Акт от 23.06.2021, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 114/2021
- Подписан
- 23.06.2021
- В сила
- 10.07.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1-2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1-3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69б ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9, ал. 7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.9а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9а, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.9а ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.222 · Кодекс на труда
- чл. 222 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 16, ал. 2, т. 2 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
Р Е Ш Е Н И Е № 147 гр. Сливен, 23.06.2021 год.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 114 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира правното си основание в чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на М.Д.Т.,***, против Решение № 1012-19-1#1/08.02.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Сливен, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена подадената от М.Д.Т. жалба срещу разпореждане № Ц 2170-19-76#8/22.12.2020 г., издадено от Ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3, във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че при изчисляване на определения трудов осигурителен стаж неправилно са определени и зачетени периодите, през които е р. на длъжността л. във ф.-м. л.в завод „П. Е.“ гр. Н. З.и фирма „Б.“ гр. Н. З.. Тази професия била отразена в трудовата книжка, съгласно т.66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране и следвало да бъде квалифицирана и приравнена като втора категория труд. Твърди, че не е отчетен отпуск по майчинство, след раждане на д. й д.. Не било отчетено времето когато била регистрирана като б., времето в което е имала качеството на осигуряващо се лице, била представила доказателства. Счита, че не са установени всички обстоятелства във връзка с осигурителния й стаж. Твърди, че не са подробно и конкретно определени времевите периоди, липсвали надлежни мотиви, относно приложението на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. Моли съда да отмени оспореното решение и алтернативно да върне преписката за ново разглеждане на административния орган.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с у. п. п. адв.Н., който поддържа жалбата, като счита, че незаконосъобразно е отказано отпускането на пенсия, защото била придобила право на пенсия за заслужено време и старост.
Заявява, че безспорно се установило, че има даващ право на пенсия трудов стаж, установен с представените по делото документи. Твърди, че по отношение на период от време, в който е р. в т. промишленост, следва да се приложи т.66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране и да се приеме с оглед на заеманите от нея длъжности, че е полагала труд втора категория, а не трета. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административният орган – Директора на РУСО –
Сливен, чрез у. п. п. – юриск. Р.Х. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски и на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С вх. № Ц2170-19-76 от 10.09.2020 г. оспорващата е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, във връзка с чл.9а от КСО. (л.20) Пенсионният орган въз основа на представените със заявлението и служебно събрани документи, е зачел осигурителен стаж по периоди и с продължителност, както следва:
- от 01.08.1975 г. до 13.01.1976 г. - 5 месеца и 12 дни и от 13.01.1976 г. до 13.04.1976 г.- 3 месеца осигурителен стаж от втора категория труд на основание т. 66и от ПКТП (отм.), положен на длъжност „к." и „о." и зачетени по удостоверение УП-30 № 86 от 14.01.1994 г., издадено от фирма „Б."-Н. З.;
- от 13.04.1976 г. до 03.01.1979 г. - 2 години 8 месеца и 20 дни и от 16.05.1979 г. до 10.03.1980 г. - 9 месеца и 24 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен на длъжност „л." и „ и." и зачетен по удостоверение УП-30 № 86 от 14.01.1994 г., издадено от фирма „Б." - Н. З.;
- от 10.03.1980 г. до 24.12.1980 г. - 9 месеца и 14 дни осигурителен стаж от трета категория труд - зачетен на основание чл. 9, ал. 7 от КСО (н. майка) по акт за раждане № 2691 от 10.12.1979 г., издадено от Общински народен съвет - Сливен;
- от 06.05.1982 г. до 23.01.1991 г. - 8 години 8 месеца и 17 дни осигурителен стаж от трета категория труд положен на длъжност „л." във фирма „Б." Н. З.и зачетен по удостоверение УП-30 № 86 от 14.01.1994 г.,
- от 23.01.1991 г. до 23.02.1991г. - 1 месец - обезщетение по чл.222 ал.1 от Кодекса на труда КТ) и зачетено по Трудова книжка № 2377;
- от 23.02.1991 г. до 23.10.1991 г. - 8 месеца осигурителен стаж за периода на получаване на обезщетение за безработица от трета категория труд и зачетено по Трудова книжка № 2377;
- от 01.02.1992 г. до 06.01.1994 г. - 1 година и 11 месеца и 5 дни осигурителен стаж от трета категория труд на длъжност „д." и „п. в." и зачетен по удостоверение УП-30 № 14 от 11.01.1994 г., издадено от Кметство - с. О.;
- от 06.01.1994 г. до 06.02.1994 г. - 1 месец осигурителен стаж от трета категория труд, обезщетение на основание чл. 222 ал. 1 от КТ и зачетено по писмо № 37 от 13.10.2020 г., издадено от Кметско наместничество с. О.;
- от 06.02.1994 г. до 06.07.1994 г. - 5 месеца осигурителен стаж от трета категория труд за периода на получаване на обезщетение за безработица и зачетено по трудова книжка № 2377;
- от 06.07.1994 г. до 30.11.1994 г - 4 месеца и 24 дни осигурителен стаж от трета категория труд, положен на длъжност „р." в ЕООД „З." - Н. З. и зачетено по Трудова книжка № 2377;
- от 01.12.1994 г. до 31.01.1995 г- 2 месеца от трета категория труд за периода на получаване на обезщетение за безработица и зачетено по Трудова книжка № 2377;
- от 01.11.2006 г. до 31.12.2015 г. - 9 години и 2 месеца осигурителен стаж от трета категория труд като самоосигуряващо се лице и зачетено по
Осигурителна книжка № **********;
- от 01.01.2016 г. до 09.09.2020 г. - 4 години 8 месеца и 9 дни - като самоосигуряващо се лице и зачетено по Служебна бележка № Ц2170-19-76-7 от 30.09.2020 г. и Служебна бележка № Ц 2170-76-10 от 17.11.2020 г. издадени от ТП на НОИ - Сливен.
По така представените документи на оспорващата е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл.104, ал. 2 от КСО към трета категория - 31 години 06 месеца и 08 дни, от които: 8 месеца и 12 дни от втора категория труд; 30 години 7 месеца и 23 дни от трета категория труд.
С уведомително писмо № Ц2170-19-76#13 от 02.12.2020 г. , на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО оспорващата е запозната с възможността да внесе осигурителни вноски за 4 години 3 месеца и 22 дни недостигащ осигурителен стаж (л.52). Липсват данни до изтичане на законоустановения срок оспорващата да се е възползвала от тази възможност.
С Разпореждане № Ц2170-19-76#18 от 22.12.2020 г., издадено от ръководителя на ПО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-3 във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО. (л.17), защото заявителката не отговаря на изискванията на чл.68, ал.1-2 от КСО - няма 35 години и 10 месеца осигурителен стаж и на чл.
68 ал. 3 КСО - няма навършена възраст 66 години 06 месеца.
Разпореждането е обжалвано от Т. в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО и с Решение № 1012-19-1#1/08.02.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Сливен, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата като неоснователна. За да постанови акта си, административният орган е приел, че в удостоверение обр.
УП-30 с № 86 от 14.01.1994 г., осигурителят не е направил предложение за категоризиране на труда, въпреки че същото е издадено по време на действие на ПКТП (отм). Категоризирането на труда при пенсиониране се извършвало от ТП на НОИ въз основа на трудовата книжка или удостоверения за трудов стаж, при съобразяване с разпоредбите на ПКТП (отм.).
Оспорващата не била представила каквито и да е доказателства в подкрепа на претенцията си за зачитане на осигурителния стаж от втора категория труд, съгласно т.66и от ПКТП (отм.). От проверените първични документи на осигурителя ТЗ „П. Е." - гр. Н. З.- ведомости за заплати, както и от вписаните данни в трудовата книжка на жалбоподателката нямало основание да се приеме, че същата е р. при условията на втора категория труд. При липсата на каквито и да било други доказателства, прототивопоставими на данните в трудовата книжка и първичните документи - ведомости за заплати, нямало основание да се приеме, че трудът, който е упражнявала жалбоподателката е от втора категория.
Съгласно разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.) в приложимата редакция за процесния период, от втора категория труд се обхващал труда на „Работници и инженерно технически работници до началник на цех включително от първичната преработка на суровините, подготвителните и основните цехове (участъци) в: памуко-текстилната, вълнената, копринената и трикотажната промишленост, технически и нетъкан текстил, тъкани и изделия от технически влакна, без включените в т.31 ...". За да се зачетял на едно лице втора категория труд по реда на т. 66и от ПКТП (отм.) било необходимо същото да полага труд в основните и подготвителни цехове в текстилната промишленост на точно определена длъжност - л. в производство и участъци - шифър на длъжността 10010 01070 - съгласно утвърден списък на работещите във всички отрасли на т. промишленост, включени в точката.
През процесния период жалбоподателката р. в „О. лаборатория", към „Отдела за технически и качествен контрол", а не на място в „Ц. лаборатория", поради което този труд не можел да бъде категоризиран като такъв от втора категория, както и не били налице основания за прилагане на чл. 67 и чл. 68 от ПКТП (отм.). Трудът при работодателя фирма „Б." - гр. Н. З.през периода от 13.04.1976 г. до 03.01.1979 г. и от 06.05.1982г. до 23.01.1991г. не бил от втора категория, поради което не били налице основания за промяна на оспореното разпореждане и ръководителят на ПО е извършил законосъобразна преценка.
По делото е изслушана и приета първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи, изготвени от вещото лице П.С..
В първоначалното заключение на вещото лице, са направени следните констатации: Трудовият/осигурителен стаж придобит за длъжностите, заемани от М.Т. по трудово правоотношение: к., о., и., л., д. и в. в ЦДГ с. О., р. в „З." ЕООД възлиза на 15 год. 03м.12дни.
Относно времето, през което жалбоподателката е била в отпуск по майчинство след раждане на д. й д., респективно за тяхното отглеждане: Първото дете е родено ***. – С. И. Д., което на *** е п. Представено към делото е удостоверение за раждане, издадено от ГНС - гр. Н. З.. Второто дете е Д. И. Д., роден на *** г.Представено е удостоверение за раждане, издадено от ГНС гр.Н. З.на ***. 3ачетен осигурителен стаж 09 месеца и 14 дни. Според вещото лице правилно на жалбодателката е зачетен осигурителен стаж 09 месеца и 14 дни. майчинство за второ дете, като неработеща майка, съгласно Инструкция № 0-4 за уреждане трудовия стаж на жените майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца.
На *** е роден С. И. Д., трето дете на жалбоподателката, която към този момент е била в трудово правоотношение с фирма „Б.".
Времето през което оспорващата е била регистрирана като б. и през което време е получавала обезщетение за б. е в размер на 1 година и 03 м. зачетен от пенсионния орган.
Зачетени са и 02 месеца осигурителен стаж по чл.222 от КТ.
Времето/периода през който жалбоподателката е била в качеството на с. се лице, включително и като з. п. съгласно информационния масив на НАП е както следва: От 01.11.2006 г. до 31.12.2011г. – 05 год., 02м. 00 дни; от 01.01.2012 г. до 31.12.2015г. - 04год. 00 м. 00 дни; от 01.01.2016 г. до 31.08.2020 г. - 04 год 08м. 00 дни и от
01.09.2020г. до 09.09.2020г. - 00 год
00 м. 09 дни. Всичко: 13год. 10м. 09 дни.
Съгласно приложена трудова книжка № 2377, в периода от 13.04.1976г. до 01.01.1979 г. с продължителност 02 години 08 месеца и 20 дни жалбоподателката е заемала длъжността „л." в завод „П. Е." Н. З., преименуван във фирма „Б." Н. З.. Същата длъжност „л." в този завод тя е упражнявала и в периода от 06.05.1982 г. до 23.01.1991 г. - 08 години 08 месеца и 17 дни.
Разпечатката съдържа 49 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55d8c2d5-857e-4066-86f7-52a63a80b5ed