Решение № 90 от 08.05.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Монтана, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20241630200099 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-0996-002230/ 02.11.2023г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на И. С. С. от село Б, обл.Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.

С. С., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание пълномощникът му развива доводи, че не е извършил нарушенията, не е имал умисъл за извършване на нарушението по чл.123 от ЗДвП, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което отмени НП, като незаконосъобразно. Не се претендират разноски по делото.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

1

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощникът на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че жалбоподателя С. на 19.10.2023г. в 13.40 часа в град Монтана, ул. „Христо Ботев”, на паркинг на магазин „Зора“, до СБА, като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. М ХХХХ ВТ при маневра движение на заден ход не се съобразява с паркирания от лявата му страна лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДКН М ХХХХСА и го блъска в задна дясна част , с което реализира ПТП с материални щети. Водачът напуснал ПТП и не е изчакал пристигането на органите на МВР. Същият е установен по-късно през деня в село Б, обл.Монтана изпробван е с техническо средство за алкохол и уреда е отчел 0 промила алкохол.

Актосъставителя П. Р. А. и свидетеля по установяване на нарушението Г. Ж. Т. приели, че жалбоподателя е допуснал нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП - движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението- ПТП, нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП - не спира и не установява последиците от ПТП.

При предявяването на акта на жалбоподателя не направил възражения.

Не е направил такива и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание. на

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното 2 производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

Жалбоподателят оспорва констатациите отразени в АУАН и НП.

Пълномощникът на жалбоподателя навежда доводи, че липсва умисъл за извършеното нарушение по чл.123 от ЗДвП, както и че са допуснати процесуални нарушения при издаването на НП. Твърди, че не е извършил нито едно от двете нарушения, за които е наказан.

При извършената цялостна проверка за допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство съдът не установи наличие на такива. Атакуваното наказателно постановление е издадено в законоустановените срокове в ЗАНН. Деянието е извършено на 19.10.2023г, а НП е издадено на 02.11.2023г, издадено е от компетентен орган.

Съдът намира, че жалбоподателя, като водач на МПС при управлението на същото е бил длъжен при движение на заден ход да прецени съответната ситуация, както и налице ли е опасност от причиняване на ПТП. Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно е възведено поведението му като нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП и му е вменена административно наказателна отговорност на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП.

Съдът намира, че в тази си част атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

По отношение на второто нарушението на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП съдът намира следното:

За съставомерността на деянието по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е необходимо от обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл.123 от ЗДвП, като участник в пътнотранспортно произшествие.

От субективна страна е необходимо това неизпълнение да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. В тежест на наказващия орган е да докаже наличието на съставомерните елементи, в т.ч. субективния елемент на нарушението, което може да бъде извършено само при пряк умисъл.

Според дефиницията, дадена с нормата на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на 3 движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП, е необходимо водачът съзнателно да не е изпълнил някое от задълженията по чл.123 от ЗДвП, след като е възприел настъпилия противоправен резултат, изразен в някоя от посочените от § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП последици. От данните по делото е видно, че в случая жалбоподателят е напуснал мястото на произшествието. Самият той твърди, че не е разбрал, че е имало съприкосновение между неговия автомобил и другия автомобил спрял на паркинга. В тази насока са и показанията на свидетелката ВМГ – арг.л.23 от делото „…На паркинга не усетихме да е станало нещо. Никой не извика.

Имаше открит бус, товареха, разтоварваха пора и ако нещо е станало щяха да реагират…“. Настоящият съд намира, че това е част от вътрешните възприятия на водача на МПС. Горните обективни данни за деянието по недвусмислен начин сочат липса на представи в съзнанието на водача относно обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В този смисъл е и реакцията му при установяването му от органите на полицията – показанията на св.Т. дадени в съдебно заседание, л.23 от делото „…Остана изненадан за това, че е участник в ПТП…“. Нещо повече, при установяването му от органите на полицията е взета проба за алкохол, която е отрицателна. Жалбоподателят не е имал причина да напусне ПТП и да се укрие. От протокола за ПТП, л.28 от делото се установява, че щетите са незначителни и по двата автомобила. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че „щетите са незначителни“, „зажулване на боята“.

Ето защо съдът приема, че деянието е субективно несъставомерно и жалбоподателят неоснователно е санкциониран, поради което наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.

Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не обсъжда и въпроса за тяхното възстановяване.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 23-0996-002230/ 02.11.2023г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, в ЧАСТТА, с която на И. С. С. от село Б, обл.Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-0996-002230/ 02.11.2023г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, в ЧАСТТА, с която на И. С. С. от село Б, обл.Монтана е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5