Решение № 80 от 08.03.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. ХАСКОВО, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. М. К. в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500052 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 190/30.10.2023 г.по гр. дело № 242 по описа на съда за 2023 г., РС Свиленград е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша” № 2, да заплати на Е. З., гражданин на ****, роден на ********** г., с адрес за призоваване: ***, чрез пълномощника си адвокат И. А. И. от АК-Хасково, сумата 600,00 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2021 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.242, ал.1, б. „д“ от НК – по Досъдебно производство № 30/2021г. по описа на Митница Бургас /с предишно наименование ТО „МРР Южна морска“/, представляващо преписка вх. № 344/2021 г. на Окръжна прокуратура - Хасково, което наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурор, като е отхвърлил иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 600,00 лева до пълния предявен размер от 24 900,00 лева.

С решението съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.

София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на адвокат И. А. И., АК-Хасково, с ЕГН: ********** 1 с адрес: ****, сумата 63,64 лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, изчислени по съразмерност.

Недоволен от решението е останал въззивникът Е. З., който чрез пълномощника си адв. И. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен. Счита, че определеният от районния съд размер на обезщетението в размер на 600 лева е явно несправедлив, тъй като съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства, каквито са били ангажирани във воденото наказателно производство срещу ищеца, поради което счита, че определеният размер от 600 лева не обезщетява справедливо претърпените неимуществени вреди и това е в противоречие с изискването на чл. 52 от ЗЗД.

Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена исковата претенция и да уважи иска в пълния предявен размер от 24 900 лева. Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от РП-Хасково, ТО-Свиленград, с който се оспорва жалбата и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Свиленград в обжалваната част.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и моли съда да отмени решението на Районен съд – Свиленград в частта, в която е отхвърлена исковата претенция и да уважи иска в пълния предявен размер от 24 900 лева.

В съдебно заседание представителят на ОП-Хасково поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда и при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.

2

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че е претърпял значителни неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато му на 01.06.2021г. обвинение по образуваното ДП № 30/2021г. по описа на ТО „МРР Южна морска“, представляващо преписка вх.№ 878/2021г. на Окръжна прокуратура Хасково, за извършено престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ от НК, за това, че на 28.05.2021г., с товарен автомобил с прикачено полуремарке, през ГКПП „Капитан Андреево“, общ.Свиленград, са пренесени през границата на страната от РТурция в Р.България, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери — алуминиеви плоскости на обща стойност 72 711 лева. На ищеца първоначално била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа, считано от 28.05.2021г., която след изтичането на срока и при повдигането на обвинението, била изменена от прокурора в „парична гаранция“ в размер на 3000,00 лева. В определения срок гаранцията била внесена от ищеца. На ищеца била наложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България, освен с разрешение на прокурора“, както и бил отнет временно сръбския му паспорт.

С постановление на ОП -Хасково от 05.10.2021г., влязло в сила на 15.10.2021г., наказателното производство било прекратено поради липса на престъпление. Преписката била изпратена на Началника на ТД Митница Бургас по компетентност, ведно с веществените доказателства, в т.ч. и задържаната товарна композиция, за разпореждане с тях и вземане отношение по въпроса дали е извършено административно нарушение.

Известно време след това - около 2-3 месеца, товарната композиция била върната от митническите органи, тъй като не били налице основания за отнемането й в полза на държавата.

В резултат на образуваното против него досъдебно производство и повдигнатото му обвинение, ищецът претърпял неимуществени вреди с голям интензитет. Освен, че претърпял обичайните и естествени вреди от незаконното обвинение - страх от осъждане, стрес, унижение, накърняване на честта и достойнството му, негативни усещания, нарушаване на ежедневните социални контакти, ищецът претърпял и значителни по тежест специфични вреди. В резултат на наложената му забрана за напускане на страната и временно отнетия му паспорт, в продължение на повече от четири месеца ищецът бил принуден да пребивава в чужда за него държава, в необичайна обстановка, далеч от близките си и обичайната си среда, без възможност да поддържа социални контакти и да упражнява професионалното си занятие, което било извън обичайния му начин на живот, водещо до значително засилен стрес. Бил откъснат от семейството си и двете си деца, с които поддържал контакт единствено по телефона. Пропуснал важни за семейството си и децата си събития - ***, *** и т.н. Като млад човек, на ищеца липсвали **** за не кратък период, както и обичайната семейна среда, и удоволствието от общуването със семейството.

Летният сезон, през който се осъществяват семейните почивки, бил провален, противно на 3 семейното планиране, който провал се е изживял болезнено от ищеца. Поради принудителното му задържане в България във връзка с обвинението, ищецът бил лишен от възможността да упражнява професията си и да реализира доходи, а в същото време разходите за живот на него и на семейството му се увеличили, което довело до значителен допълнителен стрес. Внесената парична гаранция от 3000 лева довела до намаляване и затормозяване на личния и семеен бюджет на ищеца. Той нямал достатъчно средства за нормален живот в страната и живял в немотия. Нямал и средства за заплащане за квалифицирана адвокатска защита, поради което ползвал служебно назначен му защитник.

Езиковата бариера допълнително му е създавала затруднения, като нямал финансовата възможност да ангажира свой преводач, за да комуникира нормално и разбираемо с обществото, в т.ч. с хазяите, при които е пребивавал, и с адвоката си, което е предизвиквало изключително напрежение и душевен дискомфорт, засилване на страха от осъждане и свързаните с това последици. Ищецът претърпял и физически, и психически страдания, и в резултат на 72- часовото му прокурорско задържане под стража, като през този период от време изпитвал и обективно - оправдано дълбоко безпокойство, че може да бъде поискано и да му бъде определено от съда постоянно задържане в следствения арест.Бил унизен и възмутен от това, че му била извършена полицейска регистрация като на престъпник, в това число посредством дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци на ДНК профил.

С прекратяването на наказателното производство прокуратурата не се произнесла относно веществените доказателства - товарна композиция от влекач и полуремарке, както и задържания товар, в резултат на което още няколко месеца ищецът бил на практика безработен, без възможност да упражнява професионалното си занятие и да реализира доходи, с които да издържа себе си и семейството си, което също довело до огромно психическо напрежение относно бъдещето му, в това число и до засилване на мрачните за него прогнози, че ако камионът бъде отнет в полза на държавата, това ще доведе до фактически фалит на семейството му. Независимо от последващото връщане на товарната композиция, репутацията му като съконтрахент по договори за доставка на търговски стоки с личен транспорт, била нарушена, което довело до отлив на клиенти и намаляване на финансовото му състояние, налагащо той и семейството му да живеят в бедност, което от своя страна довело ищеца до перманентен стрес, продължаващ и към настоящия момент.

Тази загуба на клиенти била резултат, от една страна, от дългия период на задържане в България на З. и на камиона му, а от друга страна - от узнаването от страна на тогавашните и на евентуално бъдещите му клиенти, че същият бил обвиняем в България за контрабанда на стоки.

Твърди се в исковата молба, че видно от материалите по ДП № 30/2021г. по описа на ТО „МРР Южна морска“, пр.пр.№ 878/2021г. на ОП-Хасково, в това число и от мотивите в постановлението за прекратяване на наказателното производство, изначално е могло да се направи заключение, че липсва престъпление, както от обективна, така и от субективна страна, и да не се повдига обвинение, както и да не се вземат мерки за неотклонение и за принудителни забрани, рефлектиращи и понастоящем в обективната реалност и в субективните възприятия на ищеца, и определящи начина му на живот в негативен аспект, след повдигането на обвинението и впоследствие.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратура на Република България оспорва предявения иск като изцяло неоснователен и недоказан.

4

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства.

Обстоятелствата касаещи повдигнатото срещу ищеца обвинение, са безспорни по делото.Досъдебно производство ДП № 30/ 2021 г. описа на ТО „МРР Южна морска“, видно от което, същото е образувано за престъпление по чл.242, ал.1, б. „д“ от НК - за това, че на 28.05.2021г., през ГКПП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково, без надлежно разрешително са пренесени през границата на страната от Р.Турция в Р.България, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи размери — алуминиеви плоскости на обща стойност 72 711 лева, с товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *** и полуремарке с рег. № ***, управляван от Е. З., *** гражданин. С постановление от 01.06.2021 година ищецът е привлечен като обвиняем за горепосоченото престъпление и му е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 3000,00 лв.