Решение № 291 от 23.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20248002902763 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника н а „ВИ-ВЕСТА ХОЛДИНГ” ЕАД с ЕИК 831914521, със седалище и адрес на управление гр. София 1700, район „Лозенец”, ж.к.

„Витоша”, „ВЕЦ- Симеоново” No 999, срещу Решение № 521 от 09.08.2024г. по в.т.д. 894/2022г. по описа на Апелативен съд-София 15-ти състав, с което е потвърдено решение № 260526/08.08.2022 г., постановено по търг. дело № 1098/2020 г. по описа на Софийски градски съд. , с което са били отхвърлени исковете на жалбоподателя, предявени срещу „Надежда“ АД, гр. София, ж. к.

„Витоша“, „ВЕЦ-Симеоново“ № 999, с ЕИК:131282730, както следва: с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 160 160.93 лева застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 17150010000001 за непостроената в срока по договор за извършване на строително-монтажни работи от 11.11.2016 г. на сграда, сключен между „Ви- Веста Холдинг“ ЕАД и „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД, а на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 29 320.69 лева - обезщетение за забава плащането на главницата от 160 160.93 лева за периода от 23.08.2018 г. - 11.06. 2020 г., както и „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД е осъдено да заплати на Застрахователна компания „Надежда“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 6 384 лева с ДДС - разноски за производството, като решението е постановено при участието на „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД с ЕИК:202068280 като трето лице помагач на страната на 1

Застрахователна компания „Надежда“ АД.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствеините правила и материалноправна незаконосъобразност на обжалваното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че множество въпроси като правни такива и явяващи се от значение за изхода по спора. По така формулираните част от тези въпроси се сочат и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, а именно- разрешени са в противоречие с посочените решения на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, а по друга част- същите се явяват от значение за точното приложение на закова и за развитие на правото – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор на същата, в която е развил становища за липса на основание за допускане на касационно обжалване, съответно-неоснователност на самата КЖ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Производството пред Софийски градски съд е било образувано по искова молба на „Ви- Веста Холдинг“ ЕАД срещу „Застрахователна компания „Надежда““ АД, с която са предявени следните искове: с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ вр. чл. 398, ал. 4 КЗ за заплащане на сумата от 160 160.93 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 17150010000001 за непостроената в срок сграда по договор за извършване на строително-монтажни работи от 11.11.2016 г., сключен между „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД и „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 29 320.69 лева - обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 23.08.2018 г. - 11.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иск до окончателното й изплащане.

В ИМ са изложени като правопораждащи процесното право на застрахователно обезщетение следните факти: ищецът е бил възложител по договор от 11.11.2016 г., сключен с „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД, съгласно който последният поемал задължение да извърши строително-монтажни работи, по количествено-стойностни сметки и линеен график към договора, на обект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“, находящ се в гр.

София, УПИ VШ-96, кв. 258, м. Павлово - Бъкстон, р-н Витоша. Със застрахователна полица № 17150010000001, сключена с „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД, „Застрахователна компания „Надежда““ АД поемала задължение за гарантиране на качественото и в срок извършване на строително-монтажните работи по договора от 11.11.16 г. срещу дължимата 2 застрахователна премия в размер на 16 336.41 лева. Гарантираната сума по полицата била 160 160.93 лева. Според чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от договора от 11.11.2016 г. строителят бил длъжен да завърши и предаде обекта с акт образец 15 в срок до 16 месеца. Срокът започвал да тече от подписването на протокол образец 2 за откриване на строителна площадка и определяне строителна линия и ниво, раздел I и II. Протоколът образец 2 бил подписан на 08.03.2017 г., от което следвало, че крайният срок за предаването на обекта с акт - образец 15 бил 08.07.2018 г. Уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие с уведомление за щета с вх. № 0208/06.07.2018 г. в рамките на срока по полицата като представил и нужните на застрахователя документи, за да се произнесе по заявлението. Въпреки това на 21.08.2018 г. застрахователят изискал допълнителни документи, които ищецът не предоставял, тъй като считал за неотносими и целящи единствено отлагане изплащането на застрахователното обезщетение.

Ответното дружество „Застрахователна компания „Надежда““ АД чрез квестора оспорва исковете като твърди, че с „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД били свързани лица, тъй като последното бил мажоритарният акционер в капитала на „Застрахователна компания „Надежда““ АД и до поставянето на застрахователното дружество в квестура, едноличният собственик на капитала на „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД и негов представляващ Виктор Ангелов Серов бил представляващ и „Застрахователна компания „Надежда““ АД, както и че Виктор Ангелов Серов бил действителен собственик на „Застрахователна компания „Надежда““ АД по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Не оспорва сключването на твърдения застрахователен договор, но оспорва, че представените от ищеца документи установявали настъпването на застрахователното събитие. Счита, че забавата не бил покрит риск по полицата, тъй като съгласно чл. 26, ал. 2 от договора от 11.11.2016 г. гаранцията покривала само вредите от пълното неизпълнение. Евентуално счита, че за неговото установяване следвало да бъдат представени още доказателства от страна на бенефициера за: началната дата, от която тече срока за изпълнение на строителя; причините за закъснението, които са от значение за основателността на претенцията. Исковете се оспорват и по размер, като се твърди, че възложителят допринесъл за забавата на строителя, като превъзложил част от строително-монтажни работи на трети лица.

Евентуално възразява, че „Застрахователна компания „Надежда““ АД не носело отговорност в конкретния случай, тъй като застрахованият не уведомил застрахователя за обстоятелствата, които можел да предположи, че ще доведат до предявяване на претенция, както и че с непредставянето на документи, „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД нарушил раздел VI, чл. 1 и чл. 2, т.3,1. от Общите условия, както и задължения по чл. 365 КЗ и се явявало основание застрахователят да откаже плащане на обезщетение.

Според решаващия спора въззивен съд, по делото се установявало, че на 10.03.2017 г. между ответното дружество в качеството му на застраховател и „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД е бил сключен застрахователен договор по 3 чл. 398 КЗ в полза на трето лице - ищцовото дружество - бенефициер, а именно: застрахователна полица № 17150010000001 - застрахователна гаранция, ведно с Общи условия към нея. Видно от същата, предмет на застраховането (покрит риск) е „качествено и в срок извършване на строително-монтажни работи съгласно Договор, подписан между страните на 11.11.2016 г.“ като застрахователят е поел задължение да бъде гарант на контрагента да носи отговорностите по застрахователния договор в полза на „бенефициента“ (погрешно посочен термин, доколкото ползващото лице се явява „бенефициер“ съгласно чл. 398, ал. 1 КЗ) - възложител „ВиВеста Холдинг“ ЕАД. Не е спорно и това, че такъв договор, предмет на застрахователна полица е сключен на 11.11.2016 г. между ищеца в качеството му на възложител и „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД като изпълнител, по силата на който последният поема задължение на свой риск, материали и механизация да извърши възложените строително-монтажни работи, съгласно количествено-стойностни сметки и линеен график към договора, на обект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи", находящ се в гр. София, УПИ VШ-96, кв. 258, м. Павлово - Бъкстон, р-н Витоша.

Именно въз основа на застрахователния договор и свързания с него договор за изработка ищецът претендирал да му бъде заплатено застрахователно обезщетение в размера на сумата от 160 160.93 лева поради настъпване в срока на действие на застраховката на застрахователно събитие, явяващо се покрит риск - неизпълнение по договора от 11.11.2016 г., изразяващо се в неизвършване на строително-монтажни работи и непредаване в срока по договора (до 08.07.2018 г.) на обекта от страна на изпълнителя (строител) „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД.

Според изложеното в мотивите на въззивното решение, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество, ищецът следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: 1) съществуването на валиден договор за имуществено застраховане по застрахователна полица с клауза „Гаранции“; 2) настъпване на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят покрива; 3) размер на вредата и 4) изпадане на ответника в забава и нейния размер.

В случая се установявало, че страните по делото са обвързани от валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гаранции“ - т.

15 от раздел II „Класове общо застраховане“ от КЗ, по която ответникът „Застрахователна компания „Надежда““ АД има качеството на застраховател, третото лице-помагач

„Мултибилд

Инженеринг“

ЕООД е застраховащ/застрахован, а ищцовото дружество „Ви-Веста Холдинг“ ЕАД се явява трето ползващо се лице - бенефициер (съгласно дефиницията по чл. 398, ал. 1, изр. 1 КЗ). Според приложимите към застрахователния договор Общи условия, застраховката осигурява застрахователно покритие срещу риска от виновно неизпълнение на договорни отношения между застрахования и бенефициера, от което възниква задължение за плащане на гарантираните 4 суми в полза на бенефициера.

Според съда, в настоящия случай се налагал извод, че застрахователното покритие обезпечава връщане на авансово предоставените средства по договора за строителство (вид договор за изработка) от 11.11.2016 г. съгласно цитираната и по-горе клауза на чл. 26, ал. 2 от договора, както е приел и първоинстанционния съд. Направените в тази връзка оплаквания по въззивната жалба, че волята на страните не следвало да се тълкува от обуславящия застрахователната полица договор, доколкото именно от него се извеждал застрахователния интерес, без който полицата би била недействителна, са счетени за неоснователни. Видно е че в полицата рискът е посочен като „качествено и в срок извършване на възложените строителномонтажни работи“, именно поради което за установяване действителната воля на страните следва да се вземат предвид клаузите по договора за строителство от 16.11.2016 г. С чл. 26, ал. 2 от договора, изпълнителят „Мултибилд Инженеринг“ ЕООД се е задължил да сключи застраховка, която да обезпечава застрахователната сума по т.нар. „гаранцията за авансово плащане“, която да обезпечава единствено връщането на платения аванс по договора, която воля на страните се установява при тълкуване и на останалите клаузи от договора относно отговорността на строителя. Така, видно е че чл.