Решение № 86 от 01.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пазарджик, 01.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900018 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ПАЗАР НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ - П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. О, ***, община П., област П., чрез пълномощника адв. С. П. Б.

( П . ) против „ЛАЗОВ 15” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „И. М.” ***

В исковата молба се твърди, че п рез месец май 2022 г. страните сключили сделка, по силата на която ищеца продал на ответника „ЛАЗОВ 15” ЕООД две машини, представляващи: 1.) Сортираща машина за кръгли плодове ***, сер.№ *** на цена от 40 000 лв. с ДДС и 2.) Наклонен транспортен конвейер ***** к-т, сепариращи бордове **** - захранващ сортираща машина за плодове и зеленчуци на цена от 5 000 лв. с ДДС. За извършената продажба била издадена и данъчна фактура № *** г. общо за сумата от 45 000 лв. с ДДС. Страните по сделката се договорили цената да бъде платена по банков път на два транша - първият до края на месец май 2022 г. в размер на 25 000 лв., а втория - до 15.09.2022г. в размер на 20 000 лв.

В изпълнение на договореностите купувача-ответник направил само един превод от 2 000 лева на дата 31.08.2022 г., а остатъка от задължението по 1 цената за двете машини обективирана във фактура №***г. в размер на 43 000лв. с ДДС и до днес оставала дължима.

От началото на месец юни 2022 г. до момента са проведени множество разговори с купувача с цел заплащане на дължимото по фактурата.

Ответникът обосновавал забавата си с временни финансови затруднения и настоявал за отсрочка. Ищецът от своя страна държал на първоначалната уговорка цялото задължение да бъде изплатено до средата на м.септември 2022 г. През следващите няколко месеца обещанията за плащане продължили, но така и нищо от дължимата сума от 43 000 лв. с ДДС не било платено.

Твърди се, че през месец ноември 2022г. с изрична покана изх. № *** г. за доброволно изпълнение, ищеца поканил ответника в срок от 7 дни да плати задължението си по фактура №***г. Поканата била изпратена с писмо чрез „Български пощи” АД до вписаните седалище и адрес на управление на купувача в гр. Б., ул. „И. М” №, но писмото с поканата се върнало на 22.12.2022 г. в цялост, като непотърсено. Понеже на ищеца не бил известен друг адрес на ответника, продавача се ограничил до изпращане на поканата до адреса, публикуван по партидата му в ТРРЮНЦ. Въпреки това до момента ежеседмично представители на ищеца търсели ответника по телефона с цел уреждане на задължението. Седмица преди депозиране на ИМ ответникът дори сам потърсил контакт с ищеца с искане за среща, на каквато въпреки договореното отново не се явил, нито превел някаква сума.

Твърди се, че с оглед създадената неизвестност по отношение на плащане на задължението, продължаваща във времето няколко месеца за ищеца било икономически неизгодно да продължава да очаква изпълнение от ответника и заплащане на остатъка по фактура №*** г., поради което за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Претенцията е да се осъди ответника да заплати да заплати на ищцовото дружество сумата от 43000 лв. с ДДС, представляваща остатък от задължение в общ размер от 45 000 лв. с ДДС с произход фактура №***г., ведно със законовата лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателно и изплащане, както и сторените по делото разноски.

След изпълнение на процедурата по връчване на препис от исковата молба с доказателствата на адреса на дружество – ответник, в законния срок по чл. 367, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор . Връчването е прието за 2 редовно извършено с оглед разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК.

Предвид липсата на отговор по делото не е проведена процедурата по размяна на книжа предвидена в разпоредбите на чл. 372- чл.373ГПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, и при спазване разпоредбата на чл.235 и чл.236 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.327 от ТЗ и е процесуално допустим.

Безспорен е правопораждащият факт, от който ищецът черпи права – наличието на правоотношения, възникнали по договор за покупко – продажба н а две машини, представляващи: 1.) Сортираща машина за кръгли плодове *****, сер.№ *** на цена от 40 000 лв. с ДДС и 2.) Наклонен транспортен конвейер **** к-т, сепариращи бордове *****- захранващ сортираща машина за плодове и зеленчуци на цена от 5 000 лв. с ДДС, обективиран във фактура № *** г. общо за сумата от 45 000 лв. с ДДС . Не е спорно, че на 31.08.2023 г. купувача е заплатил единствено 2000 лева от дължимата от него цена.

Доставката на машините и липсата на плащане от страна на ответното дружество на претендираната сума и към датата на предявяване на иска, както и към настоящия момент, се установяват от приетите по делото Споразумение от 09.02.2023 г. и Допълнително споразумение от 07.03.2023 г. към него, сключено между страните в процеса, които съдът счита, че следва да цени съгласно чл.235 ал.3 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ.

Безспорно е, че „ПАЗАР НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ - П.“ АД и „ЛАЗОВ 15“ ЕООД са търговски дружества, поради което и възникналите помежду им договорни правоотношения се регулират с нормите визирани в ТЗ. В този смисъл безспорно е по делото, че същите са сключили договор за търговска продажба, за който, съгласно разпоредбата на чл.321 от ТЗ е издадена данъчна фактура, съставена и подписана от лица с надлежна представителна власт. Не се спори и че е извършено предаване и съответно приемане на процесните два броя машини, предмет на договора, както и че цената им не е 3 заплатена от купувача и към настоящия момент освен преведените 2000 лева.

А няма спор, че извършената търговска продажба ангажира ответника като страна - купувач по нея и същия съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ дължи плащане към момента на получаване на стоката. Вземанията по процесната фактура са изискуеми и длъжникът следва да бъде осъден да заплати остатъка по процесната фактура с № *** г., а именно сумата в размер на 43 000 лв. с ДДС , а предвид забавата на плащането и на основание чл.294 ал.1 от ТЗ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба 25.01.2023 година до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество „ЛАЗОВ 15“ ЕООД дължи на ищеца общо сумата 6 724 лева сторени по настоящето делото и в обезпечителното производство разноски ( т.5 от ТР№6/2012г. на ВКС).

Воден от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЛАЗОВ 15” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „И. М.” № ** ДА ЗАПЛАТИ НА „ПАЗАР НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ - П.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. О, ***, община П., област П., сумата от 43 000 лева /четиридесет и три хиляди/ с ДДС - неплатена главница по фактура № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2023 година до окончателното й изплащане, както и сумата 6 724 лева сторени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4