Решение № 158 от 14.09.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Севлиево, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Драголова като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20224230100872 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Предявен е иск на основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс (СК).

В исковата молба се твърди, че ищецът М. Х. Д. и ответницата Л. Д. са сключили граждански брак на *** г. От брака си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете - З.Ш. М. Д., родено на *** г.

Твърди се, че след сключване на гражданския брак взаимоотношенията между страните са били нормални, но постепенно е настъпило отчуждение, породено от различие в интересите и характерите на съпрузите. Ищецът сочи, че през последните години ответницата проявявала неуважително отношение към него, напуснала своеволно и без причина семейното жилище заедно с детето, отказвала да предостави възможност на ищеца да види детето си. Ищецът посочва, че ответницата се стремяла да прекъсне връзката между баща и дъщеря, като се твърди, че последното е част от комплекса от причини, довели до настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В исковата молба се посочва, че отрицателното отношение на ответницата към ищеца, както и нежеланието да живеят заедно в Република България, са причините за настъпилата между страните фактическа раздяла – по вина на ответницата.

Излагат се данни, че бракът между ищеца и ответницата е лишен от духовното и нравствено съдържание, което изискват законът и моралът.

Твърди се, че брачната им връзка е формална, разстройството в брака не може да се преодолее, въпреки положените от ищеца усилия.

С исковата молба се иска да се прекрати бракът между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на 1 ответницата; да се предостави на бащата упражняването на родителските права върху детето; да бъде определено местоживеенето на детето при бащата, а на майката да се определи режим на лични контакти – всяка първа неделя от месеца от 11:00 до 17:00 часа и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; да се осъди ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 200 лева; както и не се противопоставя, при искане от ответницата, след прекратяване на брака, същата да запази брачното си фамилното име - Д.. Претендира се и заплащане на разноските по делото.

В съдебното заседание се излагат доводи, че бракът между страните по делото е дълбоко и непоправимо разстроен, поради вина на ответницата, поради което от съда се иска да прекрати брака между страните, като се посочва, че съпругата - Л. Д. може да запази фамилното си име след прекратяването на брака.

За производството по делото ответницата е уведомена по реда на чл.

47 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а на същата е назначен особен представител адв. И. Х..

В срока по чл. 131 от ГПК адв. Х. като особен представител е депозирал писмен отговор, като не е оспорил иска за развод, като е изразил съгласие с направените в исковата молба искания, както и е посочил, че ако това е в интересите на детето е съгласен да бъде сключено споразумение.

В съдебното заседание особеният представител излага доводи, че предявеният иск е основателен и моли съдът да постанови решение, с което да прекратите гражданския брак, поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата, като счита, че ответницата следва да запази фамилното си име - Д..

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

Ищецът М. Х. Д. и ответницата Л. Д. са сключили граждански брак на *** г., видно от дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издадено на **** г. от Община Велико Търново, което удостоверение е издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0016, съставен в село ***, Община Велико Търново. От брака си съпрузите имат родено едно ненавършило пълнолетие дете - З.Ш. М. Д., родено на *** г., видно от дубликат на удостоверение за раждане, издадено на на **** г. от Община Велико Търново, издадено въз основа на акт за раждане № **** г.

От доказателства по делото, включително показанията на свидетеля Д.К.Р., се установява, че отношенията между страните са влошени от 2019 г. – ищецът М. Х. Д. се е преместил от жилището, в което са живели заедно с ответницата и детето, в село *** - в гр. Севлиево. Ищецът ходил ежедневно до жилището в село ***, за да се вижда детето, като също така страните имали голяма ферма и животни, за които той е следвало да се грижи, тъй като ответницата отказвала да се грижи за тях. В хода на делото се събраха данни, 2 че ответницата от 2022 г.се намира в Държавата ***, заедно с детето - З.Ш. М.

Д..

При тази фактическа обстановка съдът приема брака за дълбоко и непоправимо разстроен, поради което, като ненужен вече на семейството и обществото, ще го прекрати.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. С оглед искането в този смисъл, направено от ищеца, съдът следва да се произнесе и относно вината за разстройството на брака. Съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата – същата е напуснала Република България, заедно с малолетното им дете, което свидетелства за дезинтересиране на ответницата от ищеца и техния брак, като не са положени необходимите усилия за преодоляване на противоречията между страните в брака им, като това закономерно е довело до разстройството на брачните отношения.

Правните последици от прекратяването на брака следва да бъдат:

Производството по делото, в частта относно съединените небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение детето на страните З.-Ш. М. Д., режима на личните отношения, определяне местоживеенето на детето и издръжката му, е прекратено с влязло в сила определение съгласно Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца от 1996 г.

Страните не ползват семейно жилище, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

При сключване на гражданския брак съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – Д.. При прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име – чл. 53 от СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име. С оглед гореизложеното и на основание чл. 326 от ГПК, вр. чл. 53 от СК, както и липсата на волеизявление от страна на съпругата за промяна на фамилното име, то след прекратяване на брака ответницата ще носи брачното си фамилно име – Д..

По разноските:

С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и направеното искане за заплащане на разноските ответницата ще бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1625 лева, направени и документирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева, внесен депозит за назначаване на особен представител на ответницата – 600 лева и държавна такса, в размер на 25 лева.

3

Съдът определя дължимата държавна такса по чл.6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 25 лева, която сума следва да бъде заплатена от ответницата, като виновен за развода съпруг и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на *** г., за което е съставен акт за сключен граждански брак № 0016 от *** г. в село ***, Община Велико Търново, между М. Х. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „*** и Л. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. Дряново, поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ЖЕНАТА.

Занапред жената ще продължи да носи брачната си фамилия Д..

ОСЪЖДА Л. Д., с ЕГН **********, да заплати на М. Х. Д., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1625 /хиляда шестстотин двадесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА Л. Д., с ЕГН **********, да заплати по сметката на Районен съд - Севлиево държавна такса, в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4