Определение № 8688 от 05.04.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8688 гр. София, 05.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА

РАДЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ЕВТ. ПАВЛОВА РАДЕВА

Гражданско дело № 20221110116828 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.310 и сл.ГПК

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 62627/30.03.2022 г., с която Т. ИВ. ИЛ. е предявила срещу АНГ. М. М. иск за определяне на месечна издръжка за детето Васил Тонев Илиев /което се твърди да е дете на ответника, което последният не е припознал/.

При проверката по чл. 130 ГПК Софийски районен съд намира така предявената искова претенция за недопустима.

Исковата претенция е предявена срещу АНГ. М. М. от Т. ИВ. ИЛ. лично, а не като законен представител на детето Васил Тонев Илиев - това е очевидно от началната част на исковата молба, а и от петитума, в който е посочено, че ищцата претендира ответникът да й заплати издръжка за детето. Съгласно чл.26, ал.1 ГПК „страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото”, като освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд /чл. 26, ал. 2 ГПК/. Според чл. 28, ал. 4 ГПК малолетните се представляват в процеса от своите законни представители родители или настойници. Исковата молба е подадена от Т. ИВ. ИЛ. от нейно име /а не като законен представител на малолетното дете/, но се иска осъждане на ответника в полза на детето. Следователно, действайки в лично качество, майката е предявила по делото чужди права /тези на детето/, което е недопустимо. Вярно е, че в някои съдебни производства /като тези по чл. 49 СК - за развод по исков ред, по чл. 127 СК - при спор за родителски права, по чл. 131 и чл. 132 СК - при иск за ограничаване или лишаване от родителски права/ родителят - ищец действа като процесуален субституент на детето относно иска му за издръжка, като в тези производства детето не е страна, но съдът му присъжда издръжка по иск на родителя ищец. Когато обаче издръжка се претендира с отделен иск и в отделно производство, безспорно е, че страна в процеса /ищец/ следва да бъде детето, претендиращо издръжка, а не неговият родител в лично качество и от свое име - в този случай родителят следва да 1 действа като законен представител на детето, а не лично от свое име да предявява правата на детето в процеса.

Само за пълнота следва да се посочи, че в молбата се твърди ответникът АНГ. М. М. да не е припознал детето Васил Тонев Илиев, за което се търси издръжка /което обстоятелство е видно и от приложеното към молбата удостоверение за раждане/, поради което съдът намира, че същият не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявената претенция за издръжка на детето Васил Тонев Илиев.

Поради това предявената искова претенция е недопустима и следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Така мотивиран и на основание чл.130 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 62627/30.03.2022 г., подадена от Т. ИВ. ИЛ. против АНГ. М.

М., с която са предявени иск с правно основание чл. 149 СК, съединен с иск по чл. 143, ал. 2 СК за определяне на издръжка в полза на детето Васил Тонев Илиев.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16828/2022 г. по описа на СРС, 158-ми състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2