Решение № 20 от 24.04.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Кърджали, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. М. Димов при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от К. М. Димов Търговско дело № 20215100900057 по описа за 2021 година

Предявени са искове за заплащане на сумите от по 30 000 лв. за всеки един от ищците, частичен иск от по 100 000 лв., за всеки от ищците, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на З. Х. Ю., причинена от настъпило на 30.01.2019 г. ПТП, в *, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумите. На основание чл.105 от КМПЧ приложимо право по т. д. № 57 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Кърджали, е правото на *.

Ищците Х. С. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН **********, О. З. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН **********, О. З. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН **********, Е. Ф. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН **********, У. Р. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН ********** и А. Р. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН **********, всички представлявани от адв. Д. С., сочат в исковата молба, че исковете били подсъдни на Окръжен съд - гр. Кърджали на основание чл. 11, § 1, б. "б" от Регламент (ЕС) № 1215/2012, във вр. с чл.115, ал. 2 от ГПК, и били предявени срещу гръцкото застрахователно дружество I. чрез неговия представител за уреждане на претенции. Видно от приложеното извлечение 1 от Регистъра на представителите за уреждане на претенции по чл.503 от КЗ, "Д." ЕАД било представител за уреждане на претенции на ответното чуждестранно застрахователно дружество на територията на Република България. На основание чл.4, § 5 от Директива 2000/26 (ЕС) представителя за уреждане на претенции бил упълномощен по силата на закона да получава съдебни документи от името на застрахователя. Излагат се съображения, че на 30.01.2019 г. около 20.05 ч., в *, на 4-ти километър от национален път К. К., автомобил марка "Л.", с peг. № ***-****, управляван от Т. П., движейки се в посока от К. към Ксанти, блъснал пешеходеца З. Х. Ю., с ЕГН **********.

Водачът на автомобил марка "Л.", с peг. № ***-**** извършил множество нарушения на правилата за движение, включително се движил с превишена и несъобразена скорост с пътните условия и видимост, не контролирал непрекъснато моторното превозно средство, не проявил внимание към уязвим участник в движението и с поведението си създал опасност за останалите участници в движението. В резултат на удара З. Х. Ю. претърпял тежки телесни увреждания, вследствие на които настъпила неговата смърт. Във връзка с настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол от Отдел "Пътна полиция" - К. и било образувано досъдебно производство. Сочи се, че ищците изключително тежко преживявали смъртта на своя свекър (за ищците Х. С. Ю. и Е. Ф. Ю.), съответно дядо на ищците О. З. Ю., О. З. Ю., У. Р. Ю. и А. Р. Ю.). Твърди се, че О., О. , У. и А. са живели с него от раждането си до смъртта на дядо си, а Х. и Е. от сключване на брак със синовете на З. Ю., като неотменно са разчитали на него. З. помагал в отглеждането и издържането на своите внуци, играл е с тях, учил ги е на семейните традиции и ценности.

Безрезервно е приел Х. и Е. в семейството си и се е отнасял с тях като с родни дъщери.

Х. С. Ю. все още не можела да приеме безвъзвратната загуба на своя свекър, който е възприемала като баща. З. бил радостен и приветлив човек, уважаван от съгражданите си, озарявал общия дом с топлина и щастие, бил непоколебима опора в трудни моменти за Х.. Двамата били свързани от дълбока емоционална връзка на обич, каквато съществува единствено между близки роднини, споделящи дълго време един дом и заедно посрещащи всеки празник. Всеки от тях бил неотлъчна част от живота на другия. Внезапната смърт на З. нанесла непоправима емоционална и психическа травма на Х. С.

Ю.. След инцидента тя потънала в скръб, дистанцирала се от околните, 2 затворила се в себе си, станала емоционално неустойчива. Имала непълноценен сън, често сънувала кошмари. Всичко около нея свързвало с починалия З.. Душевната й болка довела до изживяването на сътресения от дълбок сантиментален характер. Нейните негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължавали като интензитетът им не намалял, а състоянието, в което се намира, се задълбочавало. Психологичната травма на Х. С. Ю. рефлектирала както на здравето й, така и на отношенията с околните.

Загубата на човешки живот била най-тежката загуба, а когато загине главата на семейството, моралните страдания и сътресения били неописуеми.

Е. Ф. Ю. все още не можела да приеме безвъзвратната загуба на своя свекър, който е възприемала като баща. З. бил радостен и приветлив човек, уважаван от съгражданите си, озарявал общия дом с топлина и щастие, бил е непоколебима опора в трудни моменти за Е.. Двамата били свързани от дълбока емоционална връзка на обич, каквато съществувала единствено между близки роднини, споделящи дълго време един дом и заедно посрещащи всеки празник. Всеки от тях бил неотлъчна част от живота на другия. Внезапната смърт на З. нанесла непоправима емоционална и психическа травма на Е. Ф. Ю.. След инцидента тя потънала в скръб, дистанцирала се от околните, затворила се в себе си, станала емоционално неустойчива. Имала непълноценен сън, често сънувала кошмари. Всичко около нея свързвала с починалия З.. Душевната й болка довела до изживяването на сътресения от дълбок сантиментален характер. Нейните негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължавали, като интензитетът им не намалял, а състоянието, в което се намира, се задълбочавало. Психологичната травма на Е. Ф. Ю. рефлектирала както на здравето й, така и на отношенията с околните. Загубата на човешки живот била най-тежката загуба, а когато загине главата на семейството, моралните страдания и сътресения били неописуеми.

О. З. Ю. все още не можел да приеме безвъзвратната загуба на своя дядо. З. бил радостен и приветлив човек, уважаван от съгражданите си, озарявал общия дом с топлина и щастие, бил непоколебима опора в трудни моменти за своя внук. Двамата били свързани от дълбока емоционална връзка на обич, каквато съществувала единствено между дядо и внук, споделящи дълго време един дом и заедно посрещащи всеки празник. Всеки от тях бил неотлъчна част от живота на другия. Внезапната смърт на З. нанесла 3 непоправима емоционална и психическа травма на О. З. Ю.. След инцидента той потънал в скръб, дистанцирал се от околните, затворил се в себе си, станал емоционално неустойчив. Имал непълноценен сън, често сънувал кошмари. Всичко около него свързвал с починалия си дядо. Душевната му болка довела до изживяването на сътресения от дълбок сантиментален характер. Неговите негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължавали, като интензитетът им не намалял, а състоянието, в което се намирал се задълбочавало. Психологичната травма на О. З. Ю. рефлектирала както на здравето му, така и на отношенията с околните и нормалното му развитие в детската възраст, в която се намирал. Загубата на човешки живот била най-тежката загуба, а когато загине главата на семейството, моралните страдания и сътресения били неописуеми.

О. З. Ю. все още не можел да приеме безвъзвратната загуба на своя дядо. З. бил радостен и приветлив човек, уважаван от съгражданите си. озарявал общия дом с топлина и щастие, бил непоколебима опора в трудни моменти за своя внук. Двамата били свързани от дълбока емоционална връзка на обич, каквато съществува единствено между дядо и внук, споделящи дълго време един дом и заедно посрещащи всеки празник. Всеки от тях бил неотлъчна част от живота на другия. Внезапната смърт на З. нанесла непоправима емоционална и психическа травма на О. З. Ю.. След инцидента той потънал в скръб, дистанцирал се от околните, затворил се в себе си, станал емоционално неустойчив. Имал непълноценен сън, често сънувал кошмари. Всичко около него свързвал с починалия си дядо. Душевната му болка довела до изживяването на сътресения от дълбок сантиментален характер. Неговите негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължавали, като интензитетът им не намалял, а състоянието, в което се намирал се задълбочавало. Психологичната травма на О. З. Ю. рефлектирала както на здравето му, така и на отношенията с околните и нормалното му развитие в детската възраст, в която се намирал. Загубата на човешки живот била най-тежката загуба, а когато загине главата на семейството, моралните страдания и сътресения били неописуеми.

У. Р. Ю. все още не можел да приеме безвъзвратната загуба на своя дядо. З. бил радостен и приветлив човек, уважаван от съгражданите си, озарявал общия дом с топлина и щастие, бил непоколебима опора в трудни 4 моменти за своя внук. Двамата били свързани от дълбока емоционална връзка на обич, каквато съществува единствено между дядо и внук, споделящи дълго време един дом и заедно посрещащи всеки празник. Всеки от тях бил неотлъчна част от живота на другия. Внезапната смърт на З. нанесла непоправима емоционална и психическа травма на У. Р. Ю.. След инцидента той потънал в скръб, дистанцирал се от околните, затворил се в себе си, станал емоционално неустойчив. Имал непълноценен сън, често сънувал кошмари. Всичко около него свързвал с починалия си дядо. Душевната му болка довела до изживяването на сътресения от дълбок сантиментален характер. Неговите негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължавали, като интензитетът им не намалял, а състоянието, в което се намирал се задълбочавало. Психологичната травма на У. Р. Ю. рефлектирала както на здравето му, така и на отношенията с околните и нормалното му развитие в детската възраст, в която се намирал. Загубата на човешки живот била най-тежката загуба, а когато загине главата на семейството, моралните страдания и сътресения били неописуеми.

А. Р. Ю. все още не можел да приеме безвъзвратната загуба на своя дядо. З. бил радостен и приветлив човек, уважаван от съгражданите си, озарявал общия дом с топлина и щастие, бил непоколебима опора в трудни моменти за своя внук. Двамата били свързани от дълбока емоционална връзка на обич, каквато съществувала единствено между дядо и внук, споделящи дълго време един дом и заедно посрещащи всеки празник. Всеки от тях бил неотлъчна част от живота на другия. Внезапната смърт на З. нанесла непоправима емоционална и психическа травма на А. Р. Ю.. След инцидента той потънал в скръб, дистанцирал се от околните, затворил се в себе си, станал емоционално неустойчив. Имал непълноценен сън, често сънувал кошмари. Всичко около него свързвал с починалия си дядо. Душевната му болка довела до изживяването на сътресения от дълбок сантиментален характер. Неговите негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължавали, като интензитетът им не е намалял, а състоянието, в което се намирал се задълбочавало. Психологичната травма на А. Р. Ю. рефлектирала както на здравето му, така и на отношенията с околните и нормалното му развитие в детската възраст, в която се намирал.

Загубата на човешки живот била най-тежката загуба, а когато загине главата на семейството, моралните страдания и сътресения били неописуеми.

5

Към момента на пътнотранспортното произшествие автомобил марка „Л.", peг. № ***-****, собственост на Т. Х. П. (T. C. P.) , имал валидно сключена с I. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие от 29.09.2018 г. до 29.09.2019 г. По силата на сключения застрахователен договор I. покривал отговорността на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на автомобил марка „Л.", с peг. № ***-****. На 03.10.2019 г., 07.11.2019 г. и 13.01.2020 г. били предявени извънсъдебни претенции пред застрахователя чрез представителя му за уреждане на претенции на територията на Република България, но с писма изх. № 0-92-130/06.01.2020 г. и № 0-92-707/15.01 .2020 г. претенциите били отказани, като било заявено, че I. признава застрахователно покритие за МПС с per. № *******, но отрича вина на застрахования водач за настъпване на ПТП. С оглед трайните последици от претърпения инцидент и интензивността на търпените от ищците неимуществени вреди, считат, че обезщетение в размер на по 100 000 лева за всеки от тях би било справедливо, от които се предявява частичен иск за сумата от по 30 000 лева за всеки от тях. Молят съда да осъди ответното дружество да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 30 000 лв., частичен иск от 100 000 лв., настъпили вследствие на виновно причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника водач - Т. Х. П. (T. C. P.), ведно със законна та лихва от датата на извънсъдебната претенция - 03.10.2019 г., с която на застрахователя са представени всички необходими документи за установяване на увредените лица и размера на вредите, до датата на окончателно изплащане на обезщетението. Претендират разноски, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. В допълнителна искова молба се прави възражение против приемането на свидетелски показания, дадени по друго производство. В съдебно заседание ищците, представлявани от процесуалния си представител - адв. Д. С., поддържат предявените искове.