Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Заповед за изпълнение № 795 от 21.07.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Частно гражданско дело 1675/2025
Вид
Заповед за изпълнение № 795
Подписан
21.07.2025
В сила
21.07.2025
Състав
Минчо Калоянов Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Хасково

Районен съд – Хасково, ІХ граждански състав в проведеното на 21.07.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1675 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Минчо К. Димитров, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Х. И. П. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД с ЕИК: 207172780 и адрес: гр. София, УЛ.ПАНАЙОТ ВОЛОВ 29, ет.3, тел: **********, п.к. 1527, чрез юрк.

Н.А.Т., общ. Столична, обл. София (столица) следните суми: 1000 лева /хиляда лева/ - главница, дължима по договор за паричен заем № *** от *** г., сключен с „Изи Асет мениджмънт” АД, заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД, като поръчител по договор за гаранция от *** г., вземанията по който са прехвърлени на 02.07.2024 г. с приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД; 173,96 лева /сто седемдесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/ договорна лихва за периода 01.12.2023 г. – 28.06.2024 г.; 176,62 лева /сто седемдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава за периода 02.12.2023 г. – 27.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.06.2025 г. до окончателното погасяване, както и разноските изчислени по съразмерност в размер на 27,01 лева /двадесет и седем лева и една стотинки/ за държавна такса и 27,69 лева /двадесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: сключен на *** г. между „Изи асет мениджмънт” АД и длъжника договор за паричен заем № ***, по който била предоставена сумата от 1000 лева, платими на 9 броя месечни погасителни вноски. С приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения, за което длъжникът бил уведомен.

Освен държавната такса, длъжникът следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 НЗПП, което съдът определя на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна сложност.

Банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума:

IBAN: *** – „Банка ДСК” ЕАД.

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта относно сумата от 1013,04 лева – възнаграждение по гаранционна сделка; 75 лв. – такси и разходи за извънсъдебно събиране, както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Относно възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги:

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за

1 потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, посочените по-горе услуги, представляват действия по усвояване на кредита във времево отношение, като имат предназначение и да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР.

Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправни клаузи, с които реално да се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП, в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.

Доколкото не се дължи главното вземане, то не се дължи и акцесорното вземане за обезщетение за забава върху вземането за допълнителен пакет услуги.

Относно таксите за извънсъдебно събиране:

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора клаузи за начисляване на разходи и такси за извънсъдебно събиране, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Всъщност не се касае до такса /цена на услуга/, а до сума, която се дължи автоматично при забава или предсрочна изискуемост, без срещу нея кредиторът да дължи никакви конкретни действия или резултат. С оглед изложеното съдът приема, че клаузата, по силата на която са начислени такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на чл. 33 ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Тази клауза е установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за извънсъдебно събиране на вземането, т.е. такива свързани с изпълнение на поетото договорно задължение, представляват разходи по управление на договора.

Ето защо е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП, в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.

Що се отнася до разноските, същите са присъдени по съразмерност, при съобразяване на уважената част от искането, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

2

В отхвърлителната му част, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

На основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК - съдът УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно отхвърленото вземане в едномесечен срок от получаването на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок, страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Препис от Разпореждането да се връчи на заявителя.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения в заповедта.

2.Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3.Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4.Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.

5.Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

6.Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

Районен съдия:/п/ Не се чете!

Вярно с оригинала!

Секретар: Т.Г.

3