Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 252 от 02.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 347/2022
Вид
Решение № 252
Подписан
02.11.2022
В сила
02.11.2022
Състав
Росица Стоянова Стоева, Анита Христова Велева, Калина Георгиева Пейчева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.13, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 14 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.19 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.19, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.73 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.73, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 9 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Ямбол, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова в присъствието на прокурора М. Б. А. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500347 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Д. А., ЕГН********** от гр.******** и Е. П.

Х., роден на ********** г., ирландски гражданин, притежаващ паспорт №********** с адрес в *****, гр.******, двамата в качеството на родители и законни представители на К.

Е. Х., с ЕГН ********** от гр.****, депозирана чрез пълномощника им адв. М.Й.Г. от АКЯмбол против Решение №302/15.06.2022 г. по гр.д.№3096/2021 г. , с което е отхвърлена молбата на въззивниците с правно основание чл.19, ал.1 вр. чл.73, ал.1 от ЗГР за промяна на бащиното име на детето К. Е. Х. като неоснователна.

В жалбата се развиват подробна аргументация в аспекта на заявените недостатъци на решението, основаващи се на оценка за неговата незаконосъобразност и неправилност.

Отправя се критика в посока игнориране на съдебното задължение за пълноценна, съвкупна и всестранна доказателствена интерпретация, в контекста на което е маркирана неправилност във формираното вътрешно убеждение на районния съд за липсата на важни обстоятелства в конкретния случай, налагащи промяна в името на детето. Откроява като важни по своята същност обстоятелства, произтичащите за родителите съображения за зачитане произхода и гражданството на бащата, които би следвало да намерят отражение в исканата промяна на презимето на детето. Тези съображения именно според въззивниците корелират с трайно и устойчиво прокламираната в практиката на ВКС за сериозност на обстоятелствата, обхващаща в своите предели субективното желание на лицето да носи 1 определено име, особено ако то е свързано със съображения от етнически произход. В синхрон с приведени фрагменти от съдебна практика на касационния съд се отстоява виждането, че факти от субективно, лично естество обвързват съда, сезиран с искане за промяна на името, освен ако не индицират на намерение за заблуждение на административни органи и институции. Твърди се, че детето К.Х. е с британско гражданство, а родителите му са трайно установени и живеят постоянно във ****, като по желание на родителите му детето има възможност да е с двойно гражданство-ирландско и британско. Предвид това, че детето непланувано е родено в България, а с оглед обстоятелството, че в ***** и **** не е приложима българската традиция, като презиме на детето да се вписва собственото име на бащата-Е., следва положение, при което във **** детето предстои носи имена К. Х.. При тази ситуация се изтъква нежеланието от страна на родителите за съществуване на различия в имената на детето съгл. удостоверението за раждане, изд. в РБ, в което имената на детето фигурират К. Е. Х. и в официалните документи, които предстои да му бъдат издадени във **** при достигане на предвидената по закон възраст. Твърди се, че разликата в имената е от естество да създаде административни пречки, неудобства за детето,затруднения при общуването му в обществото и с държавните институции, т.к при промяна на местопребиваването му то ще се легитимира с различни имена, а целеното с исканата промяна уеднаквяване на имената е сред безспорно значимите обстоятелства в сферата на пълната идентификация на детето. Прави се обобщение /без конкретизация и точно посочване на определени съдебни актове/ на трайно възприетото становище в практиката на ЕСПЧ, според което допустимостта на искането за промяна на име се определя от спазването на справедлив баланс между интереса на индивида и обществения интерес.С тези съображения се настоява, въззивната инстанция в обхвата на ревизионните си правомощия да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново решение, с което да уважи молбата на въззивниците, в качеството им на родители и законни представители на детето К. Е. Х., за промяна на бащиното /презиме/ на детето.

В о.с.з въззивниците се представляват от пълномощника им адв.Й., която отстоява позиция за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде удовлетворена молбата на доверителите й за промяна на бащиното име на детето К. Е. Х..

Представителят на ОП-Ямбол изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като развитите в нея съображения са намерили качествен отговор в първоинстанционния съдебен акт, в която насока се настоява за потвърждаването му.

След индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателства ЯОС формира следните фактически изводи:

Представено е удостоверение за раждане, изд. от Община ****, район *****, въз основа на акт за раждане №****** на детето К. Е. Х., родена на *******, ЕГН **********, българско гражданство, с майка С. Д. А., и баща Е. П. Х.. Приложено от ищците е заверено копие от международния паспорт на детето, издаден на ******* г., в което същото фигурира с имената К. Е. Х.. Присъединени към писмените книжа са заверено копие от международния паспорт на бащата, заверени копия от личната карта на майката и С. А., и заверено копие от паспорт, удостоверяващ британско гражданство на С. А..

Приобщени са гласни доказателствени средства при разпита на св.Е.Д. Г. - далечна сродница на майката С.

2

А.,която посочва,че желанието на родителите е имената на детето да се променят, като отпадне от тях името Е., за да бъдат приведени в съответствие със законодателството в ***. Посочва, че гражданите на *** са с 2-3 имена, като името на бащата не се пренася и не се отразява в имената на детето.

Приобщени са и показания от св. Д.А.С.,,баща на въззивницата С. Д. и дядо на детето, който конкретизира, че първоначалната нагласа на родителите била детето да носи имената К. Х., без презимето Е., получено от изписване имената на бащата. Посочва, че майката е с двойно гражданство, а бащата е с ирландско гражданство, но счита, че след като детето живее в ***.

На база така изяснените фактически положения, съдът достигна до следните правни констатации:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подададена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирани субекти при наличие на правен интерес с оглед изхода на спора по гр.д.№3096/2021 г. по описа на РС-Ямбол.

Предявеният за разглеждане пред първостепенния съд иск, видно от очертания с исковата молба петитум и описаните обстоятелства, от които произтича твърдяното правопораждащо основание е правилно субсумиран в нормативния регламент чл.19, ал.1, вр.чл.73 ЗГР.

Съгласно процесуалния регламент на чл. 269 от ГПК и разясненията, очертани в ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва проверка на правилността на атакуваното решение в контекста на формулираните в жалбата оплаквания, а в пределите на служебните контролни правомощия на въззивната инстанция попадат валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната част, както и съгласуваността му с императивните норми на материалния закон. В съответствие с тези свои правомощия въззивният съд прецени, че оспорваното решение е валидно, допустимо, а разгледано по същество-правилно.

По своята същност и предметно предназначение, очертано от спецификата на субективното и неотчуждимо право, името представлява постоянно, неизменчиво словесно обозначение на физическото лице, с което физическото лице се индивидуализира, и което позволява неговата идентификация и отличаване от останалите лица.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗГР "Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане".

Според чл. 13 от Закона за гражданската регистрация , бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. В нормативната уредба на чл. 19, ал. 1 от ЗГР е заложена правна възможност по изключение за внасяне на промяна в собственото, бащиното и фамилното име на лицето в случаите, когато в имената на лицето се съдържат осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи елементи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Правната интерпретация на нормативната конструкция "важни обстоятелства, които налагат това" е намерила отражение в генерираната непротиворечива и последователна практика на ВКС, обективирана в решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г. на ВКС, IV г. о., с което е прието, че "значимостта на обстоятелствата по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай". В Решение № 77 от 16.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 344/2011 г., IV г. о., ГК, са стеснени дефинитивните рамки на законово лимитираната алтернатива, обосноваваща фактическия състав на 3 искането за промяна в името, чрез внесен допълнителен ограничителен коректив: "важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР по първия въпрос се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон." Следователно предмет на анализ и оценка са както фактическата установеност и изпълнената при условия на пълно и главно доказване обоснованост на фактическата теза за създаване на настоящи и/или бъдещи затруднения за общуване на детето с държавните институции при легитимирането му с бащиното име "Е.", така и дали исканата промяна, насочена към изключване на бащиното име от общата структура на имената на детето не би представлявала пряко нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон. В коментирания контекст по анализа и оценката на събраните доказателства законосъобразно и коректно ЯРС е преценил,че приобщената писмена доказателствена база не позволява съставянето на извод,че детето К. Е. Х., с българско гражданство, родено в гр.****, е придобило двойно гражданство - и това на Обединеното кралство, нито че в ***** детето е официално регистрирано с други имена, което обуславя затруднения при легитимирането, идентификацията му и правната сигурност. Вписаните в задграничния паспорт на детето имена К. Е. Х. също не се установи да са променяни, поради което фактическите основания на молбата и доразвитите в тяхна подкрепа доводи във въззивната жалба остават недоказани. Отделно от това, следва да се маркира, че ЯОС не приема, а страните не изтъкват лични и обществени обстоятелства, които да правят носенето на името на бащата лично или обществено неудобно или неподходящо.

Нещо повече, в решение Решение № 434 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 712/2009 г., IV г. о., ГК е прието еднозначно, че правото на промяна в името не е абсолютно, неограничимо право, а субективизма относно исканията за промяна се ограничават от императивната нормативна рамка в ЗГР: "Законът урежда начина на образуването на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред." Важното и централно становище, съответстващо с императивните правни изисквания и формалната и аргументативна логика е закрепено в Решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 25/2009 г., IV г. о., ГК, третиращо идентичен на поставения в настоящото производство правен въпрос, разрешен в пределите на аналогична фактическа конкретика, в което относно нормата на чл.9, ал.1 и чл.13, ал.1 ЗГР е прието:" Горепосочените правни норми по категоричен начин уреждат структурирането на бащиното име на всяко лице, както и предпоставките за неговата промяна. " В цит. решение е конкретизирано, че по материалноправния въпрос, допустимо ли е по искане по реда на чл.19 ЗГР за промяна на името на български гражданин, роден в България, да се трансформира цялостната структура на името, чрез отпадане на бащиното име, отговорът е отрицателен, т.к. това би съставлявало кардинално отклонение от императивната разпоредба на чл. 9 от ЗГР.