Решение № 76 от 21.06.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Търговище, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Е. Д. като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20243530200169 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „БЕЛСВЕТ“ ЕООД – с.Мечово, обл.Търговище, ЕИК 206793001, представлявано от управителя С. А. Б., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 751722 - F746269 / 25.01.2024 г., издадено от Директора на офис/дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП – Варна. Считайки, че размерът на наложената с НП имуществена санкция е несъразмерен на извършеното нарушение, жалбоподателят желае НП да бъде изменено и санкцията - намалена. В с.з. жалбата се поддържа.

Наказващият орган, посредством процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

1

На 30.10.2023 г. при извършена проверка в Информационната система на НАП инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, офис –Търговище констатирал, че „БЕЛСВЕТ“ ЕООД,

ЕИК 206793001 като данъчно задължено - регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка –декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период м.септември 2023г. - до 14 - то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

Срокът за подаване бил до 16.10.2023 г.(14-ти е неприсъственден). В посочения срок въпросната справка – декларация не била подадена. Предвид констатираното, контролният орган съставил на „БЕЛСВЕТ“ ЕООД АУАН сер.AN № F 746269/30.11.2023 г. за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствие на управителя на дружеството, тъй - като след покана същият не се явил. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу АУАН, в което управителят, без да оспорва нарушението, изтъкнал наличието на смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства. На 25.01.2024 г. въз основа на акта, Директорът на офис/дирекция/ за обслужване - Търговище в ТД на НАП – Варна издал Наказателно постановление № 751722 - F746269/25.01.2024 г., с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС наложил на „БЕЛСВЕТ“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. Б..

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. При съставянето на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Правото на защита на наказания субект не е било нарушено. Същият е имал възможност да го упражни в пълен обем.

От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява и не се спори, че в процесния период дружеството - жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС. Съгласно чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подава справкадекларация, като срокът за подаване на същата е до 14-то число включително 2 на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Следователно за данъчен период м.септември 2023 г. срокът за подаване на справка – декларацията е бил до 16.10.2023 г. включително

( 14 – ти е бил неприсъствен ден). От писмените материали по делото и от показанията на свидетелката се установи, че в посочения срок дружеството не е подало справка- декларация за м.септември 2023 г. в ТД на НАП Варна, офис Търговище. Такава е била подадена на 08.01.2024г. - с нулеви данни. При тези данни е обоснован изводът, че с бездействието си дружеството – жалбоподател е нарушило чл.125, ал.5 от ЗДДС и е осъществило нарушение по чл.179, ал.1 от ЗДДС, който гласи: .“Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“.

Наказващият орган е приел, че в случая не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, който извод съдът споделя, предвид данните, че за същото по вид нарушение на дружеството са били издадени Предупреждение № 639565-F646883/06.06.2022 г. и НП № 656534 F668972/17.08.2022г. с наложена имуществена санкция в размер на 500лв., които към момента на извършване на процесното нарушение са били влезли в сила и които са приложени към делото. Същите следва да бъдат взети предвид при определяне тежестта на наказанието. От друга страна, самият наказващ орган е посочил, че към момента на извършване на процесното нарушение, НП № 705500 –F705641/09.06.2023 и НП № 716835 – F715409/04.08.2023г. не са били влезли в сила, а НП за констатираните идентични нарушения за м.октомври и ноември 2023г. все още не са били издадени. Предвид това, неправилно последните са били взети предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства при определяне размера на наказанието, следващо се на дружеството.

Във връзка със смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът споделя извода на наказващия орган, че доколкото СД се подава по електронен път и може да се подаде и от трето лице, то отсъствието на управителя на дружеството от страната, не представлява такова обстоятелство.

Същевременно счита, че смекчаващ отговорността на

3 дружеството е факта, че СД е с нулеви данни /отчетен и от наказващия орган/, но също така и че нарушението е отстранено, както и че това е станало преди издаване на НП, които обстоятелства не са били взети предвид при определяне размера на наказанието. Следва да се съобрази и това, че независимо от формалния характер на нарушението, в случая няма данни за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни вредни последици.

Несвоевременното подаване на СД не е причинило вреди на държавния бюджет. Поради изложеното, съдът намира, че целите на наказанието, включително съответния дисциплиниращ нарушителя ефект, биха се постигнали и посредством имуществена санкция в по-нисък размер, а именно 700 лв. Предвид това, обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената на дружеството имуществена санкция бъде намален от 1500 на 700 лв.

По въпроса за направените по делото разноски, съдът намира следното: Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК т.е. ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая съдът не намира, че е налице някаква непълнота, която да налага субсидиарното прилагане на ГПК по смисъла на чл.144 от АПК. Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в полза на жалбоподателя се дължат само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН, районният съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени акта по чл. 58д. Това са трите възможности за районния съд и когато обжалваното НП се потвърди или измени, то разноските, при направено искане, следва да се присъдят в полза на наказващия орган, доколкото е доказано извършването на административно нарушение. Само когато НП се отменя, единствено в този случай разноските са за жалбоподателя, тъй като е бил наказан незаконосъобразно. От друга страна производството пред районния съд се развива по реда на НПК, а чл.189, ал.3 от НПК гласи, че когато подсъдимият 4 бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му наказание е било изменено /намалено, увеличено и т. н./, релевантно е единствено дали е признат за виновен да е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка, дори горната инстанция да измени присъдата и да намали наказанието, то размерът на разноските не се променя, тъй като той не е обвързан с размера на санкцията.

По тези дела става въпрос за извършени административни нарушения, които с оглед по-ниската степен на обществена опасност се наказват по административен ред, а не са престъпления по смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не гражданска такава и тези производства се доближават повече до наказателните производства по реда на НПК, отколкото до гражданските такива по реда на ГПК. Предвид това, частичното уважаване на гражданския иск и отхвърлянето за останалата част не може да се приравнява на намаляването на наказанието в административнонаказателните и наказателните производства, тъй като в единия случай се касае за гражданска претенция за определени суми, а в другия за наказание за извършено нарушение или престъпление, което се налага по справедливост от съда. Отново трябва да се подчертае, че в случая не е налице празнота в АПК, която да налага приложение на ГПК, тъй като ясно и изрично е посочено, че само при отмяна на обжалвания акт се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото дело атакуваното НП не се отменя. В тази връзка съдът споделя съдебната практика, обективирана в Определение № 2369 от 01.04.2021г. по дело № 2503/2021 г. по описа на АССГ, Определение № 10316 от 24.11.2023г. по дело № 10493/2023 г. по описа на АССГ и др.

Предвид изложените съображения и решението за изменение на НП с намаляване размера на имуществената санкция, право на разноски има ответната по жалбата страна, която именно претендира и такива. Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено изцяло. С оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че в полза на НАП – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.

5

С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

И З М Е Н Я Наказателно постановление № 751722 - F746269/ 25.01.2024 г., издадено от Директора на офис/дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП – Варна, с което на „БЕЛСВЕТ“ ЕООД – с.Мечово, обл.Търговище, ЕИК 206793001, представлявано от управителя С. А. Б., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 1500 лева на 700 лева.

ОС Ъ Ж Д А „БЕЛСВЕТ“ ЕООД – с.Мечово, обл.Търговище, ЕИК 206793001, представлявано от управителя С. А. Б., ЕГН ********** да заплати на НАП – Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6