Решение № 13 от 13.01.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Смолян, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500334 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 156/22.03.2023 г. по гр. д. № 1002/2022 г.

Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ исковете на О. А. М. по чл. 178, ал.1, т.3 във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР гр. София да му заплати сумите в размер на 1 995 лева –възнаграждение за положен нощен труд за периода от 11.10.2019 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 13.10.2022 г., до изплащането на сумата; както и 266,19 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд за периода от 01.01.2020 г. до 13.10.2022 г.

С решението също така Смолянският районен съд осъжда ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”-МВР гр.София, да заплати на О. А. М. сумите в размер на 264,60 лева – левова равностойност на безплатна храна и ободряващи напитки за периода 11.08.2019 г. - 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата за левовата равностойност за храна и 1 ободряващи напитки, считано от 13.10.2022 г. до изплащането й; 71,37 лева мораторна лихва върху дължимата сума за равностойност на безплатна храна и ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон 22:00 - 6:00 часа за всеки месечен период за времето от 01.09.2019 г. до 13.10.2022 г.

На следващо място СмРС осъжда ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”- МВР гр.София, да заплати на О. А. М. съдебни разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 64,69 лева.

Също така, СмРС осъжда О. А. М. да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”- МВР гр.София, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

На последно място, съдът осъжда ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”- МВР гр.София, да заплати по сметка на Районен съд-Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 100 лева, както и 75 лева за изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ.

С определение № 426/08.06.2024 г. по същото Смолянският районен съд, въз основа на молба по чл.248 ГПК на ищеца, осъжда Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР гр.София да заплати на О. А. М. направените съдебни разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение допълнително в размер на 185,31 лева.

Срещу решението в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете му по чл.

178, ал.1, т.3 във вр.чл. 187, ал.7 ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР гр. София да му заплати сумите в размер на 1 995 лева възнаграждение за положен нощен труд за периода от 11.10.2019 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 13.10.2022 г., до изплащането на сумата; както и 266,19 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения нощен труд за периода от 01.01.2020 г. до 13.10.2022 г.; е подадена допустима въззивна жалба от О. А. М., чрез пълномощника му адв.М. Орм..

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият ГЛАВНА

ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към МВР, чрез гл.юрк.М. Хр., оспорва жалбата и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено, както и да се присъдят на дирекцията разноски за въззивното производство.

2

Постъпила е по делото и допустима частна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, чрез гл.юрк.М. Хр., срещу определение № 426/08.06.2024 г. по същото дело, с искане да бъде отменено и молбата на ищеца по чл.248 ГПК – отхвърлена.

Не е подаден от ищеца отговор на частната жалба.

В съдебно заседание ищецът-жалбоподател, редовно призован, не се явява. За него пълномощникът адв.М. Орм. поддържа жалбите и претендира за направените разноски.

За въззиваемата дирекция, редовно призована, представляващият я гл.юрк.М. Хр., продължава да оспорва жалбите.

Страните са представили и писмени защити.

Съдът установява следното:

Решението в обжалвана отхвърлителна част и в частта за разноските, както и определението по чл.248 ГПК следва да се отменят, искът на О. М. следва да се уважи и да му се присъдят всички направени разноски пред двете инстанции.

Ищецът О. М. през исковия период 11.10.2019 г. – 30.09.2022 г. г. работи по служебно правоотношение с Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР на длъжност „старши полицай“ в Граничен полицейски участък-Зл. към Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян. Няма спор, че той е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – полицейски орган.

През исковия период О. М. полага труд на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Така е положил нощен труд от общо 1 408 часа, за които е платено възнаграждение, но без да бъдат превърнати нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съгласно заключението на вещото лице, след преобразуването им с коефициент 1,143 по същата методика, те възлизат на 1 609 часа, като за разликата не е начислено и заплатено възнаграждение, което е в размер на 1 995 лв. Лихвата за забава върху същата главница за периода 01.01.2020 г. – 13.10.2022 г. възлиза на 266,19 лв.

Спорният по делото въпрос е дали за полаганите от ищеца 3 часове нощен труд възнаграждението следва да се образува след прилагане на чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ – чрез преизчисляване с коефициент 1,143, или тя не е приложима в случая.

За да се отговори на този въпрос, следва най-напред исковият период да се раздели на два подпериода заради настъпили през него изменение в ЗМВР и наредби по прилагането му.

Първият подпериод е 11.10.2019 г. – 10.07.2020 г. Вторият подпериод е 11.07.2020 г. – 30.11.2022 г. Разграничението се налага поради изменение на ЗМВР, ДВ бр.60/2020 г., в сила от 11.07.2020 г.

През първия подпериод според тогавашната редакция на чл.187, ал.1 ЗМВР /от 2016 г. до 10.07.2020 г./, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгл.чл.187, ал.2 за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.

Ал. 3.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.

Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Ал.4. За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.

Ал. 5. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен 4 период – за служителите, работещи на смени.

Ал.6 Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Ал.7. Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

Ал.8 Държавните служители в МВР имат право на почивки в работния ден, междудневна почивка, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 9.

Ал.9. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В случая следва да се разгледат тези наредби от 2014 г. до 2022 г.

Съгласно чл.31, ал. 2 от НАРЕДБА № 8121з[1]407 от 11.08.2014 г.

(наричана по-нататък Наредбата от 2014 г.), обнародвана в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм./: „при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“

Следва издаването на НАРЕДБА № 8121з-592 от 25.05.2015 г., обн. в ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., отменена на 11.07.2016 г.; и НАРЕДБА № 8121з776 от 29.07.2016 г., обн. в ДВ,бр. 60 от 02.08.2016 г.

В нито една от тях не се съдържа правило, което предвижда при отчитане на нощния труд да се прилага увеличаващ коефициент, подобно на правилото по чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г.

Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в наредбите след тази от 2014 г., е предвиден някакъв компенсаторен механизъм /придобивка, привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане методиката на посочения чл.31, ал.2 от наредбата от 2014 г.

5

В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от 2014 г. са постъпили становища от три синдикални организации „Синдикална федерация на служителите в МВР, „Синдикат на служителите в МВР“ и „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“. Трите синдикални организации са предложили въвеждането на разпоредба, която да регламентира приравняването на положените часове труд през нощта към дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна дейност“ и „Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на министъра на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на синдикалните организации не са включени в проекта на наредбата.

Първият аргумент е правен – защото коефициентът за преобразуване на нощните часове в дневни представлява съотношението между нормалната продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на дневния (8 часа), които в Кодекса на труда са различни. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението помежду им е 1 и не налага преобразуване.

Вторият аргумент в доклада е икономически, като е подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации, ще са необходими допълнителни финансови средства, които изчислени на база положения нощен труд през месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000.00 лева на година.

Наредбата от 2015 г. е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5415/2016 г., в което е прието, че представените по делото мотиви за приемането й не съдържат задължителните реквизити по чл. 28, ал.

2 от ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се поставят с приемането на нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за нормативен акт и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане, не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата и липсва анализ за съответствие на проекта на нормативен акт с правото на Европейския съюз.

Наредбата от 2016 г. също е отменена от ВАС, като тричленният състав по адм.дело № 11077/2016 г. е приел, че липсва анализ за съответствие на проекта на наредбата с правото на Европейския съюз и доколко конкретният проект е синхронизиран с Европейската рамкова директива за безопасността и 6 здравето при работа (Директива 89/391 ЕИО) и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. Установено е, че в мотивите към оспорения подзаконов акт само е декларирано, че са спазени изискванията на Директива 2003/88/ЕО, без да са обсъдени тези изисквания и да е представен изискуемият от законодателя анализ за съответствие с действащото Общностно право.