Определение № 43 от 13.02.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Бургас, 13.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

М. Д. Данчев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252000600038 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 и следващите от НПК.

Образувано е по частен жалба от адв. П. Д. от АК – Бургас, упълномощен повереник на пострадалите С. С. Д., В. А. Д. и А. Л. Д., против протоколно определение № 114, постановено в проведеното на 28.01.2025г. разпоредително заседание по НОХД № 1684/ 2024г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което състав на първоинстанционния съд приел, че в досъдебното производство по делото не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия или на пострадалите.

В частната жалба са отправени три групи оплаквания. Най-напред се възразява, че делото е внесено в съда с обвинителен акт, съгласно който подс. М. А. М. е обвинен за извършено престъпление по чл.124 ал.1 предл. трето, във връзка с чл.130 ал.1 от НК при условие, че цялото разследване и предявеното на М. обвинение в досъдебното производство е за престъпление с правна квалификация по чл.116 ал.1 т.12 вр. чл.115 вр. чл. 29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК. В тази насока се твърди, че обвинението е изменено от прокурора едва с обвинителния акт, и това е препятствало пострадалите да защитят правата си срещу облекчаване правното положение на извършителя М.. Аргументира се неправилно приложение на материалния закон по отношение правната квалификация на обвинението, резултат от неправилното тълкуване на доказателствата и следващите от тях факти от страна на прокурора. На второ място се твърди, че поради изменение на обвинението с обвинителния акт, първоначално предявеното на М. обвинение по чл.116 ал.1 т.12 вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК е останало висящо, без съответно произнасяне от страна на прокурора, и в този си вид досъдебното производство е негодно да бъде разгледано от съда. Най-после се твърди, че формулировката на диспозитивната част на обвинението била 1 неясна и противоречива, тъй като според обвинението М. е причинил смъртта на пострадалия А. Д. на 28.09.20243г., а наред с това е отразено, че смъртта фактически е настъпила на 02.10.2023г., от което са изведени съображения на разминаване на фактите , изискващи корекция. Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно определение като неправилно, и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения.

Депозирано е и становище от прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас, съгласно което частната жалба е неоснователна, а оспореното определение – законосъобразно и правилно. Споделени са изводите на окръжния съд за липса на допуснати в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт нарушения на процесуални правила, ограничаващи процесуалните права на пострадалите, като са изложени съображения за пълно съответствие на обвинителния инструмент с изискванията на чл. 246 от НПК и тълкувателните разрешения, установени в ТР № 2/ 2002 г. по описа на ОСНК, ВКС. Сочи се, че приложимият към деянието материален наказателен закон е въпрос по същество на делото, чийто отговор следва да бъде даден с присъдата, както и че съставомерните за обвинението факти са едни и също за първоначалното обвинение по чл.116 ал.1 т.12 вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, и за повдигнатото с обвинителния акт обвинение по чл.124 ал.1 предл. трето, във връзка с чл.130 ал.1 от НК, тъй като се касае за едно и също деяние, при което съгласно разпоредбата на чл.243 ал. 9 от НПК не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случай на ново привличане на същото лице за същото деяние. Предлага се протестираното определение на Окръжен съд – Бургас да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирани страни – пострадалите от престъплението, конституирани в разпоредителното заседание в качеството на граждански ищци и частни обвинители, чрез упълномощения им повереник, и пред компетентния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Прегледът на материалите по делото разкрива от фактическа и правна страна следното:

Досъдебно производство № 304 ЗМ -1120/ 2023г. по описа на РУ на МВР – Несебър, Пор. № 577/ 2023г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, е образувано на 29.09.2023г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, за извършено на 28.09.2023г., около 22.00 часа в к.к. „Слънчев бряг“ престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК – заради причинена на А. Л. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в спукване на черепа. След настъпване смъртта на пострадалия Д. в УМБАЛ – Бургас АД на 02.10.2023г., делото било изпратено по подследственост на Окръжна прокуратура – Бургас, като М. А. М. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.116 ал.1 т.12 вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК за това, около 22.46 часа на 28.09.2023г. в к.к. „Слънчев бряг“, чрез ритник в главата и удар с ръка в областта на лицето, умишлено да е умъртвил пострадалия А. Д., чиято смърт настъпила на 2

02.10.2023г. На 23.12.2024г. делото било внесено с обвинителен акт срещу М. М. с повдигнато обвинение за същото деяние, но с правна квалификация по чл.124 ал.1 предл. трето, във връзка с чл.130 ал.1 от НК за това, на посочените по-горе дата, час и място по непредпазливост на де причинил смъртта на пострадалия Д., настъпила на 02.10.2023г., вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда – рана в областта на челото, причинена чрез нанасяне на удар с лявата ръка, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД № 1684/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

При очертаните фактически установявания въззивният съд приема, че в досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са били допуснати посочените в частната жалба нарушения на закона или отстраними съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.2, във връзка с чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК, с ефект да ограничат процесуалните права на пострадалите С. С. Д., В. А. Д. и А. Л. Д..

Несъгласието на повереника с извършената от прокурора оценка на доказателствата и дадената в обвинителния акт правна квалификация на деянието, пряко насочва към оплакване за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Стриктният прочит на регламента по чл.248 ал.1 т.1-8 от НПК не оставя място за съмнение, че въпросите относно обосноваността и доказаността на обвинението, както и правното му квалифициране от прокурора в обвинителния акт изобщо не могат да бъдат обсъждани в разпоредителното заседание, тъй като касаят решаването на спора по същество с финалния съдебен акт. Неслучайно, въпросът дали деянието съставлява престъпление и по кой закон е отразен изрично в чл.301 ал.1 т.2 от НПК и е сред първите и основните, на които съдът дължи отговор с присъдата. В същата насока следва да бъде съобразено още, че в досъдебната фаза на процеса прокурорът е единствения субект, овластен и натоварен да решава дали, кому и какво обвинение да бъде предявено, както и дали са налице условията, посочени в закона, за изготвяне и внасяне в съда на обвинителен акт (аргумент от разпоредбите на чл.127 т.1 - 3 от Конституцията на Републиката, чл.46, чл.193, чл.196 и чл.242 – чл. 246 от НПК). За сравнение, фигурата на частният обвинител, която е субсидиарна и може да възникне едва в първоинстанционното съдебно производство, съгласно правилата по чл.76 и чл. 78 ал.1 и ал.2 от НПК, има право да поддържа обвинението срещу подсъдимия наред с прокурора, включително и в случай, че прокурорът заяви, че не поддържа обвинението. Частният обвинител не разполага с право сам да формулира и повдига обвинение, нито да влияе на обвинението, повдигтано от прокурора. В конкретния случай съставомерните факти, на които се основава обвинението, са едни и същи както за престъплението по чл.116 ал.1 т.12 вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, така и за това по чл.124 ал.1 предл. трето, във връзка с чл.130 ал.1 от НК, изрично и изчерпателно са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и са били известни на подсъдимия и на пострадалите още преди внасянето на делото в съда. Поради това не се установява процесуалните права на пострадалите да са били ограничени по начина, сочен от повереника в жалбата.

3

По отношение на твърдението за продължаваща висящност на досъдебното производство по отношение на обвинението по чл.116 ал.1 т.12 вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б.

„а“ и б. „б“ от НК, което не било изрично прекратено от прокурора, а обвинението било изменено в такова по чл.124 ал.1 предл. трето, във връзка с чл.130 ал.1 от НК едва с обвинителният акт въззивният съд приема, че такава висящност не е налице. Основателно надзорният прокурор е отбелязал в становището си разпоредбата на чл.243 ал. 9 от НПК, съгласно която не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случай на ново привличане на същото лице за същото деяние. Анализът на доказателствата води до еднозначен извод, че срещу същото лице за едно и също деяние, с обвинителния акт е повдигнато ново обвинение с различна правна квалификация, но при идентичност на съставомерните факти. В случая не са налице различни деяния, или повече от едно деяние, което да наложи частично прекратяване на досъдебното производство от прокурора преди внасяне на делото в съда.

Фактическото описание на престъплението в заключителната част на обвинителния акт съдържа всички съставомерни съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 вр. чл.130 ал.1 от НК факти, и не може да породи твърдените в жалбата несъвпадения и неясноти, ограничаващи възможността страните да узнаят в цялост параметрите на повдигнатото на М. обвинение. Доколкото няма спор, че смъртта на пострадалия А. Д. не е настъпила незабавно след нанесения му на 28.09.2023 г. удар и последвалото падане на уличната настилка, обосновано във фактическото описание на деянието е посочена датата на нанасяне на увреждането, с което е поставено началото на причинно-следствения процес, довел до съставомерния резултат (смъртта на жертвата) няколко дни по-късно, когато именно деянието се явява довършено. Въпрос на индивидуален стил и словесно предпочитание е как да бъде формулирано обвинението от гледна точка на включените в него фактически обстоятелства, стига то да ясно, изчерпателно и недвусмислено, за да очертае предмета на доказване и да даде възможност на страните да узнаят всички негови елементи с оглед реализиране на процесуалните им права. В разглеждания случай обвинението като факти и право отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 и 3 от НПК и постановките на ТР № 2/ 2002г. на ОСНК, ВКС.

Не се установява допуснато в досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на правата на наследниците на пострадалия от категориите, упоменати в чл.249 ал.4 т.2 от НПК, с оглед на което липсват основания за отмяна на оспорения съдебен акт и връщане делото на прокурора, както се претендира с частната жалба. Впрочем, всички изложени в нея оплаквания са били наведени в разпоредителното заседание, и са получили надлежен, изчерпателен и законосъобразен отговор от окръжния съд.

Като е достигнал до аналогични изводи, първоинстанционният съд е осъществил в пълнота съдебния контрол по чл.248 ал.5 т.1 вр. ал.1 т.3 от НПК и е постановил обоснован и съобразен със закона и задължителната тълкувателна практика съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.

Така мотивиран, на основание чл.345 ал.1 от НПК Апелативен съд - Бургас 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 114 от 28.01.2025г., постановено по НОХД № 1684/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е прието, че в досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване правата на подсъдимия или пострадалите.