Определение № 2907 от 08.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2907 гр. Пловдив, 08.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502749 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 413,ал.2 от ГПК

Образувано въз основа на частна жалба,депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК-203670940, със седалище гр.София,чрез процесуалния представител юрисконсулт И.Н. против разпореждане № 22684/08.09.2023г.,постановено по ч.гр.д.№ 11440/23г.по описа на ПдРС,21-ви гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. З. С.,с.**,общ.***,обл. ***, за вземания по договор за потребителски кредит (кредитна карта) от 27.11.2021г.,цедирани на жалбоподателя.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Развива доводи за неоснователност на изводите на съда за нарушение на чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК по отношение на ГПР,оспорва и изводите на районния съд, че договорната лихва е уговорена в противоречие с добрите нрави.Иска от ПдОС да отмени обжалваното разпореждане катонеправилно и незаконосъобразни и да се произнесе по същество на спора.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 о т ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против М.

З. С.,ЕГН-**********,за вземане в размер на 649,53лв.-непогасена главница; 51,15лв.договорна лихва за периода 27.11.21г. - 11.12.2022г.; 42,09лв.-обезщетение за забава от 12.12.2022г.до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,ведно със законната лихва от подаване на заявлението,дължими по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта CARD -18960013/27.11.2021г.между БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България като кредитор и М. З. С. като кредитополучател,което вземане е прехвърлено по силата на договор за цесия между кредитора и Агенция за събиране на вземания ЕАД с Рамков договор за продажба на вземания от 15.02.2022г.и Приложение № 1/12.12.2022г.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че не се 1 установява кога и защо е настъпила изискуемостта на вземанията.Изложени са съображения за недействителност на договора за кредит, поради липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира същия; че ГПР и общата сума за плащания не отговорят на действителните, тъй като са предвидени редица такси - недължими,при което се постига единствено оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора, при което се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 о т ЗПК,което не отговаря на изискванията за добросъвестност.Като такава е посочена и клаузата за дължимост на договорната лихва,тъй като надхвърля трикратният размер на законната лихва.По тези съображения е прието, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора, както и че в случая не може да се приложи чл.23 от ЗПК за връщане на неплатената главница, доколкото липсват уточнения от заявителя за платените суми по договора.

Настоящата инстанция намира разпореждането за неправилно.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката,която следва да извърши и преценката на фактите по делото.В производството по реда на чл.410 от ГПК съдът следва да прецени единствено дали претендираното вземане е индивидуализирано–посочени л и са ясно страните,размера и основанието на вземането.Не се изискват доказателства за съществуването му,както и дали реално кредиторът е придобил това качество.

В случая претендираните вземания са индивидуализирани от заявителя и същите намират своето основание в представения договор за отпускане на револвиращ кредит в размер на 1000лв.,който се усвоява чрез издадена кредитна карта Мастъркард.Според чл.12 от договора,кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции от кредитополучателя до 15 число на месеца,което се изпраща на посочения от кредиполучателя адрес,при което последният дължи заплащането на месечна погасителна вноска до 1 число на месеца,следващ издаване на извлечението. Предвидените в договора минимални погасителните вноски са поставени в зависимост от усвоеният кредитен лимит, при което при такъв в размер от 0.00 до 1000,00лв.- минималната погасителна вноска е 60лв.,а при усвоен кредитен лимит от 1000,01лв.до 2000,00л в . е 120лв. Следователно в конкретния случай не се касае за анюитетен договор за кредит, поради което не се налага изготвянето на погасителен план като неразделна част от него,доколкото изпълнението на главницата не е разсрочено на отделни погасителни вноски.Получателят на кредитен лимит (кредитна карта) решава кога да тегли и внася суми по кредита,като съответно има задължение до 15-то число на месеца,следващ получаването на месечно извлечение за извършена от него трансакция,да заплати минимална погасителна вноска,посочена в договора в зависимост от усвоения кредитен лимит.

Съдът намира, че дължимата проверка по делото се заключава в наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит,т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП,поради което и заповедният съд е процедирал правилно,извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Съгл. чл.411,ал.2,т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Настоящата инстанция намира, че в процесния договор за потребителски кредит на този етап от производството не могат да се направят изводи за наличието на неравноправни клаузи в договора, нито за неговата недействителност на осн.чл.22 от ЗПК.

Неправилни са изводите на районния съд за недействителност на договора за кредит поради липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР. Както националният 2 закон,така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонетните на годишния процент на разходите.Те са нормативно определени в чл.19,ал.1 о т ЗПК,респ. Приложение № 1 към ЗПК.Следователно липсва законово изискване за кредитора да посочва в договора за кредит начина на изчисление на ГПР, доколкото той е нормативно определен в ЗПК.Не може да се направи извод, че посочените в договора ГПР от 32,54 % и обща сума на плащанията не отговарят на действителните по изложените от районния съд съображения за недължимост на предвидените такси в договора, а така и за скрито оскъпяване на кредита.

Предвидените в договора такси са по Тарифата на банката за теглене на пари в брой от банкомат в страната и чужбина, справка за разполагаем лимит на банкомат в страната и месечна такса за обслужване.Доколкото в случая се касае за усвояването на предоставения на длъжника кредит и неговото ползване посредством платежен инструмент–кредитна карта,съдът намира,че по аргумент от разпоредбата на чл.11,ал.1,т.14 от ЗПК кредиторът има право на разходите за използване на платежен инструмент.В случая посочените в договора такси са именно разходи за използването на платежния инструмент,поради които същите са дължими и не може да се обоснове извод за нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Съдът намира, че в настоящото производство не може да се обоснове извод за нарушение при посочване на размера на ГПР и общата сума на плащанията, проверка за верността на които може да бъде извършена и в исковото производство при възражение от длъжника.

На следващо място не се констатира неравноправност по смисъла на чл. 143 о т ЗЗП на клаузите от договора, на които се основава вземането на кредитора за заплащане на възнаградителна лихва.По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства.

Възможността за договарянето на такава лихва е предвидено в закона – чл.240,ал.1 от ЗЗД, а при потребителските кредити -чл.4,ал.1,т.5 о т ЗПК. Според практиката на ВКС, максималният размер на лихвата (възнаградителна или такава за забава) следва да е ограничен до двукратния размер на законната лихва при обезпечените кредити и до трикратния размер на законната лихва при необезпечените кредити и уговорена над този размер лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Съгласно възприетото в определение № 50094/15.02.2023г. на ВКС,четвърто г.о. по негово гр.д.№ 3123/2022г.преценката за нищожността се дължи и се прави с оглед всички условия и обстоятелства по конкретния договор.

За процесния договор съдът намира,че не може да се обоснове извод за вероятна нищожност/неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва в уговорения размер на 35,00%,доколкото същата несъществено надхвърля трикратния размер на законната лихва към датата на сключването на договора, предвид обстоятелството,че се касае за договор за револвиращ потребителски кредит,който не е обезпечен.

С оглед на изложеното,доколкото не се установява при формалната проверка в това производство вероятната неравноправност на клаузите по договора,нито неговата недействителност на осн.чл.22 от ЗПК,е без значение възможността за приложение на чл.23 от ЗПК. Тоест без правно значение е да се посочи какво е плащано до момента,доколкото има твърдения за непогасена главница,договорна лихва и обезщетение за забава,определени по стойност.

При проверката на представеното копие на договора за потребителски кредит не се откриват основанията,предвидени в ЗПК за обявяване на някоя от клаузите по договора за неравноправна.Заявлението е редовно от формална страна,поради което и следва да се издаде исканата заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

Обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени и делото да се върне за издаване на заповед за изпълнение.

3

Предвид изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 22684/08.09.2023г.,постановено по ч.гр.д.№ 11440/23г.по описа на ПдРС,21-ви гр.с.

ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесното вземане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4