Решение № 297 от 17.08.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Козлодуй, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20261440100679 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

От Й. М. Р., ЕГН:********** от ..............................., чрез пълномощника си адв.М. С. от АК – Враца срещу „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, район „ Лозенец „, ул.“ Сребърна „ №16, бл.“ Парк Лейн Офис Център „, ет.8, представлявано от Светослав Юрий Ангелов, е депозирана искова молба, както следва:

- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК за обявяване недействителността на сключения между Й. М. Р. и „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление гр.София договор за потребителски кредит №549695 от 16.03.2023г.;

- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление гр.София да заплати на ищеца сума в размер на 108.39 евро / сто и осем евро и тридесет и девет евроцента /, представляваща недължимо платена сума за погасяване на задължението по недействителен договор за потребителски к р е д и т №549695 от 16.03.2023г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.04.2026г. до окончателно изплащане на сумата;

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за кредит, сключен между страните, по силата на който в качеството му на кредитополучател му е бил отпуснат от ответното дружество кредит в размер на 2000.00 лева, платим на месечни вноски.Твърди се, че при отпускането на кредита ищецът не е получил екземпляр от него, а само му е бил предоставен 1 идентификатор на получателя / КИН номер / за заплащане в „ Изи Пей „ АД, а именно – 8292592151.

Посочено е, че кредитът е бил отпуснат с обезпечение – банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на множество изисквания, като било предвидено, че при неизпълнение на тези задължения се начислявала неустойка.

Счита се, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20, и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК.Сочи се, че липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, поради което съгласно чл.23 от ЗПК, заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита.

Във връзка с горното се счита, че посочения в договора ГПР е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не били включени разходите за обезпечение на кредита посочени в договора, а това плащане представлявало заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита, като начислените такси били платими и включени в погасителния план на кредита и представлявали печалба за дружеството, тъй като се получавало допълнително възнаграждение.Таксите по обезпечението се превръщали в разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, като по този начин се надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като действителният размер на ГПР бил многократно по – голям.

Отделно се счита, че уговорките в договора за обезпечение са нищожни и поради противоречие с императивните законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Твърди се, че ищецът е заплатил по договора за кредит сума в размер на 4312.00 лева, с които изплатил изцяло задължението си по договора, като последното плащане било на 21.03.2023г..

Сочи се, че предвид нищожността на договора, сумата от 2312.00 лева е напуснала патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника, който я е получил, въпреки, че нямал правно основание за нейното задържане.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства – вносна бележка от 21.03.2023г. и удостоверение за настоящ адрес.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.Счита се, че исковата молба е нередовна, като в тази връзка е посочено, че в същатта не бил индивидуализиран договора за потребителски кредит, а само разписка за извършено плащане от 21.03.2023г. с посочен идентификатор за плащане в „ Изи Пей “ АД ( КИН ) №8292592151, който идентификатор съответствал на сключения между страните договор за потребителски кредит № 549695 от 16.03.2023г., но за сумата от 3000.00 лева, а не за 2000.00 лева.

2

Отразено е, че ищецът не посочва нито конкретни правоотношения ( договор ), не посочва на какво основание и какъв е размерът на твърдените плащания по договора, нито в какво конкретно се изразява недействителността, респективно нищожността на това правоотношение, водещо до липсата на правно основание за извършени плащания.В тази връзка се оспорва твърдението на ищцовата страна за наличие въобще на подобен недействителен, респективно нищожен договор, сключван между страните, както и твърденията за предаване, съответно получаване, на парични суми без основание от ответното дружество.

Счита се, че предявеният иск е неоснователен и необоснован.В тази връзка се сочи, че посоченият в договора ГПР отговарял на изискванията на чл.11, т.10 от ЗПК.Оспорва се твърдението в исковата молба, че уговорената в договора неустойка е недействителна поради надхвърлянето на функциите, присъщи на всяка неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави.Отразено е, че чл.19, ал.3 от ЗПК изрично предвиждал, че при изчисляването на ГПР по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора, а начисляването на неустойка се извършвало и произтичало от неизпълнение на тези задължения.

Посочено е, че още преди подписване на договора ищецът е бил наясно с всички условия по него, като сам е избрал параметрите и условията, поради което клаузите се явявали индивидуално уговорени.

В отговора ответното дружество прави изявление относно представената с исковата молба разписка за извършено плащане от 21.03.2023г., а именно, че не оспорва обстоятелството, че на 21.03.2023г. от Й.

М. Р. е извършено плащане в размер на 3212.00 лева ( 1642.27 евро ) в полза на „ АЙ ТИ ЕФ ГРУП “ АД, което било видно от представената от ищцата разписка.Категорично обаче се оспорва твърдението на ищцата, че същата сума е заплатена без правно основание.В тази връзка се сочи, че посоченото плащане е извършено на годно правно основание, а именно за погасяване на задълженията на Й. М. Р., в качеството на кредитополучател, по сключения между страните договор за потребителски кредит №549695 от 16.03.2023г., което се установявало безспорно и от самата разписка, която съдържала изричен текст в графа „ Описание/Description “: „ Връщане на заем “, както и идентификатор №2000000344522234, който идентификатор съответствал точно на номера, посочен в исковата молба и отнасящ се до договор за потребителски кредит №549695.Следователно се сочи, че ищцата сама признавала, че извършеното от нея плащане е било с цел погасяване на задължения по валиден договор за кредит, поради което липсвали предпоставките на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – не било налице получаване на сума без основание, а напротив – налице било плащане на годно правно основание.

Отразено е, че в исковата молба ищцата твърди, че след сключване на 3 договора е заплатила сумата от 4312.00 лева, с която твърди, че е изплатила изцяло задължението си по договора.Ответното дружество оспорв това твърдение като недоказано.В тази връзка се сочи, че към исковата молба ищцата е представила единствено една разписка от 21.03.2023г. за плащане в размер на 3212.00 лева, като за твърдяната разлика в размер на 1100.00 лева ( 4312.00 лева – 3212.00 лева ), ищцата не е представила никакви писмени доказателства, нито е посочила кога, по какъв начин и на какво основание са били извършени тези плащания.

В отговора е инкорпорирана справка за извършените плащания по процесния договор за потребителски кредит №549695, както следва – че на 21.03.2023г. Й. Р. е извършила плащане в размер на 3212.00 лева.

Към отговора са представени следните писмени доказателства – договор за потребителски кредит №549695; приложение №1 и №5 към договора; погасителен план към договора; СЕФ и ОУ.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.За ответното дружество също не се явява представител.От процесуалните представители на страните са постъпили писмени становища.

С протоколно определение на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на оска с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, като е постановил, че същият следвало да се счита предявен за сумата от 108.39 евро.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.03.2023г., ищцата Й. Р. в качеството си на кредитополучател сключила с ответното дружество „ Ай Ти Еф Груп „ АД в качеството му на кредитодател договор за потребителски кредит №549695 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 3000.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В договора били уговорени следните параметри и условия:

- кредитен продукт – кредит на вноски;

- срок за погасяване на кредита – 16.03.2025г.;

- размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение – 184.45 лева;

- размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение – 385.00 лева;

- брой на погасителните вноски -24;

- годишна лихва за ползване на кредита – 37.97%;

- общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита – 4426.80 лева;

4

- ГПР – 49.00%;

В Приложение №1 към договора за кредит е отразено, че при изчисляването на ГПР са били взети предвид следните допускания – кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните изпълняват точно и в срок задължението си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение.

В Приложение №5 към договора за кредит било предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит / т.е. деня, в който кредитодателят е превел/предал сумата по кредита по уговорения между страните начин /, кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения:

- поръчителство на две физически лица, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, всяко от които да отговоря на следните изисквания – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500.00 лева; да бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по – малко от пет години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв к кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус, не по – лош от „ редовен „;

- заемателят да предостави банкова гаранция в размер на 4426.80 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора;

В чл.4 от Приложение №5 към договора за кредит било предвидено, че в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение.Отразено е, че размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 06.58 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябвало да надвишава 1% от главницата по кредита.Предвидено било, че неустойката се начислявала в началото на периода на всяка вноска и се заплащала от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска, както и че неустойката по съответната погасителна вноска се заплащала в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита.Посочено е, че неустойката се дължала само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение.