Решение № 3271 от 27.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3271 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110114588 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на "а.с. с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев N 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт,с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответницата Л. Ж. Д., ЕГН ********** за следните суми: сумата от 1033,88 лева, представляваща главница за периода от 25.02.2020 г. до 26.03.2020 г. по Договор за кредит № ............................., сключен между Л. Ж. Д. и „4финанс“ ЕООД, ведно със законна лихва от 07.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 619,15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.03.2020 г. до 07.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 28.09.2022 г. по ч. гр. д. № 48839/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД посочва, че на 18.11.2021 г. между „4финанс“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), по силата на което вземанията на „4финанс“ ЕООД срещу Л. Ж. Д., произтичащи от Договор за кредит № ............................ са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Посочва, че по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез Български пощи, до ответницата от страна на „4финанс“ ЕООД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-4Ф/9221880015 от 18.11.2021 г. за извършената продажба на вземането, което писмо се е върнало с отбелязване „непотърсено“. В тази връзка, моли съдът да връчи на ответницата, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, приложеното 1 към исковата молба, в заверен препис, Уведомително писмо с изх. № УПЦП[1]4Ф/9221880015 от 18.11.2021 г. за извършената цесия.

Ищецът твърди, че на 25.02.2020 г. ответникът е сключил „4финанс“ ЕООД Договор за кредит № 9921880015, по силата на който на ответницата е предоставена сума в размер на 1300 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема. Договорено било договорната лихва по заема да бъде в размер на 43,80 лева, а общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1343,80 лева, която заемателят се задължил да върне посредством една месечна вноска в срок до 26.03.2020 г. Посочва, че на основание Общите условия, действащи по време на сключване на процесния договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на 619,15 лева за периода от 27.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 3МДВИПОРНС. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. Ж. Д. не е подала отговор на исковата молба. В заповедното производство е депозирала в срок възражение, в което е оспорила дължимостта на сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2022 г.

Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено следното:

Предявеният иск е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване на вземането на ищеца спрямо ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2022 г. по ч. гр. д. № 48839/2022 г. по описа на СРС, 65 състав ,с която е разпоредено Л.

Ж. Д., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД следните суми: сумата от 1033,88 лева, представляваща главница за периода от 25.02.2020 г. до 26.03.2020 г. по Договор за кредит № ............................., сключен между Л. Ж. Д. и „4финанс“ ЕООД, ведно със законна лихва от 07.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 619,15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.03.2020 г. до 07.09.2022 г..

На 25.02.2020 г. между "4финанс" ЕООД, гр. София и Л. Ж. Д. е сключен договор от разстояние по правилата на ЗПФУР, наименован Договор за кредит № ............................. Специални условия на договора за кредит, с който и съгласно Общи условия на договора за кредит/ОУ/ е постигнато съгласие за предоставяне на първоначален кредит в размер на 1300лв., при ГПР 49. 7 %, подлежащ на връщане в срок от 30 дни, на дата 26.03.2020 г., ведно с договорна лихва от 40. 99 %.Уговорена е и такса за разглеждане в размер на 268,20лв. ,като дължимата сума общо възлиза на 1 612лв.

С оглед начина на сключване на договора и предвиденото в чл. 3 от общите условия към него, че договорът се счита за сключен след изпращане от кредитополучателя на дружеството на съгласието за сключване на договора за кредит и ОУ, които действия представляват извършване на електронно изявление, е налице спазване на изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК форма на договора, тъй като както преддоговорната информация, така и сключването на договора е осъществено от разстояние при спазване изискванията на чл. 8-11 2 от ЗПФУР и съгласие на страните в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП/в редакция към сключване на договора/.

От представена разписка за извършено плащане на кредитополучателя чрез Изи Пей, по нареждане на 4Финанс ЕООД, се установява, че сумата по кредита от 1300лв. е преведена на 25.02.2020год.

Именно и вземане за главница от 1300 лв., ведно с други дължими суми, кредиторът "4Финанс" ЕООД е цедирал на ищеца с договора за цесия от 19.11.2021 г., след което е потвърдил цесията и е упълномощил цесионера/ищеца/ от негово име да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Чл. 2 от ЗЕДЕП определя електронното изявление като словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което може да съдържа и несловесна информация. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/ и съдържанието му, ако е оспорено, се цени с оглед на останалите обстоятелства по делото. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Начинът на сключването на договора и доказателствената му сила не са оспорени от ответника.

Сключеният договор е за потребителски кредит, чиято правна регулация в случая се съдържа освен в ЗПФУР и в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания относно договора и неспазването на тези по чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, като тези по чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, относими специално към потребителския кредит под формата на овърдрафт, са идентични като изискване с тези по чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и 10 от ЗПК. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета на делото /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР N 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

3

В случая е спазена формата на договора, в т. ч. и относно шрифта, тъй като договорът е сключен в електронна форма и сумата по него е предоставена от кредитора като доставчик на финансовата услуга на ответника като потребител на услугата и кредитополучател посредством плащания на каса на кредитополучателя от трето на делото лице, по нареждане на кредитора, съгласно горепосочените разписки за плащане, при което договорът е породил облигационното си действие. Съдържанието на договора като подписан електронен и частен документ не е оспорено и съдът е длъжен да приеме, че той съставлява доказателство за сключения потребителски кредит.

Няма доказателства цесията да е съобщена на ответника преди образуване на делото,но следва да се счита за съобщена на кредитополучателя с узнаването й в хода на делото,което подлежи на съобразяване от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК и съответно ползва ищеца, в който смисъл е съдебната практика. За да породи цесията действие, съобщението за същата трябва да бъде извършено от цедента - чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, но цедентът може да упълномощи цесионера да изпрати съобщението, тъй като не се касае до лично и незаместимо действие. Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е от значение само за надлежното изпълнение на легитимирания кредитор, и длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението. Така съдът като съобрази Определение N 987/18.07.2011 г. по гр. д. N 867/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение N 123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. N 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение N 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. N 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение N 78/09.07.2014 г. на ВКС по т. д. N 2352/2013 г., II т. о., ТК, както и Решение N 137/03.06.2015 г. на ВКС по гр. д. N 5759/2014 г., III г. о., приема, че получаването от ответника на уведомлението за цесия, в т. ч. и като приложение към исковата молба, съставлява надлежно уведомяване на длъжника, пораждащо правните последици на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, при липса на специални изисквания в закона за начина на уведомяване на цесията. От значение е достигането до длъжника на уведомлението и дали същото изхожда от легитимирано лице, което в случая е установено при неоспорено надлежно авторство автора на уведомлението и на упълномощаването за това, дадено от цедента на цесионера.

Съгласно заключението на вещото лице Доника Г. по ССчЕ ,което съда приема изцяло като компетентно,обосновано и небудещо съмнение ,на 25.02.2020год. е осчетоводен предоставен заем в размер на 1300лв.Начислена е договорна лихва в размер на 43,80лв.

,както и такса експресно разглеждане в размер на 268,20лв.

Постъпили са плащания в общ размер от 742,80лв. по договора, в периода 05.05.2020год. – 15.09.2020год. като с тази сума са погасени : 266,12лв. – главница ,43,80лв.

– възнаградителна лихва ; 328,20лв. – комисионни и 104,68лв. – неустойки,съгласно чл.13,2 от договора.

Вземането на ищеца е формирано за сумата от 1033,88лв. като непогасена главница ,разлика от усвоения размер от 1300лв. и погасената част от 266,12лв. и 607,35лв. – непогасена неустойка за периода от 14.07.2020год. до 07.09.2022год. в размер на 40,99% 4 лихвен процент ,до 18.11.2021год.,а за периода след 18.11.2021год. до 07.09.2022год. 10,00% лихвен процент.