Решение № 2455 от 20.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2455 гр. Бургас, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120102460 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от С. Д. Ж. с ЕГН **********, действащ чрез адв. А. С., адрес: гр. София ***, ул. „***, срещу „БИЛЛИТОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 206573635, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 26, ет. 3, ап. 8, представлявано от управителя М. П. Ш., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 128 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 58 270,18 лв. , от които: Трудово възнаграждение за м. май 2023 г, - 7000.01 лева; Трудово възнаграждение за м. юни 2023 г - 8000.01 лева; Трудово възнаграждение за м. юли 2023 г. - 8000.00 лева; Трудово възнаграждение за м. август 2023 г. - 8043.16 лева; Трудово възнаграждение за м. септември 2023 г. - 8047.03 лева; Трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г. - 8049.64 лева; Трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г. - 8049.63 лева, както и сумата от 3080.70 лева, представляваща обезщетение за неплатен неползван годишен отпуск, както и лихва за забава върху вземанията за трудово възнаграждение в общ размер на 2 148,91 лв., за периода от 01.07.2023г. до 17.01.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 253/24.01.2024г. по ч.гр.д. № 1

337/2024г. по описа на РС Бургас.

По твърдения в исковата молба и уточняваща молба, ищецът С. Ж. е назначен на работа при работодателя „Биллитон България“ ЕООД с Трудов договор № 2/24.09.2021 г. и основно трудово възнаграждение от 3476.73 лева.

Трудовото възнаграждение е променено с анекси, както следва: с Допълнително споразумение от 01.06.2022 е увеличено на 5878.54 лева, считано от 01.06.2022 г. и с Допълнително споразумение от 01.11.2022 г. - на 9191.95, считано от 01.11.2022 г.

Твърди се, че трудовият договор е прекратен с предизвестие от служителя, считано от 02.01.2024 г. На същата дата е издадена Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №19/02.01.2024 г. Ищецът сочи, че не са му изплатени от работодателя-ответник „Биллитон България“ ЕООД дължимите трудови възнаграждения за месеците май (платено частично), юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2023 г., както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, видно от предадени на служителя и подписани от работодателя Заповед за прекратяване на трудов договор №19/02.01.2024 г., фишове за заплати и трудова книжка. Освен трудовото възнаграждение за посочените месеци, ищецът сочи, че не са му заплатени и полагащите му се и неизползвани платени дни отпуск, които са 8 дни. Освен така посочените претенции, ищецът претендира и заплащането на дължимата лихва за забава върху дължимите му се суми, от датата на забавата до датата на исковата молба.

В заключение ищецът претендира следните суми представляващи нетни трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ по Трудов договор №2/24.09.2021 г. и Допълнително споразумение от 01.06.2022 и Допълнително споразумение от 01.11.2022 г.: Трудово възнаграждение за м. май 2023 г, - 7000.01 лева; Трудово възнаграждение за м. юни 2023 г - 8000.01 лева; Трудово възнаграждение за м. юли 2023 г. - 8000.00 лева; Трудово възнаграждение за м. август 2023 г. - 8043.16 лева; Трудово възнаграждение за м. септември 2023 г. - 8047.03 лева; Трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г. - 8049.64 лева; Трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г. - 8049.63 лева. Претендира и сумата от 3080.70 лева, представляваща обезщетение за неплатен неползван годишен отпуск.

Ищецът претендира и лихвата за забава върху посочените суми както следва: 512.30 лв. лихва от 01.07.2023г. до 17.01.2024 г., дължима за трудово възнаграждение за м. май 2023 г. 495.11 лв. лихва от 01.08.2023 г. до 17.01.2024 г., дължима за трудово възнаграждение за м. юни 2023 г; 404.73 лв.лихва от 01.09.2023 до 17.01.2024 г., дължима за трудово възнаграждение 2 за м. юли 2023 г; 318.96 лв.лихва от 01.10.2023 г. до 17.01.2024 г., дължима за трудово възнаграждение за м. август 2023 г. 228.21 лв. лихва от 01.11.2023 г. до 17.01.2024 г., дължима за трудово възнаграждение за м. септември 2023 г;

140.27 лв. лихва от 01.12.2023 г. до 17.01.2024 г., дължима за трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г; 49.33 лв.лихва от 01.01.2024 г. до 17.01.2024 г., дължима върху трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г.

Моли за уважаване на исковите претенции както и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В първото по делото заседание, проведено на 07.11.2024 г., редовно призованият ответник не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът от своя страна, чрез процесуалния си представител, изрично е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане № 5404/15.05.2024г., връчено на ответника на 17.05.2024г.), на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Видно от изпратената до ответника призовка за съдебното заседание, същата е редовно връчена на адвокат Т. П..

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на всяка една от исковите претенции ищецът е ангажирал писмени доказателства, съобразно разпределената по делото доказателствена тежест, които съответстват на твърденията за дължимост на посочените неплатени трудово възнаграждения за месеците от м. май 2023 г. до м. ноември 2023 г., обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и мораторна лихва върху претендираните суми, за посочения в исковата молба период.

Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от ответника, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.

Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Бургас счита, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване 3 на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.

Предвид гореизложените констатации съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва да се мотивира по същество.

По разноските:

Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт сумата от 2 416,76 лв., представляваща дължима държавна такса за всеки един от предявените искове с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 224 от КТ и претенцията за мораторна лихва.

Ищецът има право на репариране на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, но тъй като същият не е представил доказателства за тяхното реално извършване, претенцията в тази част не следва да бъде уважена.

Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в производството по установителния иск, а също така и в заповедното производство. Предвид това в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски в размер на 2900 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „БИЛЛИТОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 206573635, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 26, ет. 3, ап. 8, представлявано от управителя М. П. Ш., дължи на С. Д. Ж. с ЕГН **********, действащ чрез адв. А. С., адрес: гр. София ***, ул. „*** , сума в размер на 58 270,18 лв. (петдесет и осем хиляди двеста и седемдесет лева и осемнадесет стотинки), от които: Трудово възнаграждение за м. май 2023 г, 7000.01 лева; Трудово възнаграждение за м. юни 2023 г - 8000.01 лева;

Трудово възнаграждение за м. юли 2023 г. - 8000.00 лева; Трудово възнаграждение за м. август 2023 г. - 8043.16 лева; Трудово възнаграждение за м. септември 2023 г. - 8047.03 лева; Трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г. - 8049.64 лева; Трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г. - 8049.63 4 лева. Претендира и сумата от 3080.70 лева, представляваща обезщетение за неплатен неползван годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.01.2024г., до окончателното погасяване на задълженията, както и лихва за забава върху вземанията за трудово възнаграждение в общ размер на 2 148,91 лв. (две хиляди сто четиридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки), за периода от 01.07.2023г. до 17.01.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 253/24.01.2024г. по ч.гр.д. № 337/2024г. по описа на РС Бургас.

ОСЪЖДА „БИЛЛИТОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 206573635, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 26, ет.

3, ап. 8, представлявано от управителя М. П. Ш., да заплати на С. Д. Ж. с ЕГН **********, действащ чрез адв. А. С., адрес: гр. София ***, ул. „***, сумата от 2 900 лв. (две хиляди и деветстотин лева), представляваща сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „БИЛЛИТОН БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 206573635, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 26, ет.

3, ап. 8, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС Бургас сумата от 2 416,76 лв. (две хиляди четиристотин и шестнадесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща дължимата държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5