Определение № 33 от 07.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. София, 07.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Мадлена Ж.а

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20258002900135 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби - на „Ремотекс - Раднево“ ЕАД /н./, ЕИК: 123155993, представлявано от синдика Ц. В. М.

/понастоящем синдик на дружеството е В. Р./ и на „Мини МарицаИзток“ ЕАД, ЕИК: 833017552, подадени срещу въззивно решение № 146 от 10.04.2024 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив /АС - Пловдив/ по в.т.д. № 250 по описа на съда за 2023 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение № 7 от 06.01.2023 г., постановено от Окръжен съд – Стара Загора по т.д. № 128 по описа на съда за 2022 г. е осъдено дружеството „Мини Марица-Изток“ ЕАД по предявен от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК: 831094393 /ПИБ/, в качеството й на процесуален субституент на залогодателя-съищец „Ремотекс Раднево“ ЕАД /н./, да заплати в полза на „Ремотекс - Раднево“ ЕАД /н./ сумата 236 240,04 лв., представляваща стойността на неизпълнени парични задължения към заложния кредитор на „Ремотекс - Раднево” ЕАД - „Първа инвестиционна банка“ АД, ведно със законната лихва, смятано от датата на предявяване на исковата молба - 15.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като е постановено изпълнението да бъде извършено по сметка на вписания в Централния регистър на особените залози депозитар С.а Борисова Ценова с ЕГН:

1

**********, сметка с IBAN: BG 86 FINV 9150 1215 6257 61, BIC:

FINVBGSF, открита в „Първа Инвестиционна Банка” АД. С решение № 226 от 05.06.2024 г. по същото въззивно дело, срещу което решение не е подадена касационна жалба, е оставена без уважение молба от „Ремотекс - Раднево“ ЕАД /н./ чрез синдика Ц. В. М. с правно основание чл.

250 ГПК за допълване на постановеното по делото въззивно решение.

По касационната жалба на „Ремотекс - Раднево“ ЕАД /н./ чрез синдика на дружеството:

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното второ въззивно решение по спора - с оглед на хипотезата на повторно разглеждане на делото от АС - Пловдив, само в частта му, с която въззивният съд е постановил сумата, дължима от страна на „Мини Марица-Изток“ ЕАД да бъде заплатена на „Ремотекс - Раднево“ ЕАД /н./, но като изпълнението бъде извършено по посочената в решението сметка на вписания в ЦРОЗ депозитар. Твърдят се нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение в тази му част.

Касаторът счита, че въззивният съд не е обсъдил и взел предвид това, че дружеството „Ремотекс - Раднево“ ЕАД е обявено в несъстоятелност - обстоятелство вписано в ТРРЮЛНЦ по неговата партида. Твърди се, че видно от обявеното в публичния ТРРЮЛНЦ, „Ремотекс - Раднево“ ЕАД е в открито производство по несъстоятелност съгласно решение № 258 от 06.07.2015 г. по т.д. № 212/2014 г. на ОС - Стара Загора, а на 04.08.2023 г., в хода на производството пред AC - Пловдив, е влязъл в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози. Със същия закон е изменен чл.

43, ал. 1 ЗОЗ, като съгласно изменението му, ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника не е реализирано имуществото, предмет на изпълнението по изречение първо от същия законов текст, то се предава на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Според касатора в § 49, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗОЗ е записано, че същото се прилага и за залозите, вписани преди влизането му в сила. От това според касатора следва, че посочената разпоредба е имала действие и към момента на 2 постановяване на обжалваното въззивно решение. В тази връзка касаторът отбелязва, че в случая предоставеният шестмесечен срок от откриване на производството по несъстоятелност за реализиране на имуществото по реда на ЗОЗ е изтекъл, залогът не е реализиран ефективно, а към момента вече е постановено започване на осребряване на активите на дружеството в несъстоятелност - „Ремотекс - Раднево“ ЕАД /н/.

Касаторът се позовава на разпоредбите на Търговския закон, съгласно които всички парични средства след обявяване на несъстоятелност на дружеството следва да се събират по особена сметка, разкрита от синдика за нуждите на производството по несъстоятелност, като синдикът разпределя сумите чрез изготвяне на сметка за разпределение, подлежаща на обжалване от активно легитимираните страни по закон - кредиторите в производството и длъжника. Допълва се, че посоченото право на обжалване гарантира справедливото удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност, съобразно размера, реда и привилегиите на приетите вземания.

Иска се отмяна на въззивното решение в атакуваната му част, като вместо това да бъде постановено присъдената с него сума да бъде преведена по особената сметка, открита за нуждите на производството по несъстоятелност на „Ремотекс - Раднево“ ЕАД /н./.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, както и по ал. 2 ГПК.

Поставя се следният въпрос, който според касатора отговаря на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

„В случай на заведено преди 04.08.2023 г. дело, длъжен ли е съдът да се съобрази с новата редакция на чл. 43, ал. 1, изр. второ от ЗОЗ (Допълнена - ДВ, бр. 66 от 2023 г.) и при уважаване на иска да постанови изпълнението да се осъществи чрез превод на заложната сума по особената банкова сметка на несъстоятелността на длъжника, при положение, че заложната вещ (сума) не е реализирана от заложния кредитор в шестмесечния срок от откриване на производството по 3 несъстоятелност?“

Сочи се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона - чл. 43, ал. 1 ЗОЗ (Доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г.), както и за развитие на правото и към момента няма отговор в задължителната съдебна практика на ВКС. Твърди се, че се налага да бъде създадена съдебна практика на ВКС по прилагането на разпоредбата, която вече като задължителна за съдилищата ще доведе до разглеждането и решаването на делата според точния и пълен смисъл на закона.

Декларативно заявеното чрез посочване са законовия текст, където е уредено, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2 /предл. 3/ от ГПК, освен общото твърдение, че въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение, не се обосновава с конкретни твърдения.

По касационната жалба на „Мини Марица-Изток“ ЕАД:

В същата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното второ въззивно решение. Твърди се, че по делото е била изяснена фактическата обстановка, но въпреки това въззивният съд е достигнал до редица погрешни правни изводи, противоречащи на материалноправните норми. Касаторът намира за неправилен извода на съда, позовал се на разпоредбата на чл. 44а ЗОЗ, че чрез извършеното прихващане е извършено погасяване на вземането на „Ремотекс - Раднево“ ЕАД от „Мини Марица-Изток“ ЕАД, поради което същото /прихващането/ не може да се противопостави на банката.

Според касатора неправилно въззивният съд е приел, че съгласно чл. 9, ал. 4 ЗОЗ извършеното на 30.05.2014 г. прихващане на взаимни задължения между „Мини Марица-Изток“ ЕАД и „Ремотекс- Раднево“ ЕАД няма погасителен ефект спрямо заложния кредитор, както и че погасяването на заложеното вземане чрез прихващане е недействително и непротивопоставимо на заложния кредитор, а за да има погасителен ефект вземането трябва да бъде платено по сметка на депозитаря. Според изложеното въззивният съд неправилно е констатирал, че не може да бъде прието, че „Мини Марица-Изток“ ЕАД е погасило задължението си към „Ремотекс - Раднево“ ЕАД чрез прихващане, след като преди да направи изявлението за прихващане, обективирано в подписания протокол от 4

30.05.2014 г., не само е получило уведомление от заложния кредитор за вписаното пристъпване към изпълнение, но и неколкократно е било уведомявано, че следва да преведе сумите по заложените вземания по изрично посочената сметка на депозитаря.

На следващо място се твърди, че съдът неправилно и необосновано е приел за доказани твърденията на ПИБ за недобросъвестни действия на „Мини Марица-Изток“ ЕАД с подписването на процесния протокол от 30.05.2014 г., както и че това подписване целяло заобикаляне на закона.

Според изложеното ПИБ се е позовала на разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗОЗ, която е въведена от законодателя едва през 2016 г. и същата няма обратно действие, т.е. не е била приложима през 2014 г., когато е извършено въпросното прихващане с протокол от 30.05.2014 г. С оглед на това се твърди, че на „Мини Марица-Изток“ ЕАД не може да се вмени незнанието и неспазването на правна норма, която към 30.05.2014 г. не е била въведена от законодателя.

Сочи се и че неправилно и необосновано въззивният съд е приел, че вземанията на банката произтичат от сключените договори за залог на вземания. Излагат се пространни аргументи по отношение на договор за залог на вземане от 01.03.2012 г., договор за особен залог от 25.07.2012 г. и сключените договори за цесии между „Ремотекс - Раднево“ ЕАД и ПИБ.

Оспорва се и извода на въззивния съд за неоснователност и необоснованост на направеното от „Мини Марица-Изток“ ЕАД възражение за нищожност на процесните договори за особен залог. Излагат се аргументи в защита на тезата, че посочените договори за особен залог се явяват нищожни поради противоречието им със закона и заобикалянето му, както и поради накърняване на добрите нрави, и като такива не произвеждат действие по отношение на страните.

Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение в цялост и постановяване на друго решение, с което спорът да бъде решен по същество и предявеният срещу „Мини Марица-Изток“ ЕАД иск бъде отхвърлен изцяло.

Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и по ал. 2 ГПК.

5

Поставят се следните въпроси относно разпоредбите на чл. 44а, ал. 2 ЗОЗ, чл. 9, ал. 4 ЗОЗ и чл. 32, ал. 3 и 4 ЗОЗ, които според касаторът попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1/ „Извършеното на 30.05.2014 г. между страните прихващане на насрещни задължения, действително, валидно и противопоставимо ли е на банката - кредитор /ПИБ/, след като прихващането е извършено след вписването на пристъпване към изпълнение, но банката не се е противопоставила когато прихващането й е станало известно?“ 2/ „Нищожни ли са процесните договори за особен залог, когато чрез сключването им се цели банката да изпревари останалите кредитори на своя обявен в несъстоятелност длъжник - „Ремотекс - Раднево“ ЕАД, като при това друг кредитор /“Мини Марица-Изток“ ЕАД/ е поставен в невъзможност да събере вземанията си от „Ремотекс - Раднево“ ЕАД, но е задължен да заплаща свои насрещни задължения към заложния длъжник?“ 3/ „Описаните договори за особен залог явяват ли се нищожни поради противоречието им със закона и заобикалянето му, както и поради накърняване на добрите нрави, след като въз основа на тези договори се стига до невъзможност на „Мини Марица-Изток“ ЕАД да реализира вземанията си и могат ли да доведат /при евентуално уважаване на исковете/ до неоснователно обедняване на „Мини Марица-Изток“ ЕАД за сметка на ПИБ и „Ремотекс - Раднево“ ЕАД?“

4/ „Коя е приложимата редакция на чл. 32, ал. 4 ЗОЗ към процесното прихващане, извършено между страните на 30.05.2014 г. и може ли съдът да се позовава на тази норма за прихващането, извършено на 30.05.2014 г. и да я съобразява в производството, ако не й е придадено обратно действие?“ Касаторът счита, че по горепосочените въпроси липсва трайна съдебна практика, поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изтъква се, че произнасянето на ВКС по поставените въпроси ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - за да се създаде съдебна практика по прилагането на ЗОЗ.