Решение № 654 от 10.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Стара Загора, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №

20245530101210 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.221, ал.1, вр. с ал.4, т.1 от КТ.

Ищецът А. С. Й. изнася в исковата си молба, че на 18.11.2022 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, между него и ПФК „Берое-Стара Загора“ ЕАД, ЕИК 200106240, представляван от Стелиян Николаев Попчев, в качеството му на изпълнителен директор, бил сключен Договор № 1015 за наемане на ищеца като професионален футболист. Съгласно т. 11.1 от договора същият бил сключен за срок от 18.11.2022г. до 10.06.2024г. В раздел III от договора клубът се задължил да заплаща на Й., за целия срок на договора, основно месечно възнаграждение в размер на 1620 лв. Месечното възнаграждение било дължимо до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се дължало, като същото се изплащало по банков път. Първоначално клубът изплащал месечните му възнаграждения, но за м. юни 2023г. не изпълнил своето задължение да заплати трудовото възнаграждение, което трябвало да стане до 25 юли 2023г. Поради неизплащане на дължимите му се възнаграждения ищецът отправил уведомление до ПФК „Берое-Стара Загора“ ЕАД за прекратяване на трудовото му правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. За прекратяването му била оформена и издадена Заповед № 25/04.08.2023 г. на изпълнителния директор на ПФК „Берое-Стара Загора“ ЕАД, в която било посочено, че се прекратява трудовия договор с лицето А. Й., считано от 04.08.2023г.

Съгласно чл. 221, ал. 1, във вр. с ал. 4 от КТ при прекратяване на договора на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят дължал на работника обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение в размер на действителните вреди, които вреди при срочно трудово правоотношение, съгласно чл. 221, ал. 4, т. 1 от КТ, се изчислявали върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което работникът или 1 служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение. След прекратяване на договора на 04.08.2023г. клубът изплатил на Й. заплатите за отработените м. 06/2023г. и м. 07/2023г., както и една заплата съставляваща едномесечно обезщетение за м. 08/2023г. За останалите месеци, през които ищецът останал без работа считано от 01.09.23г., дружеството не изпълнило задължението си. От прекратяването на договора на 04.08.2023г. досега А. Й. останал без работа съответно без средства, от които да може да се издържа. Въпреки, че за него било налице законово основание да получи обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за оставането му без работа, от ПФК „Берое-Стара Загора“ ЕАД не му изплатили дължимото му се по закон обезщетение. Предвид гореизложеното счита, че за него е налице правен интерес да търси по съдебен път претенцията си за изплащане на дължимото му се обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, считано от 01.09.2023г.

Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 9720 лв. съставляващо размера на брутното възнаграждение за времето, през което А. Й. е останал без работа за периода от 01.09.2023г. до края на срока на договора - 10.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се разноски, включително и сторените такива по обезпечителното производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който считат предявения иск за допустим, но неоснователен. Ответникът твърди, че на 18.11.2022г., в гр.

Стара Загора, на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 от КТ, във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ между ищеца и ПФК Берое бил сключен трудов договор, а именно „Договор за наемане на професионален футболист“ при срок на договора от 18.11.2022г. до 10.06.2024г. Съгласно договора основното трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 1 620 лева, което следвало да се изплаща до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължало. На 04.08.2023г. в ПФК Берое постъпило уведомление от ищеца по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, заведено от ПФК Берое под вх. № 8-0096А. Чрез уведомлението ищецът уведомил ПФК Берое, че прекратява едностранно и без предизвестие съществуващото между него и ПФК Берое трудово правоотношение, като същият поискал от ПФК Берое да му се изплати трудовото възнаграждение за месец юни 2023г., обезщетение за неспазено предизвестие и обезщетение за неизползван годишен отпуск. В следствие на постъпилото уведомление, ПФК Берое издава Заповед № 25/04.08.2023г., с която на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ прекратява трудовото правоотношение между ищеца и ПФК Берое. Заповедта била надлежно връчена и подписана от двете страни, без възражения, като в нея били посочени обезщетенията, които следвало да се изплатят на ищеца, а именно по чл. 224 от КТ за 7 дни неизползван платен годишен отпуск, както и по чл. 221, ал. 1 от КТ - 1 620 лева, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение при предизвестие. Възможните хипотези за сключване на срочен трудов договор били изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 68 от КТ, както следва:

2 съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ можело да се сключи срочен трудов договор за определен срок, който не можел да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерски съвет не било предвидено друго. С разпоредбите на чл. 68, ал. 3 до ал. 5 включително от КТ били предвидени ограничения по отношение сключването на срочни трудови договори. Така, съгласно ал. 3 на чл. 68 от КТ, срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 на същия член се сключвал за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. По смисъла на чл. 68, ал. 3 от КТ временни били работите, които имали случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието-работодател, какъвто настоящият случай не бил, тъй като основният предмет на дейност на ПФК Берое бил функционирането му като професионален футболен клуб.

Сезонни били работите, извършването на които било свързано с четирите годишни времена т.е. да зависят от сезонните условия и да могат да бъдат реализирани само в рамките на определен сезон, какъвто също не бил настоящият случай, тъй като възложената на ищеца работа с договора била да участва в мачовете на футболния клуб на ответника.

Краткотрайни били тези работи, които имали епизодичен и подчертано кратък срок за изпълнение - например товаро-разтоварни работи, възстановяване на повреди от природни бедствия или други непредвидими обстоятелства, какъвто също не бил настоящият случай.

Хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КТ за сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, предвидена за новопостъпващи работници или служители, но в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия, била също неприложима в случая, доколкото се отнасяло само за случаи, при които е налице влязло в сила решение на съд за обявяване на предприятието - работодател в несъстоятелност или в ликвидация. Разпоредбата на ал. 4 на чл. 68 от КТ постановявала, че по изключение могъл да се сключи срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 и то за срок най-малко от една година за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер по смисъла на ал. 3 от КТ. В този случай срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа могъл да се сключи повторно само веднъж за срок най-малко една година. При условията на ал. 4 на чл. 68 от КТ ограничаването на трудовото правоотношение със срок било допустимо само по изключение, като обстоятелствата, обуславящи „изключителността“ били дефинирани от законодателя с нормата на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на КТ, а именно „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 се явявало налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му, като в конкретния случай не била налице и хипотезата по чл. 68, ал. 4 от КТ. Видно от представения по делото договор, страните не били уговорили изключителни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 8 от КТ /Решение № 6245 от 21.04.2023 г. на СРС по гр. д. № 54472/2022 г/. С оглед на гореизложеното, могло да се направи обосновано заключение, че договорите за наем на професионални футболисти не попадали в обхвата на изчерпателно изброените хипотези за сключване на срочни трудови договори, съгласно чл. 68 от КТ. В допълнение, в Кодекса на труда, в който императивно били уредени 3 случаите, в които е допустимо да се сключи срочен трудов договор, не било налице изключение за професионалните футболисти. Следвайки правните принципи, правната логика и съдебната практика ответникът счита, че сключеният договор между ищеца и ПФК Берое следвало да се квалифицира като безсрочен трудов договор. Като резултат от гореизложеното и имайки предвид разпоредбата на ал. 5 на чл. 68 от КТ срочен трудов договор, сключен в нарушение на ал. 3 и ал. 4 на същия член се смятал за сключен за неопределено време, тоест безсрочен трудов договор. При безсрочен трудов договор, обезщетението, което се дължало на лицето се определяло по правилата на чл. 221, ал. 1, предл. първо от КТ, а именно: при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят дължал обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение. В договора не бил уговорен срок на предизвестие при прекратяване, поради което следвало да се приложи законоустановеният такъв, посочен в чл.

326, ал. 2, изречение първо от КТ, а именно - тридесет дни. Както се сочело от ищеца в параграф 6 от исковата си молба, ПФК Берое надлежно изпълнил задължението си като изплатил на ищеца следните суми: възнаграждение за м. юни и м. юли 2023г., възнаграждение за месец август, представляващо плащане по смисъла на чл. 221, ал. 1, предл. първо от КТ, поради което ответникът счита, че е изпълнил задълженията си и е изплатил на ищеца всички полагащи му се по закон обезщетения. Прави се възражение, че поисканите от ищеца суми не се дължат от страна на ПФК Берое. В случай че съдът отхвърли твърдението му, че сключеният между страните трудов договор е безсрочен и приеме, че на ищеца се дължи обезщетение съгласно чл. 221, ал. 1, предл. второ от КТ, а именно: в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение, се счита, че от представените с исковата молба доказателства не можело да се направи заключение, че ищецът е останал без работа, като в този смисъл не било налице доказване на понасянето на действителни вреди по смисъла на ал. 4 на чл. 221, поради което се прави възражение за недължимост на претендираните от страна на ищеца суми. Искането до съда е да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ответника се явява адв. Р.. се явява процесуалния представител на ищеца-адв. Т., за

Приложен по делото е Договор за наемане на професионален футболист от 18.11.2022г. сключен между „Професионален футболен клуб Берое-Ст. Загора“ ЕАД и А. С.

Й.. В договора е регламентирано, че влиза в сила на 18.11.2022г. и е със срок на действие до 10.06.2024г. Договора се прекратявал с изтичането на срока. Документа е подписан от двете страни.

Приложена по делото е Заповед №25/04.08.2022г. на осн. чл.327 ал.1 т.2 от КТ, с която се прекратява трудовото правоотношение с ищеца. Отбелязана е дата на връчване на заповедта 04.08.2023г., положен е и подпис на ищеца.