Решение № 486 от 03.12.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Плевен, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500284 по описа за 2025 година С решение №122 от 31.01.2025 г. по гр.д. №189/2024 г. Плевенски Районен съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Малинова Долина“, ул.“Рачо Петков - Казанджията“, №4-6 против А. К. К. с ЕГН ********** и С. А. К. с ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Н. С. Н., ИСК с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, за обявяване за недействителен спрямо ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 55, том I, рег.№1440, дело №43/2023г. по описа на нотариус с рег.№*** на НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Недоволен от решението е останал ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови решение, с което да бъде уважен Павловия иск и да бъде присъдено юриск. възнаграждение в размер на 300 лв.

В жалбата се съдържа възражение по чл.78, ал.5 от ГПК относно направените 1 от ответниците разноски във въззивното производство.

С определение №613 от 24.04.2025 г. въззивната жалба е счетена за допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з.

Ход на делото е даден в о.с.з. на 13.11.2025 г. и процесуалният представител на малолетния въззиваем С. К. и неговия законен представител Н. Н. – адв. А. е пледирал да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Допълнително е представена писмена защита от адв. А., в която се сочи, че правилно Плевенски Районен съд е приел, че в случая е релевантно знанието на законния представител на малолетния купувач и че това знание не може да се предполага, защото този законен представител не е в кръга на лицата по чл.135, ал.2 от ЗЗД, т.е. не е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Сочи се още, че е доказано по делото, че Н. Н. и А. К. не живеят заедно и не са в добри отношения, както и че Н. Н. не е имало откъде да научи за дълговете на А. К.. Ниската продажна цена се аргументира с това, че продавачът е баща на купувача.

А. К. е депозирал на 13.11.2025 г. молба по делото, в която моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не е представлявано в о.с.з. на 13.11.2025 г. и не е представило писмена защита.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не е спорно, че по силата на договор за потребителски паричен кредит 5354752 от 07.12.2022 г. „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНИНСИНГ“ ЕАД е предоставило на А. К. К. кредит в размер на 17 500 лв., който да бъде издължен с плащането на 120 месечни вноски в размер на 218.74 лв. всяка, първата от които вноски е с падеж 01.01.2023 г.

Не е спорно, че съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.08.2023 г. и анекс към него от 13.09.2023 г., вземанията на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНИНСИНГ“ ЕАД от А. К.

К., произтичащи от договор за потребителски паричен кредит 5354752 от 07.12.2022 г., са били прехвърлени в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като към момента на продажбата на вземанията, непогасената главница е възлизала на 17 628.53 лв., а лихвата – в размер на 670.40 лв.

Не е спорно, че няма данни дали, кога и как е връчено на А. К. К.

2 уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, отправено от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНИНСИНГ“ ЕАД чрез пълномощника му „ЕОС

МАТРИКС“ ЕООД.

Не е спорно, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист №932 от 29.03.2024 г., издаден по ч.гр.д.№502/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд за цедираните му вземания по горепосочения договор за кредит.

Не е спорно, че съгласно договор № 5358149 за предоставяне на платежни услуги чрез използване на платежна карта VISA CLASSIC, Shopping card и предоставяне на услугата за електронно банкиране Булбанк мобайл от 07.12.2022 г., „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е предоставила на А. К. К. кредитен лимит до 2 000 лв., усвояем чрез издадена платежна карта.

Не е спорно, че липсват доказателства за цедиране в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на вземанията, произтичащи от договор № 5358149.

Не е спорно, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се е снабдило с изпълнителен лист №2463/30.09.2024 г., издаден по ч.гр.д. №3559/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд за задължения: главница 2 000 лв. и договорна лихва 394.65 лв., дължима за период от 07.12.2022 г. до 07.12.2023 г.

Не е спорно, че съгласно договор за стоков кредит 5361314 от 09.12.2022 г., „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНИНСИНГ“ ЕАД е предоставило на А.

К. К. кредит в размер на 6 588.96 лв. с уговорен срок на връщане до 21.12.2024 г.

Не е спорно, че съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.09.2023 г. и Приложение №1, вземанията на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНИНСИНГ“ ЕАД от А. К. К., произтичащи от договор за стоков кредит с № 5361314 от 09.12.2022 г., са били прехвърлени в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като към момента на продажбата на вземанията, непогасената главница е възлизала на 5 307.14 лв., а лихвата – в размер на 667.58 лв.

Не е спорно, че няма данни дали, кога и как е връчено на А. К. К. уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, отправено от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНИНСИНГ“ ЕАД чрез пълномощника му „ЕОС

МАТРИКС“ ЕООД.

Не е спорно, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се е снабдило с изпълнителен 3 лист №1968 от 21.08.2024 г., издаден по ч.гр.д.№1089/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд за цедираните му вземания по горепосочения договор за стоков кредит от 09.12.2022 г.

Видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №55, том I, рег.№1440, дело №43 от 2023 г. на нотариус с рег.№*** на НК, на 13.03.2023 г.

А. К. К. е продал на малолетния си син С. А. К., представляван от неговата майка и законен представител Н. С. Н., собствени си апартамент №4, находящ се в гр.Плевен, *** за сумата от 9 700 лв. при данъчната оценка на имота 16 886.30 лв.

От изготвените справки от НБД „Население” се установява, че родителите на С. А. К. – А. К. К. и Н. С. Н. не са били съпрузи към13.03.2023 г., а и преди това. Установява се още, че и за С. А. К., и за А. К. К. по едно и също време – на 09.10.2018 г. е заявен един и същи настоящ адрес, а именно – този на процесния недвижим имот, който е валиден и понастоящем.

Актуалните настоящ и постоянен адрес на Н. С. Н. са заявени съответно на 08.07.2019 г. и на 16.07.2024 г. и са различни от адреса, на който се намира процесния имот, както и от постоянния адрес на А. К. К.. Не е ясно какви са били нейните адреси към 09.10.2018 г. и към 13.03.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, Плевенски Районен съд е приел правилно, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД има качеството на кредитор по отношение на А. К. К. с вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №5354752 от 07.12.2022 г. и договор за стоков кредит №5361314 от 09.12.2022 г., възлизащи на общо 18 298.93 лв. по първия договор и на 5 974.72 лв. по втория договор.

Въззивната инстанция счита за правилен и извода, че с процесната сделка А. К. К. се е разпоредил с имущество, от осребряването на което е могло да се удовлетворят правата на кредитора му „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Увреждащият ефект следва и от обстоятелството, че в патримониума на длъжника няма друго имущество, от което да е възможно удовлетворяване на кредитора.

Правилно в обжалваното решение е прието, че длъжникът е знаел, че с процесната сделка уврежда кредитора си, тъй като прехвърлянето на собствеността е станало след възникването на вземанията на кредитора.

Доколкото се касае за възмездна сделка, чл.135, ал.1 от ЗЗД изисква за увреждането на кредитора да е знаело и третото лице, като съгласно чл.135, 4 ал.2 от ЗЗД неговото знание се предполага, ако то е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Презумпцията е в полза на кредитора, поради което нейното оборване е в тежест на длъжника и третото лице като страни по сделката. В проекто-доклада Плевенски Районен съд правилно е приел, че презумпцията действа и в процесния случай, доколкото продавачът и купувачът са съответно баща и син и че е в тежест на ответниците да я оборят.

Ответникът А. К. К. е отказал да получи препис от ИМ и не е депозирал отговор. Не е ангажирал и доказателства.

Ответникът С. А. К. чрез своята майка и законен представител Н. С. Н. е депозирал отговор на ИМ, в който се твърди, че малолетният като недееспособен няма как да е знаел за увреждането на кредитора, а представляващият го при сделката законен представител е в лоши отношения с А. К. К. и няма представа за задълженията му. Н. С. Н. твърди, че върху процесния имот не са били вписани вещни тежести с цел оповестяване, че собственикът му има задължения. Доказателства в подкрепа на твърденията на Н. С. Н. не са представени.

В мотивите на обжалваното решение Плевенски Районен съд е счел, че тъй като приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице, е неприложима презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал.

2 от ЗЗД. Въззивната инстанция не споделя този извод, който противоречи на приетото в доклада по делото и на дадените указания за разпределение на доказателствената тежест.

Неправилно Плевенски Районен съд е приел, че знанието на законния представител, представлявал малолетния приобретател, не се предполага, защото законният представител не е сред лицата по чл.135, ал.2 от ЗЗД, т.е. че презумпцията не действа. По този начин се обръща и доказателствената тежест, като тя пада върху ищеца, но не такъв е законодателния подход чрез презумпцията да се защити интереса на кредитора.

Плевенски Окръжен съд намира, че в разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД не е предвидено изключение, според което презумпцията не действа, когато третото лице е низходящ на длъжника, но е малолетно или пък е съпруг, брат или сестра на длъжника, но е недееспособно. Както сам е посочил в обжалваното решение Плевенски Районен съд, в подобни случай волята, необходима за възникване, изменение или погасяване на права в правната сфера на недееспособния правен субект, се изявява от законния му 5 представител и когато знанието на определени обстоятелства към момента на волеизявлението има правно значение, знанието на недееспособния е ирелевантно, а правно значение има само знанието на законния му представител.

Плевенски Окръжен съд намира, че презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД действа и когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице, като оборването й е в тежест на ответниците чрез представяне на доказателства, че законният представител на малолетния не е знаел за увреждането на кредитора. В случая, въпреки дадените указания, такива доказателства не са ангажирани от ответниците и презумпцията не е оборена. Необоснован правно, а и житейски несъстоятелен е извода, че тъй като двамата родители на малолетния приобретател имат различни адреси, значи не живеят заедно в едно домакинство и са в такива по характер отношения, че не може да се предполага, че майката знае за задълженията на бащата.

Поради гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че са налице и трите кумулативно изисквани предпоставки за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, а именно: 1.ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответника А. К. К.; 2.процесната сделка уврежда ищеца, 3. знание за увреждането на кредитора у длъжника и у законния представител на малолетното трето лице.

Това налага отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяване на решение, с което да бъде уважен предявения иск по чл.135 от ЗЗД, като обективирания в нот.акт №55, том I, рег.№1440, дело №43 от 2023 г. на нотариус Д. Н. с рег.№*** на НК договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 13.03.2023 г. между А. К. К. като продавач и малолетния му син С. А. К. като купувач, представляван от неговата майка и законен представител Н. С. Н., бъде обявен на основание чл.135, ал.1, изр.1 и 2 във вр. с ал.2 от ЗЗД за недействителен по отношение на кредитора на продавача „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като увреждащ го.