Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9611 от 10.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30726/2025
Вид
Определение № 9611
Подписан
10.03.2026
Състав
ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, т. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9611 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110130726 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Е. Д. срещу „Обединена Българска Банка“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК за признаване на установено между страните, че са били налице достатъчно средства по трите банкови сметки на наследодателя на ищцата - Е. Т. Д. към 27.09.2024 г., открити при ответната банка, а именно банкови сметки с IBAN, както следва:

BG64UBBS80021034256950, BGUBBS815510147934880 и

BG62UBBS81551014793811, с които ответната банка да плати застрахователна премия в полза на трето за спора лице – „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД .

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Обединена българска банка“ АД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, в условията на евентуалност - неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение, може да бъде предявен само в случаите, предвидени в закона, като извън тях, установителният иск за установяване на факт с правно значение е недопустим. В случая с така заявения петитум безспорно се иска установяване на факт с правно значение, а именно установяване със сила на пресъдено нещо, че са били налице достатъчно средства по трите банкови сметки на наследодателя на ищцата - Е. Т. Д. към 27.09.2024 г., открити при ответната банка, а именно банкови сметки с IBAN, както следва:

BG64UBBS80021034256950, BGUBBS815510147934880 и

BG62UBBS81551014793811, с които ответната банка да плати застрахователна 1 премия в полза на трето за спора лице - ДЗИ, но такъв иск не е предвиден нито в ГПК, нито в специален закон, поради което е процесуално недопустим, а съображенията за това са следните:

Основният въпрос е дали е допустимо да се предяви иск за установяване със сила на пресъдено нещо на процесното искане. Отговорът на този въпрос е отрицателен. Дали са били налице достатъчно средства по банковите сметки на наследодателя на ищцата, безспорно е въпрос с правно значение, но законът не допуска самостоятелното му установяване по общия исков ред. Наличието на достатъчно средства за заплащане на застрахователната премия и изпълнението на задължението банката да превежда съответната сума в полза на трето за спора лице предпоставят съществуването на облигационното правоотношение между третото за спора лице и наследодателя на ищцата, респ. неговото съществуване или несъществуване. В случая обаче найподходящо процесуално средство е предявяването на осъдителен иск, с който ищцата, в качеството си на наследник на Е. Т. Д., би защитила най-пълноценно правата си. Установителните искове по отношение на факти с правно значение са допустими само в предвидените от закона случаи /като например искът за установяване на трудов стаж и др/. Тъй като в законодателството няма уреден специален ред за установяване на наличност на банкови сметки към определена дата, то и този така предявен като самостоятелен иск в настоящото производство се явява недопустим, за което съдът следи служебно. Това е така, защото с предявяване на настоящия иск, ищцата няма да получи търсената от нея защита. Няма пречка този факт да бъде установен в рамките на производство по повод правоотношение, но не е допустимо самостоятелното му установяване по исков ред.

За пълнота, следва да се отбележи, че искането не може да бъде квалифицирано като иск по нито една от допустимите хипотези на чл. 124 ГПК – не се сочи конкретно право или правоотношение, което да се установи със сила на пресъдено нещо, а за факта на наличност по сметки към определена дата не е предвидено, че може да се установява с отделен иск. Това е така, тъй като фактите с правно значение за определено правоотношение могат да се установяват в съответното исково производство, имащо за предмет това правоотношение. Ето защо следва да се разграничават хипотезите, при които се установява спорно право или се 2 установява факт, който е предпоставка за спорното право – така случаите, когато се претендират правните последици от установяване на факт чрез осъдителен или конститутивен иск, установяването на факта е правен въпрос, обуславящ произнасянето по съществото на спора, а искането до съда за установяването на факта не следва да се счита за предявяване на отделен установителен иск, тъй като е само предпоставка за уважаването на иска.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК е аналогична на чл. 97, ал. 3, изр. 2 от отменения ГПК от 1952 г., по приложението на която има трайно установена и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, според която само в предвидените от закона случаи могат да се разглеждат установителни искове за факти с правно значение, като в този смисъл е и практиката на ВКС по действащия ГПК, обективирана в много актове, а в случая искането на ищцата за установяване факта на за наличност по сметки не може да се определи като правоотношение, а е факт, относим към изпълнението на едно възникнало правоотношение, но неговото установяване не е предвидено изрично в закона чрез самостоятелен иск / в този смисъл са определение № 269/05.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2472/15 г. на ВКС, ГК, Първо отделение, определение № 111/08.03.2019 г. по ч. гр. д. № 903/19 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, определение № 167/02.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3047/18 г. на ВКС, ГК, Второ отделение и мн. др. Отделно /самостоятелно/ установяване на факти, имащи правно значение е недопустимо, извън изрично посочените в разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК или в други специални закони случаи, като напр. истинността или неистинността на документ, установяване на престъпно обстоятелство, или иск за установяване на трудов стаж и др., и тъй като в конкретния случай законът не предвижда възможност за предявяване на самостоятелен иск за установяване на процесния факт – установяване на наличност по сметки към определена дата, искът е недопустим.

По разноските: С оглед изхода на делото, разноски се дължат на ответната страна. Съдът намира, че по отношение на направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на кратката продължителност на делото и ниската правна сложност на ищцата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ (съгласно обявените промени във възнаграждението с ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) 3

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх.

187016/29.05.2025 г. на Д. Е. Д., с ЕГН: **********, с адрес град Монтана, ул.

„Хан Тервел“ № 20, срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК000694959, със седалище и адрес на управление в гр. София на бул.

„Витоша“ №89 б, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр.

2 от ГПК за признаване на установено между страните, че са били налице достатъчно средства по трите банкови сметки на наследодателя на ищцата Е. Т. Д. към 27.09.2024 г., открити при ответната банка, а именно банкови сметки с I B A N , както следва: BG64UBBS80021034256950, BGUBBS815510147934880 и BG62UBBS81551014793811, с които ответната банка да плати застрахователна премия в полза на трето за спора лице – „ДЗИЖивотозастраховане“ ЕАД и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 30726/2024 г. на СРС, I ГО, 38 състав.

ОСЪЖДА Д. Е. Д., с ЕГН: **********, с адрес град Монтана, ул. „Хан Тервел“ № 20 да заплати на „ЕОС Матрикс“ АД, с ЕИК: 208597211, със седалище и адрес на управление „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК000694959, със седалище и адрес на управление в гр. София на бул.

„Витоша“ №89 б, сумата от 150 /сто и петдесет/ лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4