Определение № 1923 от 20.07.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1923 гр. София, 19.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20221000502047 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 15585/13.07.2022 г. по описа на САС, депозирана от „Агрорайз“ ЕООД против определение от 13.12.2021 г. по гр.д. № 387/2021 г. по описа на ОС – Видин, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ОС - Плевен. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като предявеният иск е такъв по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД и съобразно чл. 115 ГПК при иск за вреди от непозволено увреждане, същият може да бъде предявен по местоизвършване на деянието. Твърди, че в случая деянието е извършено в гр. Видин, тъй като ЧСИ наложил запор върху банкова сметка на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД в гр. Видин и от там са изтеглени парите му. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде разпоредено делото да се гледа от компетентния съд в гр. Видин.

Насрещната страна Т.Б. К. в качеството й на ЧСИ с район на действие ОСПлевен е депозирала отговор на частната жалба, в който излага становище, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като адресът на кантората й е в гр. Плевен.

Настоящият състав, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя и насрещната страна, и представените доказателства, намира следното:

Гр.д. № 387/2021 г. на ОС – Видин е било образувано по искова молба на „Агрорайз“ ЕООД против Т.Б. К. като ЧСИ с район на действие ОС – Плевен, с искане ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца исковата сума, представляваща имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по изп.д. № 2262/2019 г., по което ищецът е длъжник. Изложени са твърдения, че ЧСШ наложила запор върху банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД и изтеглила от там две суми в общ размер на 27 483.84 лева, които били преведени на дружеството от ДФ „Земеделие“ като плащане по СЕПП 2020. Това били публични средства, попадащи в обхвата на средствата по чл. 96, ал. 1 от Закона за бюджета на РБ за 2020 г., които по силата на ал. 2 от същия текст били несеквестируеми и не можели да бъдат обект на 1 принудително изпълнение. Като насочила изпълнението срещу несеквестируемо имущество ЧСИ нарушила закона и нанесла имуществена вреда на ищеца в размер на изтеглените средства.

ЧСИ Т.К. е депозирала отговор на исковата молба, в който е направила възражение за местна подсъдност с довод, че нейната кантора е с адрес в гр. Плевен.

С определение от 13.12.2021 г. ОС – Видин е прекратил делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на ОС – Плевен. Няма данни това определение да е съобщавано на страните, а напротив, в него е посочено, че същото не подлежи на обжалване. На 08.04.2022 г. „Агрорайз“ ЕООД е депозирал частна жалба против определението, предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок (определението не е връчвано на жалбоподателя) срещу обжалваем акт (чл. 121 ГПК) и е редовна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Съгласно чл. 105 ГПК искът се предявява по седалището на ответника. В същото време чл. 115, ал. 1 ГПК постановява, че при иск за вреди от непозволено увреждане същият може да бъде предявен и по местоизвършване на деянието.

В случая е предявен именно иск за вреди от непозволено увреждане, какъвто е този по чл. 74 ЗЧСИ. Следователно ищецът може да избере дали да предяви иска по седалището на ответника или по местоизвършването на деянието.

Твърдяното противоправно деяние в случая е насочване на принудителното изпълнение към несеквестируема сума, постъпила по сметка на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД, клон Видин. ЧСИ е наложил запор върху тази сметка. Налагането на запор върху банкова сметка представлява всъщност запор върху вземанията на длъжника от трето лице – банката. Самата банкова сметка, чрез която длъжникът формира вземането си, няма физическо местонахождение. Тя е виртуално техническо средство за разчитане в отношенията между банката и нейния клиент. Запорното съобщение се отправя до третото задължено лице, което е банката и нейното седалище в случая е в гр. София.

Запорът е законоустановен способ за изпълнение, поради което само по себе си запорът не е незаконсъобразно действие. Такова е насочването на изпълнението към несеквестируеми вземания. Именно такова негово вземане към „Банка ДСК“ ЕАД жалбоподателят твърди, че ЧСИ незаконосъобразно е събрала. Събирането на това вземане е довършено с постъпване на сумата по сметка на ЧСИ. Следователно, деянието е довършено по адреса (седалището) на ЧСИ. В случая изборната подсъдност по чл. 115, ал. 1 ГПК съвпада по място с тази по чл. 105 ГПК. Ето защо правилно ОС – Видин е прекратил производството пред себе си по възражение на ответника и е изпратил делото на ОС Плевен.

Поради достигане от настоящата инстанция до извод, идентичен с този на ОС – Видин, обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 15585/13.07.2022 г. по описа на САС, депозирана от „Агрорайз“ ЕООД против определение от 13.12.2021 г. по гр.д.

№ 387/2021 г. по описа на ОС – Видин, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ОС – Плевен.

Определението подлежи на обжалван пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3