Решение № 723 от 08.08.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. Стара Загора, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20215530102536 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.55 ЗЗД.

Ищците ИВ. ИЛ. АЛ. и ЗЛ. Т. АЛ. твърдят в исковата си молба, че между страните по делото бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № *** от ***г., по силата на който кредитополучателите били усвоили 43 000.00 лв. за срок от 360 месеца, при годишна лихва, определена в размер на 0% през първата година, а за всяка следваща - в размер на сбора от БЛП на банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0.9%. Към момента на подписване на договора БЛП бил 7%, а с дължимата годишната лихва бил 7.9%. По силата на чл.4, т.1 от договорът потребителите дължали такса за управление в размер на 1,5% еднократно, платима към момента на усвояване на кредита, а съгласно чл.4, т.2 от договора потребителите заплащали такса за управление в размер на 0,1% годишно върху размера на непогасената главница.

На ***г. между страните било подписано Допълнително споразумение към Договор № ***, по силата на което остатъчният дълг се превалутирал в швейцарски франкове. В изпълнение на сключеното споразумение кредитът бил превалутиран на дата 31.10.2007г., с размер на предоставената сума в чуждестранната валута 35778.00 CHF. Съгласно чл.6 от споразумението, кредитополучателят заплащал такса за предоговаряне на кредита в размер на 1.0% върху размера на предоговорената главница. В изпълнение на уговорката по чл.6 от споразумението ищците са заплатили 357.78 CHF.

1

Съгласно чл.3, ал.1 от Споразумението, договореният годишен лихвен процент бил равен на сбора от Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 1.75 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП бил 4.5% и съответно годишната лихва била 6.25%. Страните постигнали съгласие, че крайният срок за издължаване на кредита бил 300 месеца - 31.10.2032 година. Ищците били потребители по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, тъй като били сключили през 2008г. договорите за кредит като физически лица и процесните договори не били предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Ответната банка се явявала търговец по смисъла на §13, т.2 ДР на ЗЗП поради това, че била сключила процесните договори в рамките на своята търговска /банкова/ дейност. С оглед на изложеното, процесните кредитни правоотношения попадали в приложното поле на закона за защита на потребителите и подлежали на проверка за неравноправост на спорните договорни клаузи.

Ищците твърдят, че банковата институция била прехвърлила изцяло върху потребителите валутният риск от повишаване на курсовата стойност на швейцарският франк, без да изпълни задължението си да им разясни икономическите последици на поетото от тях задължение, с което недобросъвестно била възложила в техен ущърб всички икономически неизгоди от промяната на стойността на чуждата валута спрямо българският лев - валутата, в която те получавали своите доходи.

С валутните клаузи върху кредитополучателите, като по-слабата страна в правоотношението бил прехвърлен изцяло валутният риск от увеличаване на курсовата стойност на швейцарския франк, който бил стабилна валута в случаите на икономическа криза и за разлика от българският лев запазвал висока стойност на финансовите пазари. При спазване на задължителните за национални съдилища разрешения, изведени със заключенията по дела С-186/16 и С-119/17, с решение № 168 от 29.01.2021 г. по т.д. № 2184/ 2019г. на ВКС, II т.о., решение №136 от 20.01.2021 год. по т.д. № 1467/19г. на ВКС, 2 т.о., решение № 295/22.02.2019г. по т. д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., образувано по описа на I т. о., решение № 384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/201бг. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 294/27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 314/29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 67/12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 155/24.01.2020г. по т. д. № 2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. различни състави на ВКС формирали становището, че „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.З ЗЗП. “ 2

В този смисъл били и новопостановените с решение №136 от 20.01.2021 год. по т.д.

№ 1467/19г. на ВКС, 2 т.о., решение № 168 от 29.01.2021 г. по т.д. № 2184/ 2019г. на ВКС, II т.о. и решение № 170 от 16.02.Й021г. по т.д. № 1901/2019г. на ВКС, 2 т.о.

Горепосоченото разрешение било изведено от ВКС въз основа на задължителното тълкуване на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи, извършено от Съда на ЕС /по-долу „СЕС“/ по дела С-186/16 и С-119/17.

Със заключение по преюдициално дело С-186/16 на СЕС било извършено тълкуване на нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и били изведени критериите, въз основа на които националните съдилища следвало да извършат преценка дали била неравноправна клауза, уреждаща предоставянето на кредити на чуждестранна валута. Съдът на ЕС поставил следните изисквания, които следвало да бъдат изпълнени от кредитните институции, за да не бъдели накърнявани правата на потребителите:

• финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това, Съдът посочвал, че това изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в чуждестранна валута, следва да се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения ,/т. 51/;

• тази информация следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент (както напомня Европейският съвет за системен риск в своята Препоръка ЕССР/2011/1 от 21 септември 2011 година относно предоставяне на кредити в чуждестранна валута (OB С 342, 2011 г., стр. 1 - т. 49).

• потребителят трябвало да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получавал доходите си /т. 50/

• банковата институция, трябвало да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, поспециално когато потребителят - кредитополучател не получава доходите си в тази валута.

При това положение националната юрисдикция следвало да се увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клауза, като разглежданата в главното производство за финансовите им задължения./т.50/

3

• националната юрисдикция трябвало да направи оценка, с оглед на всички обстоятелства по делото, предмет на главното производство и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13. /т. 56 /

В настоящият случай, ответната банка не била предоставила на потребителите достатъчна информация относно възможността швейцарският франк да поскъпне спрямо българския лев. Банката не била осъществила дори минимална информираност чрез разясняване на кредитоискателите как възможното поскъпване на курсовата стойност на франка щял да окаже количествено отражение върху вноските по договорите. При извършване на преценка каква информация следвало да представи на потребителите банката националният съд следвало да съобрази и приложи по аналогия практиката на СЕС, който се бил произнесъл по въпроса каква информация доставчикът на кредитен ресурс следвало да предостави на потребителите относно възможните изменения на договорната лихва в хипотезите, в които лихвите се образували въз основа на променлив лихвен процент, чиито бъдещи конкретни стойности не можели да бъдат известни на кредитора. Отговаряйки на поставените му преюдициални запитвания, СЕС бил отчел обстоятелството, че когато ставало въпрос за клауза относно променлив лихвен процент, точната стойност на този процент не можел да се определи в договор за кредит за целия срок на договора. СЕС приемал, че не можело да се изисква от продавач или доставчик да предостави точна информация относно финансовите последици свързани с измененията на лихвения процент по време на договора, след като тези изменения зависели от бъдещи непредвидими и независещи от волята на този продавач или доставчик събития. СЕС разсъждавал, че прилагането на променлив лихвен процент поради самото си естество в крайна сметка водело до колебания на размерите на бъдещите погасителни вноски, така че този продавач или доставчик не можел да бъде в състояние да определи точното отражение на прилагането договорната клауза върху тези погасителни вноски. С Решение от 09 юли 2020 по дело С452/18, Ibercaja Banco SA на СЕС, т. 48, т. 54, т. 55, т. 56 и диспозитива и с решение от 3 март 2020 г., Gomez del Moral Guasch, C-125/18, т. 52, т.56 били изведени разрешенията, че когато става въпрос националният съд трябва да направи необходимите проверки за неравноправност с оглед на всички релевантни фактически елементи, сред които са рекламните материали и относимата и съществена информация, предоставена от кредитодателя при договарянето. Според СЕС, за да бъдел потребителят действително информиран за дължимата от него цена на кредита било необходимо кредитодателят да предоставел информация за колебанията в миналото на индекса, въз основа на който се изчислявал приложимия лихвен процент. Тази практика следвало да намери приложение по аналогия при кредитирането с швейцарски франкове. В настоящият случай, банката следвало да представи на кредитоискателите данните за движението в миналото на курса на 4 швейцарският франк спрямо българския лев. Тази информация била публично достъпна и се публикувала на сайта на БНБ и банката като квалифициран специалист в сферите на кредитирането разполагала като минимум с нея и следвало да разясни на ищците, че швейцарският франк повишавал в миналото драстично стойността си спрямо лева, да им демонстрира тези повишения и техните стойности, да ги предупреди, че в бъдеще било възможно да има значително повишаване на обменната стойност на швейцарският франк и как това обстоятелство можело да се отрази върху месечните им погасителни вноски, за да можели те да вземат информирано решение дали да изразят волята си да усвоят чуждата валута.