Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10563 от 03.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 59991/2022
Вид
Решение № 10563
Подписан
03.06.2024
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 10563 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело № 20221110159991 по описа за 2022 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно и субективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, при разделна отговорност, при квоти от по ½ идеална част, съответно, че всеки един от тях дължи сумата в размер на 1 126,95 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот с адрес: **************************, аб.№ ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2021г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 17,75 лв., за периода от 15.09.2019г. до 04.11.2021г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.12.2021 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 66400/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че ответниците са потребители, с абонатен номер ****** на топлинна енергия за битови нужди, при което между него и ищеца били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ е обвързал потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Потребителите не били заплатили дължимата цена за продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. К. Й., с който оспорва исковата претенция. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да е 1 ползвател или собственик на процесния имот за посочения в исковата молба период.

Оспорва и иска за мораторна лихва. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. К. Й.. с който оспорва исковата претенция. Не оспорва да е придобила съответните идеални части от процесния имот, но твърди, че няма качеството „потребител“, тъй като ползвател на жилището е единствено ответникът И. Й.. Твърди, че именно той е подал заявление до дружеството за откриване на партида и това положение не се е променило и до днес. Моли за отхвърляне на исковете спрямо нея.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт А., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът И. К. Й., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му особен представител – адвокат К. К., която поддържа така подадения отговор и моли за отхвърляне на исковете по отношение на Й..

В съдебно заседание ответникът М. К. Й., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И., който поддържа така подадения отговор и моли за отхвърляне на исковете по отношение на М. Й..

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране течението на давностния срок. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 66400/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника М. Й. и изрични указания на съда за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК по отношение на ответника И.

Й..

По делото безспорно се установи, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 60/05.08.1988г. родителите на ответниците са им прехвърлили процесния имот, при квоти от по ½ идеална част за всеки един от тях. Приета е на л.19 от досието по делото молба – декларация, подадена до ищцовото дружество от И. Й. за откриване на партида, с която той е декларирал, че семейството му се състои от четири души. Върху молбата, ответницата М. Й. е удостоверила с подписа си, че е съгласна И. К. Й. да е титуляр на партидата. От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 25.10.2001г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на ********************** са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са упълномощили конкретно лице да подпише договор с /ФИРМА/. Към решението е представен списък, като 2 на списъка фигурира подписа на ответника И. Й., обстоятелство, което не се оспори в настоящото производство. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници.

От името на ЕС е сключен договор № 1037/05.12.2001г. с /ФИРМА/, като обстоятелството, че именно /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно счетоводство“ не се оспорва в производството.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Съдът приема, че исковете по срещу М. К. Й. следва да бъдат отхвърлени по следните съображения: В случаите, когато топлоснабдения имот се прехвърли на лица, различни от досегашния титуляр на партидата, лицата са длъжни да подадат до топлопреносното дружество в срока по чл. 12, т.11 и т.12 от ОУ заявление за откриване, промяна или закриване на партидата. В случая се установи, че топлоснабдения имот е прехвърлен при равни квоти на двамата ответници, срещу задължението им за издръжка и гледане на родителите им. В тези случаи както е посочено по-горе, ответниците са длъжни да подадат заявление за откриване на партида, като съгласно чл. 63, ал.2 от ОУ продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището по силата на акта. Анализът на тези разпоредби сочи, че при промяна на титуляра на правото на собственост, облигационното отношение по продажба на топлинна енергия продължава или в лицето на всички съсобственици, или в лицето на този от тях, който е поискал откриване на партида само на негово име. В случая се установява, че ответникът И. К. Й. е подал декларация за промяна на партидата, водена на името на предишните собственици. Върху декларацията е изразено и писменото съгласие на ответника М. Й. за извършване на промяната, обстоятелство което не се оспори в производството. Предвид изложеното съдът приема, че двамата съсобственици на процесния топлоснабден имот са постигнали споразумение по смисъла на чл. 63, ал. 2 от ОУ партидата за процесния топлоснабден имот да бъде открита на името на другия съсобственик и именно той следва да отговаря за задълженията за доставената топлинна енергия за имота, като са уведомили топлопреносното предприятие за постигнатото между тях споразумение. Ето защо съобразно чл. 63, ал. 2 от ОУ, след промяната в собствеността и подаване на декларацията облигационното отношение е продължило в лицето на съсобственика И. К. Й., направил искане за това. Следователно исковете срещу М. Й. следва да бъдат отхвърлени само на това основание, а касателно ответника Й. разгледани по същество до размера на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, с оглед диспозитивното начало в процеса. Съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника И. Й. е валидно възникнало правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото е изпълнен фактическия състав; договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Доказателствата по делото неизменно сочат, че имота се ползва от ответника Й.. По делото се установи, с оглед релевирания процесен период – 01.05.2018г. до 30.04.2020г., че до датата на предявяване на иска няма промяна в 3 собствеността, ответникът е бил собственик на имота, съответно ползвател, и като такъв има качеството „потребител“ на топлинна енергия.

Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени плащания за дължимите за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. е в размер на 2253,90 лева, а мораторната лихва върху главницата от 2253,90 лева е в размер на 46,25 лева, за периода от 15.09.2019г. до 04.11.2021г. Или при заявените при равни квоти между ответниците процесни суми – 1126,95 лева за главница и 23,13 лева за лихва.

СТЕ не е изслушана, тъй като не се оспорва доставеното в имота количество топлинна енергия и размера на нейната цена.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. Й. е релевирал правопогасяващо възражение за давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г. е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадена в съда на дата 22.11.2021г., когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава, че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата 22.11.2018г. са погасени по давност. Началото на процесния период е от м.05.2018г., като задължението за м.05.2018г., става изискуемо след 15.07.2018г., като до датата на предявяване на заявлението – 22.11.2021г., когато давността е прекъсната давността е изтекла по отношение вземанията, за периода от м.05.2018г. до м.09.2018г., като според изслушаната ССчЕ погасената по давност сума възлиза на сумата от 196,62 лева, която следва да се сторнира от сумата от 2253,90 лева, или дължима остава сумата от 2057,28 лева, като дължима от ответника Й. остава главница в размер на 1028,64 лева, до който размер следва да бъде уважена главната искова претенция, а за сумата в размер на 98,31 лева, представляваща разликата над уважената сума от 1028,64 лева до размера на пълно предявената от 1126,95 лева, следва да бъде отхвърлена.