Решение № 1096 от 25.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. Пловдив, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330203081 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 – 1030 – 002463 от 08.05.2025 г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на И. П. И. на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 12 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържа становище за незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление поради допуснато нарушение на реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на санкционираното лице, като се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 15.03.2025 г. в 00,15 часа в град Пловдив на бул. „Марица“ – Север на кръстовището с бул. „Цар Борис I I I Обединител“ /до ресторант „Малката Марица“/, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***. Същият бил спрян за проверка от полицейски служители към сектор „Пътна полиция“. В 00,20 часа, в хода на проверката, била извършена качествена проба на жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARРM – 0716, който отчел положителен резултат 0,98 на хиляда в издишания от жалбоподателя въздух.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 283190, в който било посочено, че изследването трябва да бъде извършено в УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив, където лицето следвало да се яви до 45 мин от връчване на талона, който бил връчен лично на жалбоподателя в 00,54 ч.

На И., в негово присъствие и в присъствието на свидетел – очевидец, бил съставен АУАН № 3764017 / 15.03.2025г., за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателят отказал да подпише, включително не отбелязал и възражения. Отказът на жалбоподателя да подпише АУАН, а така също и да получи същия, бил надлежно удостоверен чрез присъствието и полагането на подпис от свидетеля Т. Д.Д. с посочване на служебния му адрес.

Впоследствие И. се явил в указаното в талона лечебно заведение – УМБАЛ „Св. Георги“ АД, където на същата дата – 15.03.2025 г. в 01,36 ч. дал кръвна проба за изследване. Видно от Протокол № 761/ 18.03.2025 г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта се установява, че И. има наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация от 0,94 на 1000.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, и са отнети 12 контролни точки, на основание Наредба № Із – 2539 на МВР.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, приложени към АНП, както и тези събрани по инициатива на съда.

Формираната по делото доказателствена съвкупност съдът кредитира в цялост, поради което и базира фактическите си изводи въз основа на нея.

2

Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗД вП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 8121к-2836 от 11.03.2024 г. на Министъра на вътрешните работи относно компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР – за актосъставителя.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на квалификацията на деянието и правилността на санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят И. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това, че на посочените в АУАН и НП време и място е управлявал собствения си лек автомобил, след употреба на алкохол, а именно 0,94 на хиляда, установено по надлежния ред. Това се установява от доказателствата по делото, анализирани по-горе, като такива в обратна насока не бяха ангажирани от страна на жалбоподателя.

На следващо място, по безспорен и категоричен начин е доказано и авторството на деянието от страна на жалбоподателя, доколкото същият е годен субект на административното нарушение, тъй като е притежавал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, като е управлявал процесния лек автомобил, когато е бил спрян за проверка. Именно с това си поведение - управление на МПС след употреба на 3 алкохол в съставомерна концентрация, жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на нарушението. Нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

В случая съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта на И. следва да бъде определена не въз основа на показанията на техническото средство, а съгласно протокола за извършеното медицинско изследване.

Хипотезите, когато концентрацията на алкохол се установява от показанията на техническото средство, са регламентирани в разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г., но настоящият случай не попада сред тях. Тъй като жалбоподателят е дал кръв за медицинско изследване и такова е проведено, като пробите от кръв за изследвани по газхроматографски метод съгласно чл.

22, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., то меродавен се явява именно резултатът от медицинското изследване.

Действително административнонаказващият орган е проявил непрецизност, като от фактическа страна е приел жалбоподателя т да е управлявал МПС с концентрация на алкохол съгласно показанието на техническото средство.

Това обстоятелство с оглед конкретиката на настоящия казус не представлява съществено процесуално нарушение и не обуславя основание за отмяна на НП. Това е така на първо място, защото приетата от съда за доказана концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя към момента на деянието е по-ниска спрямо посочената в АУАН, а и същата все пак е посочена и в самото наказателно постановление. Следователно по никакъв начин положението му не е отегчено, а точно обратното.

На следващо място реалната стойност на концентрацията на алкохол отново попада в същите граници по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - над 0, 8 на хиляда до 1 , 2 на хиляда включително, по които е било формулирано първоначалното обвинение и се е водило производството. В настоящия случай се установява, че както материалноправната норма, така и санкционната разпоредба са правилно определени спрямо действителните факти по делото.

Разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП подобно на чл. 182 от ЗДвП поставя определени гранични показатели, чрез които очертава приложното си поле, като всички деяния, попадащи между най-ниската и най-високата стойност на тези граници, се санкционират по един и същи ред и с една и съща разпоредба. В заключение следва да се посочи, че в Решение № 2119 от 10.11.2016 г. по к. а. н. д. № 1918/2016 г. на Административен съд – Пловдив е разгледан аналогичен случай, като съдът е достигнал до същия краен извод за липса на процесуално нарушение от категорията на съществените, като е прието, че наказателното постановление е законосъобразно. Изложените съображения от Административен съд – Пловдив изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на 4 вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е формирал представа за проявлението в обективната действителност на всички признаци от състава на нарушението, но въпреки това съзнателно е пристъпил към неговото осъществяване. Съзнавал е, че е употребил алкохол в съответното количество, както и че след това, боравейки с уредите за управление на процесния лек автомобил, е привел същия в движение и се е придвижвал с него.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Посочените наказания са във фиксиран, абсолютен размер, поради което и липсва възможност същите да бъдат изменени.

С НП на жалбоподателя правилно са отнети 12 контролни точки, съобразно изискванията, посочени в Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от Министъра на вътрешните работи.

Съдът категорично не е съгласен с релевираното в съдебно заседание възражение за това да е компрометиран резултата от взетата кръвна проба поради некоректно посочване в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози на датата на вземане на пробата. Така направеното възражение е изцяло неоснователно. Съображенията за този извод са следните: