Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 971 от 01.11.2022, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 720/2022
Вид
Определение № 971
Подписан
01.11.2022
В сила
24.11.2022
Състав
Теодорина Димитрова, ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА, Любка Милкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 971 гр. Велико Търново, 27.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Любка Милкова

Илина Гачева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско дело № 20224100500720 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 396, ал.1 ГПК.

Предмет на подадената от ЧСИ И. Ц., рег. № 896, район на действие ВТОС, въззивна частна жалба, са Определение № 112/11.07.2022г. и Определение № 1273/03.08.2022г, постановени по гр. д. № 1977/2022г., по описа на РС Велико Търново, с които съдът на основание чл. 397, ал.2, вр. ал.1, т.2, е наложил обезпечителни мерки - запор на банкови сметки на ЧСИ И. Ц., рег.

№ 896, район на действие ВТОС, съответно при ЦКБ АД и при ПИБ АД.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя искане за отмяна на горепосочените определения, с които съдът е наложил обезпечителните мерки, като незаконосъобразни. Излагат се и конкретни доводи, касаещи липсата на изискуемите от закона предпоставки за допускане на обезпечението по см. на чл.391 от ГПК. Представят се писмени доказателства.

В предвидения, съобразно разпоредбата на чл.276, ал.1 ГПК, едноседмичен срок, от насрещната страна е постъпило становище по така подадената въззивна жалба, с което се твърди, че същата се явява процесуално недопустима. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

По така изложените твърдения, съобразно с преценката на фактите и обстоятелствата и приложимата нормативна уредба, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената въззивна частна жалба е срещу актове, който попадащи в приложното поле на чл. 274, ал.1, т.2 във вр. с чл.396, ал.1, предл.2 ГПК, а именно за същите е изрично предвидено, че подлежат на обжалване, като срокът за ответника тече от връчване на запорното съобщение. От 1 представените писмени доказателства е видно, че въззивният жалбоподател е бил уведомен за налагането на обезпечителните мерки на 30.08.2022г., т.е. въззивната частна жалба се явява срочно подадена.

Същевременно, първоинстанционният съд е бил сезиран с молба с вх. № 13722/02.09.2022г., с която на основание чл. 398, ал.2, ЧСИ И. Ц. е поискала от съда да замени наложените с обжалваните съдебни актове, обезпечителни мерки- запори на банкови сметки, със залог в пари. С молба с вх. № 14141/14.09.2022г., ЧСИ И. Ц. е представила доказателства за депозирана сума в размер на 5000 лв. С нарочно Определение № 1468/14.09.2022г, постановено по гр. д. № 1977/2022г., по описа на РС - Велико Търново, последният е заменил наложените с обжалваните определеления, предмет на настоящото производство, обезпечителни мерки - запор на банкови сметки на ЧСИ И. Ц., рег. № 896, район на действие ВТОС, съответно при ЦКБ АД и при ПИБ АД, с предоставения паричен залог в размер на 5000 лв., като актът на първоинстанционния съд е влязъл в законна сила в хода на настоящото производство. Последното обстоятелство следва да бъде съобразено от настоящата съдебна инстанция, тъй като касае факти и обстоятелства, настъпили в хода на настоящото производството, и имащи значение относно преценката за наличието на правен интерес от въззивното обжалване.

С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира подадената въззивна частна жалба за недопустима, т.к. същата е подадена срещу акт, който към момента на сезиране на съда е подлежал на въззивно обжалване, но към настоящия момент е изгубил своето правно значение, т.к. със замяната на допуснатите обезпечителни мерки, съдебните актовете, с които същите са били наложени и които са предмет на настоящото производство, са изгубили своето правно действие /по арг. от разпоредбата на чл.398, ал.3 ГПК/, а обезпечителният интерес на ищеца е удовлетворен посредством замяната на допуснатите обезпечителни мерки с внесения от ответната страна паричен залог. В тази връзка, за въззивния жалбоподател е отпаднал правният интерес от водене на настоящото производство, като за пълнота на изложението следва да се отбележи, че пътят на защита на въззивния жалбоподател не е следвало да се реализира по реда на въззивното обжалване на съдебните актове, с които са били допуснати обезпечителните мерки, а по реда на чл. 402, ал.2 и ал.3 ГПК.

Съобразно изрично отправеното искане от процесуалния представител на насрещната страна - адв. К. Т. от ВТАК, искане за присъждане на сторените в рамките на настоящото производство разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., настоящата съдебна инстанция намира, че на основание чл.78, ал.4 ГПК, в полза на процесуалния представител на насрещната страна по подадената въззивна частна жалба - адв. К. Т. от ВТАК, по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/. Последното е определено по реда на чл. 7, ал.7, предл. 1, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, т.7, вр. чл.11 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /при материален интерес от 2500 лв., намален на половина съобразно чл. 7, ал.7 - 300 лв. + 7% от 2500 лв. = 405 лв., намалени с 1/3 съобразно правилата на чл.7, ал. 1, т.7, а именно 105 лв., като с оглед 2 разпоредбата на чл.11, възнаграждението следва да е в размер на 200 лв /двеста лева/.

Предвид горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима така подадената въззивна частна жалба.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр. д. № 720/2022г. по описа на ОС Велико Търново.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., ЧСИ И. Ц., рег.

№ 896, район на действие ВТОС, да заплати на адв. К. Т. при ВТАК, с ЛНА № 1000026950, в качеството му на процесуален представител на М. Д. О. с ЕГН **********, сумата от 200 лв. /двеста лева/, адвокатско възнаграждение, определено по правилата на Наредба 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения на ВАдв.С.

Определението подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, пред АС - Велико Търново.

Препис от същото да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3