Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1876 от 03.11.2026, Административен съд - Смолян

Съд
Административен съд - Смолян
Дело
Административно дело 444/2026
Вид
Определение № 1876
Подписан
03.11.2026
Състав
Калинка Младенска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1876

Смолян, 03.11.2026 г.

Административният съд - Смолян - IV състав, в закрито заседание на трети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КАЛИНКА МЛАДЕНСКА

Като разгледа докладваното от съдия КАЛИНКА МЛАДЕНСКА административно дело № 20267230700444 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от В. Д. С., [ЕГН], адрес: [населено място], [община], [област], съдебен адрес: [населено място], бул. „[държава]“ № **, чрез адв. Н. Г. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0371-000123/29.10.2026 г., издадена от В. А. Н. на длъжност младши полицейски инспектор в РУ - [населено място] към ОД на МВР - [населено място].

С жалбата е направено искане съдът да спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед.

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, съдът съобрази следното:

Подадена е жалба от В. Д. С., [ЕГН], адрес: [населено място], [община], [област], съдебен адрес: [населено място], бул. „[държава]“ № **, чрез адв. Н. Г. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0371-000123/29.10.2026 г., издадена от В. А. Н. на длъжност младши полицейски инспектор в РУ - [населено място] към ОД на МВР - [населено място], с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з)гг)“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0371-000123/29.10.2026 г., издадена от В. А. Н. на длъжност младши полицейски инспектор в РУ - [населено място] към ОД на МВР - [населено място] е връчена на жалбоподателя В. Д. С. на 29.10.2026 г., видно от изричното изписване върху нея. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез администратевния орган на 30.10.2026 г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна - адресат на заповедта.

С оглед изложеното, съдът намира за процесуално допустимо искането за спиране на предварителното изпълнение на оспореният акт.

Разгледано по същество искането е неоснователно, поради следното:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), обжалването на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на искателя, адресат на изпълнението.

Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, искателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдени от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, респ. следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.

Принудителните административни мерки са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза - чл. 171, т. 1 от ЗДвП. В случая, законодателят е оценил прилагането на процесната принудителна административна мярка като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна административна мярка е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които искателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост.

В настоящия случай искателят не сочи нови обстоятелства, както и конкретни вреди, които биха могли да бъдат причинени от предварителното изпълнение на обжалваната заповед. От представените по делото доказателства не се установяват нови факти, които да обосновават извод за вреди, противопоставими, като степен на значимост на защитимите от законодателя.

В жалбата се съдържат доводи за причините, които налагат според искателя спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорваната заповед - лишаването му от възможността да управлява МПС, в случая се явява несъразмерно и че когато е наложително да се придвижи с автомобил, следва да ангажира трети лица, а предвид възрастта си - 72 години и обстоятелството, че живее в малко населено място - [населено място], всекидневно му се налага да управлява МПС до [населено място], от където се снабдява с лекарства за себе си и съпругата си, пазарува хранителни продукти, както за себе си, така и за останалите жители на селото, и посещава личният си лекар при необходимост. Няма обществен транспорт, който би могъл да се използва като алтернатива за придвижването до най-близкия град. От една страна, тези обстоятелства не са противопоставими на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на приложената принудителна административна мярка, а от друга страна същите не са подкрепени от никакви доказателства. Характерът, степента и продължителността на засягане на правата на адресата на принудителната административна мярка нямат превес пред значимостта на защитените обществени отношения.

Направено е твърдение, че към момента е отпаднала необходимостта от допуснатото предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, поради преустановяване на нарушението и вредоносните последици от него, но тези обстоятелства не подлежат на преценка в настоящото производство по чл. 166, ал. 2 - 4 от АПК.

Поради изложеното съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0371-000123/29.10.2026 г., издадена от В. А. Н. на длъжност младши полицейски инспектор в РУ - [населено място] към ОД на МВР - [населено място], е неоснователно, поради което следва да се отхвърли.

Поради изложеното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Смолянският административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на В. Д. С., [ЕГН], адрес: [населено място], [община], [област], съдебен адрес: [населено място], бул. „[държава]“ № ***, чрез адв. Н. Г. Д., за спиране на допуснатото по силата на Закона за движението по пътищата предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0371-000123/29.10.2026 г., издадена от В. А. Н. - младши полицейски инспектор в Районно управление - [населено място] към ОД на МВР - [населено място].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на [държава].

СЪДИЯ: