Решение № 122 от 16.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100606377 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 13.12.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 15059/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав, подсъдимият С. А. Р. е признат за невиновен в това на 09.04.2018 г. около 12:20 часа в гр. София, кв. „БоЯ.“, ул. „****, чрез нанасяне на множество удари с ръце, с глава и с неустановен по делото твърд предмет в областта на главата на Д. Г. С. да е причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване, което травматично увреждане е реализирало критериите на медико-биологичния квалифициращ признак поС.но разстройство за здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 1, вр. ал. 1 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от частния обвинител Д. Г. С. чрез повереника му – адв. Р. Л., с която се прави искане за отмЯ. на съдебния акт като неправилен и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно се прави искане за отмЯ. на присъдата и връщане на делото на СРС за ново разглеждане от друг състав поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Във връзка с така направените искания е депозирано и допълнение към жалбата, в което е изложен собствен прочит на фактическата обстановка от страна на частното обвинение и анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се практическо отсъствие на мотиви, респективно такава степен на непълнота и вътрешна противоречивост в мотивировката на първата инстанция, че присъдата следва да се приравни на немотивирана. Второ, поддържа се, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал доказателствата, като е концентрирал анализа си в дискредитиране на показанията на свидетелите Д. С. и А.С., без да отчете подкрепящите ги обективни данни и косвени доказателства. На следващо място се 1 оспорва оценката на показанията на св. П.С., като се твърди, че СРС е приел безкритично защитни и нелогични твърдения, заявени от нея. Също така се възразява срещу изключването от доказателствата на протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума към него и производната от тях ДНК-експертиза, като се поддържа, че поемните лица са подписали протокола и формалното им участие е достатъчно, а последващата им липса на спомени не обезсилва извършеното процесуално действие.

По-нататък, оспорва се изводът на СРС за липса на категорична причинна връзка на оперативната интервенция на носа на С. с инкриминираното събитие, както и за недоказан квалифициращ признак на средна телесна повреда, като се настоява, че заключението на тройната съдебномедицинска експертиза изяснява по категоричен начин телесните увреждания на С.. Изтъква се като самостоятелно процесуално нарушение отказът на първата инстанция да възпроизведе съдържащия се на оптичен носител видеозапис, за който се твърди, че е от съществено значение за изясняване на обективната истина.

Постъпил е и протест срещу така постановената присъда от прокурор при Софийска районна прокуратура. След запознаване с мотивите към присъдата от страна на представителя на държавното обвинение протестът е оттеглен. Поради това производството пред СГС в частта по депозиран протест от СРП срещу присъдата на СРС е прекратено.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура счита обжалваната присъда за правилна, като изцяло се солидаризира както с фактическите констатации на СРС, така и с правните изводи.

Повереникът на ЧО Д. С. изразява доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което иска неговата отмЯ. и постановяване на нов осъдителен такъв спрямо подсъдимото лице. Като централен довод посочва, че първоинстанционният съд фактически е приложил завишен и неправилен доказателствен стандарт, свеждайки възможността за осъдителен извод до наличие на „идеално“ доказателство – видеозапис на самото деяние или до показания на неутрални очевидци, различни от пострадалия. Излага доводи, че СРС не е оценил в съвкупност наличните преки и косвени доказателства, които според него при правилна преценка обосновават извод за авторство: непосредствените показания на пострадалия, обективната времева и пространствена съпоставка на придвижването на подсъдимия и пострадалия в подземния гараж, липсата на данни за намеса на трети лица и медицинските данни за травми, несъвместими със самопричиняване.

Повереникът атакува и мотивировката на първоинстанционния съд като едностранчива и тенденциозна, поддържайки, че макар формално да са изложени обемни мотиви, в тях се съдържа превратно тълкуване на доказателствата и изграждане на хипотетични алтернативи без опора в доказателствения материал. В този контекст той оспорва критичната оценка на показанията на свидетелите Д. С. и А.С., както и изведени от СРС очаквания за конкретни материални следи и извеждането на неблагоприятни изводи за обвинението от липса на определени находки.

ЧО Д. С. поддържа казаното от повереника си и потвърждава истинността на дадените от него показания пред първата инстанция.

Защитникът на подс. С. Р. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда, като поддържа, че тя е обоснована и постановена при правилно приложение на процесуалните правила и материалния закон. Защитата 2 акцентира, че доводите на жалбоподателя се основават на фрагментарно цитиране на мотивите извън контекста им, докато цялостният доказателствен анализ на СРС правилно води до извод за недоказаност на авторството. Като основен аргумент е изведено, че видеоматериалът и видеотехническите изследвания не установяват твърдяното съприкосновение между подсъдимия и пострадалия и не подкрепят тезата за влизане на подсъдимия в гаражната клетка на пострадалия, а релевантната зона така или иначе не е обхваната от камерата. Защитникът подчертава и несъответствията в обвинителната версия относно мястото и характера на следите, както и обстоятелства, извлечени от обективните данни, вкл. съдържанието на сигналите до спешен телефон 112, които според него разколебават част от твърденията за последици непосредствено след инцидента. В медицинската част защитата развива теза, че установените увреждания не обосновават квалификацията средна телесна повреда, а по-късната оперативна интервенция на носа на С. не се намира в причинна връзка с инкриминираното събитие. Поддържа се и становището, че първоинстанционният съд правилно е изключил опорочени доказателствени източници, в т.ч. протокола за оглед и резултатите от ДНК-изследването, поради липса на процесуалните гаранции за достоверност на съответните действия.

В реплика повереникът на частния обвинител подчертава, че критиките му не са към обема, а към качеството на мотивите, и посочва, че съвкупността от наличните данни е достатъчна да преодолее липсата на пряко заснемане на деянието.

В дуплика защитата уточнява, че не поддържа твърдения за самонараняване или съзнателна неистинност, а акцентира върху доказателствената непълнота и еднопосочността на разследването.

В своя защита подс. С. Р. оспорва обвинителната версия и изтъква обстоятелства, които според него са несъвместими с твърдения механизъм на причиняване, като поддържа, че първата инстанция е извършила задълбочена проверка на доказателствата.

В последната си дума подс. С. Р. моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимият С. А. Р. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан (реабилитиран), работи като самоосигуряващо се лице.

През 2018 г. подс. С. Р. живеел на семейни начала със св. П.С. и двете им деца в жилищен комплекс „Магнолия“, намиращ се в гр. София, кв. „БоЯ.“, ул. „****, вход № 2, етаж 1, апартамент № 9. В същия жилищен комплекс, но във вход № 1, етаж 3, апартамент № 5, живеел и св. Д. С., заедно със съпругата си – св. А.С., и техния син.

Комплексът представлявал затворен жилищен обект с контрол на достъпа, видеонаблюдение и портиер. Сградата функционирала като етажна собственост, като неин управител бил св. А. Я., касиер бил подс. С. Р., а портиер – св. И.И.. Комплексът бил заобиколен с каменна ограда, като откъм природен парк „Витоша“ имало врата, водеща към пътека в парка, а ключът за нея се съхранявал при портиера. Към 3 комплекса имало и подземен гараж, достъпен за автомобили през един вход/рампа. В гаражното ниво от двете страни били разположени самостоятелни гаражни клетки, като зад всяка от тях имало сервизно помещение с отделна врата. Клетките били отделени с колони, а вътрешното разС.ие между тях било около 3,60 метра.

Пешеходният достъп на живущите до гаража се осъществявал чрез асансьор и стълбище. Осветлението било двустепенно – дежурно (поС.но) и локално във всяка гаражна клетка, активиращо се при засичане на движение. В гаража била монтирана камера за видеонаблюдение, обхващаща входа към гаража, пешеходното пространство, зоната при асансьора и част от клетките, разположени вдясно. Св. Д. С. ползвал две съседни гаражни клетки, разположени в лявата част на подземния гараж, срещу помещението, водещо към асансьора, като тази зона не попадала в обхвата на камерата и оставала извън нейното полезрение.

Между подс. С. Р. и св. Д. С. били налице трайно влошени отношения, обусловени от възниквали спорове във връзка с неуредени финансови взаимоотношения между тях, както и събирани и разходвани средства на етажната собственост, включително взаимни упреци относно начина на разходване и липсата на отчетност. Това напрежение се проявявало във взаимни словесни конфликти, упреци и обиди.

На 09.04.2018 г. подс. С. Р. и св. П.С. излезли навън в природен парк „Витоша“, като по време на разходката си срещнали своя съседка – св. ЮлиЯ. Б.. Около 12:20 ч. двамата се прибрали в комплекса, като преминали през вратата към задната част на сградата. Св. С. се насочила към портиерната, за да върне ключа за вратата към парка, а подсъдимият забелязал подпрени до стена шейни, използвани от децата в сградата, и решил да ги прибере в предназначено за това място в подземния паркинг.

В същото време св. Д. С. се прибирал от пазар, като управлявал лек автомобил марка „Lexus“, модел „RX 350“. Подсъдимият навлязъл в подземния гараж през автомобилния вход, носейки шейните, а след него, на бавен ход, се движел лекия автомобил, управляван от св. С.. Подсъдимият се насочил към дъното на гаража, за да остави шейните в предназначено за това помещение, а автомобилът на св. С. извършил маневра „паркиране на заден ход“ в гаражна клетка, разположена срещу вратата към асансьора, която била в зоната извън обхвата на камерата. След като оставил шейните, подсъдимият се отправил към изхода на гаража, движейки се в права посока и с леко отклонение наляво – по посока на паркирания автомобил „Lexus“. Непосредствено след това св. С. слязъл от автомобила, отворил задната врата, за да разтовари покупките, и се насочил към асансьора, като се придвижвал спокойно, изправен, облечен в тъмни спортни дрехи и светла тениска и държал мобилен телефон. В следващите минути С. извършил няколко курса между автомобила и асансьора, като пренасял покупки, включително в един от курсовете две бели торби, носени в двете ръце.