на малолетния си син ХПР, наречен в договора „П.“ за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу. Излага още, че правата и задълженията по договора възниквали за „пероснажа” - детето, а тя е само и единствено негов представител и е подписала договора в това си качество, а не като страна по него. За нея не са възникнали никакви права и задължения, като се позовава на чл.36,ал.2 от ЗЗД, според която разпоредба последиците от правните действия , които представителя извършва възникват направо за представляващия. Счита, че Договорът е породил права и задължения спрямо страните по него - ищецът и малолетния ХПР. От самият договор - чл.7 и следващите, на които ищеца основавал претенцията си било видно, че задължено лице е „персонажа”, т.е малолетното дете, а не законния му представител – тя като негова майка и законен представител, както било постановено с решението на районния съд. Сочи, че с договора не е уговорено, че тя-майката и детето отговарят солидарно за задълженията по договора.

Излага, че имала сключен договор с „И**” ЕООД със СЖС като Агенция за подбор на кадри на 21.12.2020 година. На 30.01.202г. е сключен вторият договор с „Кино академия за таланти”, с „ДСГ” ЕООД, представлявано от ХПХ.

Посочва, че по делото не било спорно, че тя заплатила по процесния договор 6 вноски по 85 лева и една вноска по 50 лева, тъй като била избрала втория начин на плащане на вноски.

Поддържа, че по делото ищецът не бил доказал положителните факти и обстоятелства, от който черпи изгодни правни последици, а именно, че: спорното право е възникнало, че е извършил твърдените обучения напълно и съобразно уговореното с необходимото качество и срок.

Твърди, че по делото не било доказано ищецът да е провеждал редовно курсове.

В тази насока излага, че не следвало да се кредитират показанията свид. СЖС, който бил заявил, че е ходил в гр.В. и курса е провеждан във Военният клуб, които се опровергавали от пиложеното по делото писмо №12904 от 25.04.2024 г. от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“, че няма сключван договор с ищецът за наем и няма постъпили суми в счетоводството. Показанията на свид. Стоянов не се установявало, че точно групата в която е попадал ХП е имала обучение, тъй като показанията му били общи.

По отношение на показанията на другия свид. Янков излага, че показанията му се отнасяли за обучението на възрастовата група в която той попадал, но не и че възрастовата група в която попада детето ХП е имала обучение.

Районният съд не обсъдил показанията на посочените от него свидетели. От 2 показанията на разпитания по делегация свидетел ДКТ се установявало, че в гр.Р. също били сключвани по два договора - първо с „И**” ЕООД със СЖС като Агенция за подбор на кадри и втори договор с „ДСГ” ЕООД представлявано от ХПХ. От показанията на свид.Стоянова, се установявало, че е водила няколко пъти Християн до гр.В. и била посочила в какво се е изразявало обучението от което прави извод, че не е имало обучение.

Излага несъгласие с извода на районният съд, че родителите били уведомени за провеждане на обучението. Твърди, че по делото ищецът не били представил доказателства, че са уведомявани родителите за отлагането и/или провеждането на обучението.

Твърдението, че е имало уведомление по интернет не било доказано, като ищецът разчитал на факта, че има договор.

Твърди, че договорената неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1 предл. 3 от Закона за задълженията и договорите. Счита, че договорената неустойка противоречала на добрите нрави и принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения и излиза извън обичайната функция на неустойката - обезщетителна и санкционна. Излага, че в договора липсвала реципрочна клауза за ищеца, че дължи неустойка при непровеждане на занятията. Позовава се на Тълкувателно решение №1/2009 година от 15.07.2010 година на ОСТК на ВКС, съгласно което служебно правомощие на съда е да следи за съответствие на клаузите за неустойка с добрите нрави и принципа за справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения и отделните клаузи на договорите. Счита, че така уговоР.ят начин на формиране на неустойката, дава възможност за недопустимо обогатяване на Агенцията - ищеца за сметка на „Персонажа” - малолетното дете Християн и не съответства на императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношение.

Моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Отправя искане за присъждане на разноските по производството за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ДСГ“ ЕООД с ЕИК: ***, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения в подкрепа на първоинстанционното решение, че било правилно и законосъобразно и постановено в съответствие със събраните доказателства. Отправя искане за присъждане на разноски по производството.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна 3 страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни, поради следните съображения:

Спорът пред настоящата инстанция се концетрира до отговор на два въпроса - дали въззивницата Г. С. П. е страна по процесния договор и пасивно легитимирана ли е да отговаря за поетите задължения по договора и нищожна ли е договорната клауза за неустойка.

Производството пред РС-В. е образувано по предявени установителни искове от „ДСГ“ ЕООД против Г. С. П. с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.

415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.

92 от ЗЗД за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №890 от 19.10. 2022г. по ч.гр.д.№ 2019/2022г. по описа на РС-В. , както следва: сумата в общ размер на 560.29 лева, от които: главница в размер на 510.00 лева, представляващи незаплатени месечни вноски и неустойка по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 30.01.2021 г. и 50.29 лева, представляващи мораторна лихва върху сумата от 510.00 лева за периода от 07.10.2021 г. до 26.09.2022 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /27.09.2022 г./ до изплащане на вземането

Със сезиралата съда искова молба ищецът „ДСГ“ ЕООД излага, че на 30.01.2021 г. с ответника Г. С. П., в качеството й на родител на ХПР – персонаж, сключили договор за предоставяне на обучение на детето и участие в риалити шоу. С договора ответникът Г. С. П. поела задължение да заплати сумите по чл.5. 4. от договора, а ищецът /агенцията/ се задължил да проведе обучение на персонажа в 5 модула, всеки с продължителност от два 4 месеца, при 4 посещения на месец, всяко с продължителност 60-90 мин.

Твърди, че мястото на провеждане на обучението е предвидено да се осъществява първоначално в гр. В., ул. „Т** в залата на Военен клуб, като ползването на залата се осъществявало по силата на Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.03.2021 г. със Сдружение „ТА“ - гр. В., ЕИК ***, стопанисващ обекта.

Впоследствие, предвид наложени от МЗ ограничения с усложняване на епидемиологичната обстановка и издадените заповеди от министъра на здравеопазването за намаляване риска от заразяване, както и с провеждане на парламентарните избори на 11.07.2021г., решили обученията да се провеждат през една седмица, в посочените часове и дни от уикенда в продължение на общо 20 посещения, всяко с продължителност от 120 до 180 минути. В чл. 1.3 от договора срокът на обучението бил определен на 10 /десет/ месеца, но предвид възникналите обстоятелства с наложените ограничения от Епидемията от COVID-19 в страната и с оглед необходимостта от наваксването на пропуснати /по независещи от дружеството причини/ обучението продължило до края на м. януари 2022 г., като по този начин ищецът изпълнил договорните си задължения. Посочва се, че със собствени кадри и по силата на Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.12.2020 г. с „ЛИ“ ЕООД, дружество осигурило и наело квалифицирани преподаватели, които да водят заниманията, а именно: ГДВ, ЦЦ, СЦБ И. и НД.

Поддържа се, че било уговорено при подписване на договора ответницата да заплати на Агенцията такса от 1020.00 лева за участието на сина си в риалити формат „Изиграй го“ и проведения курс на обучение. Твърди се, че относно начина на плащане на таксата ответницата избрала да я заплати на дванадесет равни месечни вноски от по 85.00 лева в срок от 12 месеца след подписването на договора, при срокове и условия описани в чл.5, ал.