Решение № 25 от 23.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Иван М. Минчев при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора Георги Гешев като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601732 по описа за 2022 година С присъда, постановена по НОХД № 7219/2019г., ПРС, ХХІІ н.с., е признал подсъдимата П. Д. Г. за НЕВИНОВНА в извършване на престъпление по чл.142а, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това на 21.10.2018г. в гр.

П., в съучастие като съизвършител с Г. В. Г., противозаконно да е лишила от свобода В.А.Г., като отказала да я пусне да си тръгне и заключила металната врата на жилището, като я е ОПРАВДАЛ изцяло по така повдигнатото й обвинение. Със същата присъда съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства и разноските, като последните е постановил да останат за сметка на държавата.

Против присъдата, в законоустановения срок, е постъпил протест от РП-Пловдив. Иска се съдебният акт да се отмени, като се постанови друг, с който подсъдимата Г. да бъде призната за виновна по първоначално повдигнатите й обвинение и да й се наложени съответно наказание, както и да й се възложат направените по делото разноски. По делото е постъпило и допълнително изложение към подадения въззивен протест, като се твърди неправилен анализ и превратно тълкуване на събраните доказателства, както 1 и нарушение на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив поддържа изцяло депозирания от РП-Пловдив протест и моли да се постанови съдебен акт, с който подс.Г. да бъде призната за виновна и да й се наложи съответно наказание по съображенията изложени в протеста.

Подсъдимата П. Д. Г., лично и чрез защитника си адв. П., намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и като такава моли да бъде потвърдена. Твърди се, че районният съд, позовавайки се на събраните доказателства, е стигнал до единствения възможен извод за липса на предприети действия за противозаконно лишаване от свобода на пострадалата. Поради това се иска първоинстанционната присъда като правилна и обоснована да бъде потвърдена.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка. Приел е за безспорно установено следното:

Подсъдимите Г. Г./спрямо когото наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НК/ и П. Г. а били съпрузи, като от брака си имали едно дете – св.П. Г. Г., която към 21.10.2018г. била на 17 години. Същите имали и други деца, но от предходни бракове, като живеели само с дъщеря си П. Г. в жилищна кооперация на адрес в гр.П., ул.“***”, № ***. Св.П. Г. била възпитаничка на *** в гр.П., като имала отличен успех и добро поведение. В семейството на подсъдимите Г.и не винаги царяла хармония, като се случвало между съпрузите да възникват неразбирателства, които понякога сериозно ескалирали в караници между тях, в т.ч. и с дъщеря им – св.П. Г.. През 2017г. св.П. Г. се запознала със 19-годишната тогава св.В.Г., която живеела в гр.С.. Първоначално между двете момичета съществувало приятелство, което с времето прерастнало в интимна връзка.

Родителите Г. и П. Г.и категорично не били съгласни с тези отношения на дъщеря им и св.Г. и били против тяхната връзка. Свидетелките Г. и Г. спорадично се срещали в гр.С. и в гр.П.. На 17.09.2018г. вместо да отиде на училище в първия учебен ден св.Г. заминала при св.Г. в С., където престояла 2 два дни. При тези обстоятелства двете момичета сметнали, че св.Г. ще има проблеми с родителите си вкъщи, в т.ч. и насилие, поради сигнал в организация за защита на лица от насилие, в резултат на което чрез социалните служби на 21.09.2018г. св.П. Г. била настанена в Преходно жилище в *** – гр.П., където управител била св.К.Л., а социален работник – св.Е.Ч.. Съжителка на св.Г. в преходното жилище била друга тийнейджърка св.Р.Х.. Първоначално единствено подс.Г. можела да посещава дъщеря си в преходното жилище, а впоследствие – и подс.Г.. Св.Г. показвала пред свидетелите Л. и Ч. негативното си отношение към родителите си, което не скривала и от съквартирантката си – св.Х. и приятелката си св.Г..

На 21.10.2018г. последните две се разхождали през деня със св.П. Г., когато майка й – подс.Г., я потърсила неколкократно по телефона без резултат, поради нежеланието на св.Г. да разговарят. Подс.Г. се усъмнила, че дъщеря й е с В.Г., поради което позвънила на последната. В проведения по между им разговор напрежението ескалирало, като и двете страни разменили обидни реплики една спрямо друга, но в крайна сметка св.В.Г. решила да посети дома на подсъдимите с цел „да се разбере“ с тях за характера на връзката й с дъщеря им. Целта й била да им обясни, че отношенията й със св.Г. нямат меркантилни подбуди. Така в късния следобед – около 16.30ч., на 21.10.2018г. трите момичета – свидетелките П. Г., В.Г. и Р.Х., пристигнали на адреса на подсъдимите в гр.П., ул.“***“, ***, бил домът на св.Г.. Разбрали се св.Г. да се качи в апартамента, за да разговаря с родителите на св.П. Г., а последната заедно със св.Х. да я чакат пред жилищната кооперация.

Свидетелките Г. и Г. разменили телефонните си апарати, като включили активна връзка между тях, с цел случващото се в жилището да става достояние и на свидетелките Г. и Х.. Св.В.Г. се качила до жилището, позвънила на звънеца с намерението да влезе и да разговаря с подсъдимите.

Подс.П. Г. отворила вратата и пропуснала св.В.Г. в жилището, като заключила след нея металната входна врата с ключ, както било обичайно прието от обитателите му с цел обезопасяване. Там, в коридора на апартамента се намирал и подс.Г. Г., който, виждайки св.В.Г., агресирал поради негативната си предубеденост към нея. От една страна, същият лично възприел отправените по телефона незаслужени обиди към съпругата му от страна на св.Г., а от друга страна – бил категорично против последната да има интимна връзка с дъщеря му. Така негативизмът му към св.Г. избуял в 3 насилие спрямо нея, като я съборил на земята и й нанесъл няколко удара с юмруци по главата и тялото. Завлякъл я на фотьойла, където я стиснал в интимната област. За момент я оставил, тъй като отишъл до кухнята, от където взел кухненски нож, с който се насочил срещу пострадалата Г., опитвайки се да я „наръга“. Възприемайки действията на съпруга си, подс.Г. самоотвержено се спуснала срещу него да го възпре, като, опитвайки се да изтръгне ножа от ръката му, наранила собствената си ръка. Подс.Г. Г. пуснал ножа, което дало възможност на пострадалата Г. да се добере до ножа и да го хвърли под леглото, с цел да предотврати по-нататъшна опасност от наранявания с него. Подс.П. Г. взела ножа и отишла да го измие, при което подс.Г. Г. продължил да напада св.В.Г. – свалил я на пода и започнал да я души, притискайки шията й с ръце. Натиснал я и в областта на челюстта, като бръкнал с пръст в устата й, в резултат на което тя продължила да се задушава.

През цялото време подс.Г. Г. й крещял, че трябва да остави дъщеря му и да прекрати отношенията с нея. Св.Г. се съпротивлявала безуспешно, предвид неравностойната физическа сила между двамата, което я накарало да крещи за помощ. Само намесата на подс.П. Г. довела до преустановяване на нападението на съпруга й над пострадалата Г., която се видяла принудена да обещае, че ще прекрати връзката си с дъщеря им. По настояване на двамата подсъдими св.В.Г. позвънила на св.П. Г., като в разговора подсъдимите настоявали дъщеря им да се качи в апартамента, на което св.В.Г. се противопоставяла от страх да не наранят св.Г.. Тъй като виковете на пострадалата Г. били чути от свидетелките П. Г. и Р. Х. по протичащата телефонна връзка, поради което и двете се качили до апартамента и започнали да звънят на звънеца и да тропат на вратата с цел да привлекат внимание, настоявайки някой отвътре да отвори вратата. Опитали да влязат в апартамента, но установили, че е заключен. През шпионката подс.П. Г. възприела св.Х., която не познавала, затова отбелязала, че „на вратата има момиче с червен суитчър“. Тогава пострадалата Г. също отишла до вратата и през шпионката разпознала св.Х., като обяснила на подсъдимите, че тя е съквартирантка на дъщеря им.

Шумът от случващото се привлякъл вниманието на съсед, който обаче не пожелал да се намесва в ситуацията. При липса на друга възможност св.Г. веднага потърсила съдействие от органите на реда, като позвънила на ЕНН 112, съобщавайки, че нейните родители са заключили в апартамента им 4 приятелката й В.Г.. В рамките на няколко минути след това на место бил изпратен екип от служители на Първо РУ на ОДМВР Пловдив, в състав свидетелите С.В.В. и Г. И.И., които били посрещнати пред жилищната кооперация от свидетелките П. Г. и Р.Х.. Св.Г. им обяснила, че родителите й държат „насила“ и бият в жилището си св.В.Г., поради което двамата полицейски служители заедно с двете момичета се качили до петия етаж, където св.В. започнал да звъни и тропа на входната врата на апартамента на подсъдимите. На висок глас, за да бъде чут отвътре викал: „Отворете!

Полиция!“, но нямало ответна реакция. Колегата му – св.И. стоял встрани от входната врата в изчаквателна позиция, а св.В. продължил многократно да звъни на звънеца, да тропа по вратата и да настоява за отварянето й, което продължило около две-три, до пет минути, при което телефонът на св.П. Г. позвънил. Обаждането било от пострадалата Г., която единствено успяла да извика: „Помощ, помощ“. Чували се звуци от тупане, което мотивирало св.В. да бъде още по настоятелен, но преценявайки, че няма да успеят да влязат в апартамента, последният повикал втори екип за подкрепление, който се явил на място няколко минути по-късно – свидетелите А.Н.Д. и И.Г.П..

Междувременно подс.Г. Г., който бил преустановил побоя над пострадалата Г., обсъждал случилото се с адв.Д. П., чиито професионални услуги принципно ползвал назад във времето за различни консултации. През това време св.В. продължил да тропа по вратата, която минута по-късно пострадалата Г. успяла да отключи, като подс.Г. Г. я изблъскал през нея и тя паднала срещу стълбището. Св.В.Г. престояла в апартамента в рамките на 1015 минути. Св.И. насочил вниманието си към нея, а св.В. се опитал да влезе в апартамента. От своя страна подс.Г. Г. се опитал да го възпрепятства, като понечил да затвори вратата, но св.В. поставил крака си между крилото и касата на вратата. При тази позиция и с цел да преодолее навлизането на св.В. в апартамента, който от своя страна демонстрирал намерение да извърши полицейски арест на подс.Г. Г., последният ритнал св.В. в предната част на лявата му подбедрица. Въпреки удара, св.В. успял да задържи вратата отворена, влязъл в коридора, където настанала борба с подс.Г. Г.. Двамата се бутали, борили като св.В. се опитвал да му постави белезници на ръцете, но начинанието му не се увенчавало с успех поради яростната съпротива на подс.Г.. Междувременно подс.П. Г. стояла в коридора и единствено вербално се намесвала, като приканвала полицейския служител, да остави съпруга й.

5

При тези обстоятелства св.И., с цел осигуряване на нейната и най-вече на безопасността на колегата му – св.В., по време на изпълнение на служебните му задължения, й разпоредил да излезе от апартамента, което тя сторила. Тъй като св.В. не успял да постави белезници на подс.Г., последният успял да се укрие във вътрешността на апартамента, а св.В. призовал на помощ колегите си. Също така се обърнал за съдействие към подс.П. Г., която да склони съпруга си да излезе от апартамента, което последния след няколко минути сторил. Всички имащи отношение към случая лица – подсъдимите, пострадалата Г., свидетелките Г. и Х., били откарани в Първо РУ на ОДМВР Пловдив, където им били снети обяснения, а впоследствие служител на Първо РУ на ОДМВР Пловдив прибрал свидетелките Г. и Х. в преходното жилище.