Решение № 48 от 26.04.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Карлово, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20235320200642 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-0281-000 от 03.10.2023 г. на Началник група към ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, на А. С. А., ЕГН **********, от с. Р., обл. П., ул. „И.В.“ №* е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки, съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, излагайки доводи за липса на субективна страна от фактическия състав н процесното деяние, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява се от адв. Ш.упълномощен, който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление, считайки че служебното прекратяване на регистрацията на МПС, поради нерегистрирането му в двумесечен срок от придобиването следва да се обяви на заинтересованото лице и тъй като не е сторено не е осъществено от субективна страна нарушението, поради което и наказването му за управление на нерегистрирано МПС е незаконосъобразно.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не 1 изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.

Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което моли съда да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е неоснователна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетел на Б. Н. като актосъставител, както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № 23-0281-000 от 03.10.2023 г., разписка за връчването му, АУАН серия GА № 860477 от 04.07.2023 г., писмо от РП- Пловдив, ТОКарлово, постановление от 27.09.2023 г. за отказ да се образува наказателно производство, справка за нарушител/водач, заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-3409 от 05.04.2023 г., заповед № 8121К-3410 от 05.04.2023 г., справка от ОДМВР- Пловдив, Сектор „ПП“, справка по история на ПС, справки за промяна на регистрацията на ПС, справки НБД, съдът намира за установено следното:

С АУАН серия GА № 860477 от 04.07.2023 г. мл. автоконтрольор при РУ- Карлово приел, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като на 04.07.2023 г. в с. Кърнаре, П.ска обл., на кръстовището на ул. „П.“ и ул. „В.“, с посока на движение от с.

Р. към с. И. жалбоподателят А. управлявал лек автомобил „Опел Корса“ с поставени на определените за това места табели с рег. № *******, собственост на С. А. А., ЕГН **********. При извършената справка в РСОД и след представен договор за покупко- продажба на МПС, заверен от Нотариус с № ***, сключен на 26.04.2023 г. било установено, че не били спазени разпоредбите на чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради което управлявания от водача автомобил не бил регистриран по надлежния ред.

Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения.

Във връзка със случая била образувана предварителна проверка, която приключила с постановление на прокурора от 27.09.2023 г. за отказ от образуване на наказателно производство, тъй като деянието, извършено от А. не осъществявало фактическия състав на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, а представлява административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което постановлението било изпратено на РУ- Карлово за изпълнение.

На 03.10.2023 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от 2 право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и били отнети 10 контролни точки, съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 15.11.2023 г., а жалбата срещу него депозирана на 17.11.2023 г.

Съгласно приетите по делото справки от ОДМВР- Пловдив, Сектор „ПП“ и НБД се установява, че на 26.04.2023 г. в система АИС- Регистрация на ОДМВР- Пловдив бил въведен договор за продажба- праводаване за лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ******* с № 1005/26.04.2023 г. на нотариус № *** със собственик С. А. А., ЕГН **********- баща на жалбоподателя А..

На 28.06.2023 г., след като автомобилът не бил представен за извършване на пререгистрация в сектор „Пътна полиция“ от собственика била прекратена автоматично регистрацията на описания лек автомобил на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. Сектор „Пътна полиция“ нямала задължение за уведомяване на собственика, за това, че регистрацията е прекратена автоматично, съгласно чл.145 ал.15 от ЗДвП.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва при постановяване на решението си, като счита същите за безпротиворечиви, последователни и пряко относими към предмета на делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

При извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Същото съдържа всички реквизити, изискуеми по чл.57 от ЗАНН, издадено е в изискуемата от закона форма и от оправомощено длъжностно лице в рамките на неговата компетентност. Отбелязано е, че се издава въз основа на постановление за отказ да се образува наказателно производство. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, и на обстоятелствата по извършването му, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложеното наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС. Индивидуализиран е нарушителят.

Фактическите положения, отразени в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление се явяват безспорно и категорично доказани от събраните гласни доказателства по делото, съдържащи се в показанията на разпитания свидетел Н., както и приобщените по делото писмени доказателства. Не е спорно между страните, а и се явява категорично доказано от доказателствата по делото обстоятелството, че на посочената в наказателното постановление дата и място, А. А. е управлявал лек автомобил марка с рег. № ******* . Ето защо, същият е имал качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван по път, отворен 3 за обществено ползване, както и че това МПС, към датата на процесната проверка 04.07.2023 г., е било със служебно прекратена регистрация.

Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, поради неизвършване от новия собственик на регистрация на автомобила в двумесечен срок след прехвърляне на собствеността.

При така установените по безспорен и категоричен начин факти, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил вмененото му във вина нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2 т.4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно този текст „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл.3 ал.1 и чл.4 ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Анализът и тълкуването на цитираните по- горе разпоредби, относими към настоящия казус, водят на извода, че след валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Т. е. състоянието на 4 превозното средство „нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство“ е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл.145 ал.2 от ЗДвП. Администрацията няма задължение за уведомяване на собственика, че регистрацията на пътно превозно средство е прекратена, видно от разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП , тъй като прекратяването възниква автоматично по силата на закона. В тази връзка следва да се посочи, че в чл.18б ал.1 т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е регламентирано, че прекратяването на регистрацията по чл.18 т.2 (служебно), се извършва по чл.143 ал.15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В ал.2 на същата разпоредба са изрично изложени случаите, при които се уведомява собственикът, като т.10 не е посочена, с оглед на което възражението за неуведомяване на жалбоподателя за прекратената регистрация, се явява неоснователно.

Действително процесният лек автомобил не е собственост на жалбоподателя, но е собствен на неговия баща, с когото жалбоподателят живее заедно /видно справка НБД/. Собственикът С. А. е закупил автомобила от З.У. от гр. М., общ. С., като при липса на пререгистрация на превозното средство, в СРМПС, част I и част II е фигурирало името на стария собственик, а не на бащата на жалбоподателя. Достъп до тези документи безспорно е имал и жалбоподателят, който е бил водач на процесното МПС. Ето защо, съдът приема, че жалбоподателят е знаел времето на придобиване на процесния автомобил, закупен от неговия баща на 26.04.2023 г., както и е бил длъжен да знае, че същият не е бил пререгистриран в двумесечен срок от закупуването му, поради което е с прекратена регистрация. Т.е. процесното деяние е осъществено от жалбоподателя при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност. По силата на чл.7 ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия текст предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в нормата на чл.175 ал.3 от ЗДвП.