Решение № 5477 от 19.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5477 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20241110214722 по описа за 2024 година РЕШЕНИЕ

№........... гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 8-МИ състав, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА при участието на секретаря В. Кьосева, като разгледа докладваното от съдия Силивя Цепова н.а.х.д. № 14721 по описа на СРС за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

1

Образувано е по жалба от „Н. Х.“ ЕООД срещу наказателно постановление № ***********г., издадено от директора на ИА „Инспекция по труда” София, с което на „Н. Х.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.

14 ал.1 ЗЗБУТ вр. чл.60 ал.1 и чл.61 от Наредба № ***********г..

В подадената жалба се сочи, че издаденото наказателно постановление е неясно и ограничава правото на защита на субекта на отговорността. Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя и се оспорват фактическите констатации в акта.

Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

Алтернативно е въведен довод за приложение на чл. 415в КТ. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна се представлява от юрк.С., която иска от съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че нарушението е несъмнено установено, а административното наказание е правилно определено. Твърди, че не са налице основание за приложение на привилегирован състав. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.06.2024г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от св. Ш. Х. в обект – строеж „Жилищна сграда с подземни гаражи и паркоместа“ УПИ ***********. „М. .“, р-н „С.“, гр. С. изграждащ се от „Н. Х. ЕООД. По време на проверката в обекта било установено, че стълбищните секции /стълбищните рамене/ от 1-ва до 4-та етажна плоча / кота +12/, както и от кота 0 към кота –2.80 / гаражни помещения/ на проверявания етаж, които създават опасност за падане от височина на хора и предмети, не са обезопасени. Те били използвани от работещите за достъп до работните им места. Установено било на място, че строителят не е осигурил приспособления / съоръжени, ограждения/, които да са достатъчно високи, изградени най2 малко от защитна бордова лента за крака и средно перило за ръце/ чрез еквивалентно алтернативно решение. Съставен бил протокол за проверката и акт за спиране на СМР, с изключение на дейности свързани с обезопасяване.

Свидетелката Ш. Халил съставила АУАН, в който описала констатациите си и дала правна квалификация на нарушението.

Актът бил връчен.

Посочено е, че нарушението е извършено на 06.06.2024г. .

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при същото словесно описание и правна квалификация на нарушението на „Н. Х. ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед, протоколи за извършени проверки, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Ш. Халил.

Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.

Изложеното от св.

Х.е хронологично, последователно и в пълнота възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката и съставянето на акта. В синхрон с изведеното от свидетеля е въведното в протоколите за проверка на обекта на контрол.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.

При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от състава на нарушението, като така е обезпечена възможността на субекта на отговорността да установи какво се твърди, че е извършил/ не е извършил и 3 коя правна норма въвежда дължимото правило за поведение, в разрез с която е установеното.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят не е изпълнил съдържанието на задължението си като не е осигурил приспособления /съоръжени, ограждения/, които да са достатъчно високи, изградени най-малко от защитна бордова лента за крака и средно перило за ръце/ чрез еквивалентно алтернативно решение.

Съгласно общата, бланкетна норма на чл. 14 ал.1 ЗЗБУТ „ Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.“

Характерът и съдържанието на процесното нарушение са онагледени в нормата на чл. 60 ал.1 чл. 61 от Наредбата. Съгласно посочените норми:

„Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).Анотирана съдебна практика ; Паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

Следователно субектът на отговорността е следвало да предприеме активни действия, в светлината на съдържанието на задължението описано в нормите, така щото да обезпечи изпълнението на дължимото. Като не го е сторил е осъществил състава на соченото административно нарушение.

Нарушението е формално.

Въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане, тъй като отговорността е обективна, доколкото субект на 4 нарушението е юридическо лице.

Административно - наказващият орган правилно е определил санкциониращата норма като е наложил на „Н. Х.“ ЕООД административно наказание –имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Същото е законосъобразно, адекватно и пропорционално на вида и тежестта на осъщественото нарушение и не следва да бъде редуцирано.

В този смисъл издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Съдът прие доводът на жалбоподателя за приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ за неоснователен, доколкото нарушението пряко поставя живота и здравето на работниците в риск.

С оглед изхода на делото „ Н. Х. ЕООД следва да заплати в полза на ГИТ София сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление / НП/ № *************г., издадено от директора на ИА „Инспекция по труда” София, с което на „Н. Х.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 14 ал.1 ЗЗБУТ вр. чл.60 ал.1 и чл.61 от Наредба № *************г..

ОСЪЖДА „Н. Х.“ ЕООД да заплати в полза на ДИТ София сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6