Решение № 338 от 07.11.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Разлог, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100903 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „ЗАДОЗК-З.“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„С.С.“№7, е.5, представлявано от А.Л. и Р.Д. – ИД, ч/з адв. Г.Х., против Х.Г.А., ЕГН*, адрес: г.Б., у.„Б.М.“№25.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 20.05.2021 г. около 07.30 часа по път ПП1 – Е79 в районна на км. 392+500, непосредствено след отбивката за с.О., е реализирано ПТП м/у МПС марка „Ф.“, рег. №*, управлявано от ответника А. и МПС марка „С.“, модел „А.“, рег. №*, управлявано от Д.Р.-К. и л. а. марка „М.“, модел „3“, рег. №*. В обстоятелствената част на ИМ е описан механизма на реализираното ПТП. За инцидента е съставен КП за ПТП с пострадали лица, видно от който виновен за ПТП е водачът на л. а. „Ф.“. По случая е образувано ДП пред РУ-С. Въз основа на внесен в съда ОА е постановена присъда по нохд 88/2022 г. по описа на РС-С., с което ответника е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК и чл.343, ал.1, б.„а“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Към датата на описаното ПТП автомобил л. а. марка „М.“, модел „*“, рег. №*, е имало валидна застраховка „К.“ в „ЗДЕ“АД, полица №*.

По повод подадена претенция от водача на л. а. марка „М.“, модел „*“, рег. №*, по застраховка „К.“ в представителството на ЗДЕ. е образувнаа щета №*. Съставен е опис по щета, в който са отразени причинените щети по автомобила. С оглед нанесените щети по автомобила е установено, че възстановяването на МПС е нецелесъобразно, т.е. налице е тотална щета. С оглед на посоченото е определено за изплащане обезщетение от 19`759.21 лв., което е изцяло изплатено в полза на собственика на автомобила.

Към датата на инцидента отговорността на водача на МПС марка „Ф.“, рег. №*, е била застрахована по задължителна застраховка „ГО“ в ищцовото дружество. С оглед на което към ищеца от страна на ЗД„Е“АД е отправена регресна покана за заплащане на сумата от 19`774.21 лв., представляваща: 19`759.21 – изплатено застрахователно обезщетение и 15.00 лв. – ликвидационни разноски. Във вр. с предявената регресна претенция е образувана щета №* по описа на ЗАД„ОЗКЗ“, по която е заплетена сумата от 27`294.92 лв., включваща сумата по щета *, съответстваща на щета *.

Изложени са доводи, че съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, застрахованият има право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение заедно с лихвите и разноските, когато водачът е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в 1 кръвта над допустимата по закон.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически твърдения, се иска, съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника Х.Г.А., ЕГН*, адрес: г.Б., у.„Б.М.“№25, да заплати на „ЗАДОЗК-З“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„С.С.“№7, е.5, представлявано от А.Л. и Р.Д. – ИД, сумата от 18`679.92 лв., за регресна претенция а изплатено от „ЗАДОЗК-З.“АД застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“ по щета №* по описа на ЗАД„ОЗКЗ“, вследствие на ПТП, настъпило на 20.05.2021 г., на път ПП IЕ79, км 392+500 м., ведно със законната лихва в/у посочената сума, считано от датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното й изплащане.

Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

С разпореждане №2051, постановено в ЗСЗ проведено на 13.12.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда, въпреки предоставената от съда възможност ответникът не е депозирал писмен отговор на ИМ.

За ответника - редовно и своевременно призован за СЗ, не се явява представител.

В ОСЗ ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител. В нарочно депозирана молба ищецът, ч/з пълномощника си е направил изрично искане, съдът да постанови неприсъствено решение по делото при наличие на основанията на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.

Съдът с изрично протоколно определение постановено в ОСЗ, проведено на 03.10.2024 г. позовавайки се на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК, е допуснал постановяването на неприсъствено решение по настоящото дело.

С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищецът изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С депозираната ИМ от страна на ищецът е предявен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД.

На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на ИМ, не се е явил лично или ч/з свой представител в първото ОСЗ, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от ищеца в първото ОСЗ за постановяване на неприсъствено решение с/у ответника в настоящето производство.

Освен предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че са налице и предпоставките на чл.239 от ГПК. Безспорно е, че към настоящия момент, съдът с постановените в закрити заседания разпореждане и определение, включително и с призовките и уведомленията изпращани до ответника е изпълнил служебното си задължение съгласно изискванията на разпоредбите на ГПК, да укаже на ответника последиците от неспазването на срока, за размяна на книжа и от не представяне на отговор по ИМ включително и от не явяването му в първото открито по делото СЗ.

Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдяни от ищцовата страна в ИМ и представените с нея писмени доказателства допуснати и приобщени към доказателствения материал по делото, предявените от страна на ищецът искове с правно основание с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), са вероятно основателни.

Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК и чл.239, ал.1 от ГПК, за постановяване на 2 неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в хода на настоящето исково производство разноски от 3`797.20 лв.

– заплатена държавна такса и адв. възнаграждение, както и разноските в обезпечителното производство от 1`600.00 лв. – за заплатена държавна такса и адв. възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Предвид посоченото, ответникът следва да бъде осъден да заплати общо разноски за обезпечителното и исковото производство сумата от 5`397.20 лв.

Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл.238 от ГПК, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Х.Г.А., ЕГН*, адрес: г.Б., у.„Б.М.“№25, да заплати на ищеца „ЗАДОЗК-З“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„С.С.“№7, е.5, представлявано от А.Л. и Р.Д. – ИД, сумата от 18`679.92 лв., за регресна претенция а изплатено от „ЗАДОЗК-З.“АД застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“ по щета №* по описа на ЗАД„ОЗКЗ“, вследствие на ПТП, настъпило на 20.05.2021 г., на път ПП I-Е79, км 392+500 м., ведно със законната лихва в/у посочената сума, считано от датата на предявяване на ИМ в съда (15.09.2023 г.) до окончателното й изплащане, както и сумата от 1`163.18 лв., за мораторна лихва за периода 14.03.2023 г. до 14.09.2023 г.

ОСЪЖДА Х.Г.А., ЕГН*, адрес: г.Б., у.„Б.М.“№25, да заплати на ищеца „ЗАДОЗК-З“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.„С.С.“№7, е.5, представлявано от А.Л. и Р.Д. – ИД, сумата от 5`397.20 лв. – разноски в исковото и обезпечителното производство.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, с/у която то е постановено, може да поиска от въззивният съд – Бл.ОС, неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3