Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 877 от 14.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13589/2021
Вид
Решение № 877
Подписан
14.03.2022
В сила
01.07.2022
Състав
МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.105, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.24, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.92, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.92, ал.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл.93, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • параграф 1, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. София, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110213589 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от ОГН. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“П Г №, срещу наказателно постановление №420002185/23.08.2021 г., издадено от директор на РД „АА“-гр.София, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.24, ал.1 от ЗАП; на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ; и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на процесното НП, поради издаването му в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна.

1

Сочи, че не е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като не е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Позовава се и на несъответствие, между изложената в АУАН фактическа обстановка и тази в НП, което не е съобразено с изискването в закона за абсолютно тъждество, с оглед действителност на административното наказание.

Счита, че не е доказана материалната компетентност на административно-наказващия орган, тъй като в НП не са посочени номер и дата на акта за упълномощаване. Определя като релевантно, представянето на такъв акт едва в първото съдебно заседание по делото.

Счита още, че не е взета предвид тежестта на нарушението, че неправилно е наложена административно-наказателната санкция, като глобата е изцяло неправомерна, с оглед субекта на нарушението. Навежда доводи за нецелесъобразност на отнемането на СУМПС за първо нарушение от подобен вид, тъй като с горното е пренебрегнато изискването в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Навежда доводи и за неспазване на чл.28 от ЗАНН, доколкото в настоящия случай счита, че става въпрос именно за маловажен случай на административно нарушение, с оглед несъществената обществена значимост на защитените обществени отношения. Твърди, че нарушението е извършено за първи път и наложената санкция би била подходяща за системен нарушител, като изрично отбелязва изрично, че не е съгласен с лишаването от правоуправление.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представена е писмена защита от жалбоподателя, чрез адв.Владислав И. от АК-Кюстендил, в което обобщава изложените аргументи в жалбата за неправилност и незаконосъобразност на процесното НП.

На първо място твърди, че е налице разминаване в АУАН и НП, между фактическото описание на твърдяното нарушение и посочената правна квалификация, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, и поради това съставлява самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.

2

На второ място твърди, че ответната страна по жалбата не е успяла да докаже реално осъществяване на превоз на пътници, а освен това, за да наложи ПАМ – отнемане на СУМПС на водач е било необходимо да е осъществен състав на административно нарушение – извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация и извършване на таксиметров превоз на пътници. В този смисъл се позовава на дадената в разпоредбата на параграф 1, т.1 от ДР на ЗАП легална дефиниция на понятието „обществен превоз“ и липсата на констатация в процесното НП, че на жалбоподателят е било заплатено за извършен превоз, и с оглед на горното оспорва последният да е осъществил състава на извършеното нарушение.

На следващо място навежда доводи за неправилна преценка на наказващия орган относно квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като се позовава на обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Освен това счита, че незаконосъобразно са наложени две глоби на едно и също основание /чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП/, и с един и същи акт, доколкото визираната разпоредба предвижда глоба за водача в размер на 2000 лева при първо нарушение.

Ответната страна по жалбата: РД „АА“-гр.София, надлежно призовани, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по наведените възражения в жалбата и по същество на делото. В придружаващото изпратената преписка писмо, прави възражение на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 30.08.2021 г., а жалбата против него е депозирана в съда на 3

03.09.2021 г., т.е. в законоустановения преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа страна:

Административно-наказателното производство е образувано със съставяне на АУАН, Серия А-2021, №292345 на 29.07.2021 г., от компетентно длъжностно лице: Бл. Гр. Н., заемащ длъжността: инспектор в РД „АА“гр.София, в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта – Васил Евтимов Стоянов, против жалбоподателя ОГН. ИВ. Г., в качеството на правоспособен водач на МПС, за това, че:

На 29.07.2021 г., около 10:00 часа, в гр.София, ул.“Летоструй“, в Автогара-Изток, срещу №96, като водач на лек таксиметров автомобил марка „Х“, с рег.№, собственост на Ж В Г.а, ЕГН **********, с поставен знак „Такси“ и включен ЕТАФП на свободен режим /зелено/ и без поставена табела „не работи“, като изчаква наемане на пътници, извършва следните нарушения:

1.Водачът е без разрешение, издадено от Столична община – същият представя разрешение №215127, което е с изтекъл срок на валидност до 30.06.2021 г., с което е нарушил разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАП;

2.Водачът е без Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, с изтекъл срок на валидност до 24.01.2018 г. №015641, с което е нарушил разпоредбата на чл.18, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ;

3.Водачът е без контролен талон към СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис, със саморъчно отбелязване, че има възражения по направените в него констатации, но не ги конкретизира. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да представи писмени възражения пред наказващия орган в законоустановения 3-дневен срок.

На основание така направените констатации в АУАН, компетентно 4 длъжностно лице, заемащо длъжността: директор на РД „АА“-гр.София, издал НП №42-0002185/23.08.2021 г., с което на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.105, ал.1 от ЗАП, наложил на жалбоподателя три административни наказания за три административни нарушения, както следва:

1.На основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.24, ал.1 от ЗАП;

2.На основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, т.5 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ;

3.На основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Н., които съдът кредитира с доверие като логични, непротиворечиви, кореспондиращи на данните от приложените писмени доказателства, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП в оригинал; заверен препис от Разрешение №215127/19.03.2021 г. за извършване на таксиметров превоз; заверен препис от Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил №015641, издадено от ИА „АА“ към МТИТС; длъжностна характеристика за заемане на длъжността инспектор в ИА „АА“; Заповед №РД-08-30/24.01.2021 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът констатира, че АУАН е съставен от длъжностно лице – служител на ИА "АА", РД "АА"–гр.София, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл.92, ал.1 от ЗАП. Обжалваното НП също е изадено от 5 компетентен орган, тъй като със своя Заповед №РД-08-30/24.01.2021 г., министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си да делегира предоставената в чл.92, ал.2 от ЗАП компетентност, на различни длъжностни лица от ИА „АА“ да издават НП, като сред тях е и директорът на РД „АА“, като част от структурата на ИА „АА“. Направеното възражение от жалбоподателя за липса на изрично оправомощаване на наказващият орган да издава НП за нарушение на регламенти на Европейския съюз, ЗАП, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, се явява неоснователно. Съвсем резонно, актът за оправомощаване на наказващия орган да издава НП за нарушения на посочените нормативни актове, е приложен към изпратената преписка, по повод депозираната жалба, срещу процесното НП, с оглед извършване от съда на служебна проверка за наличието на материална и териториална компетентност на наказващия орган. Следва да се отбележи, че освен издаденото НП, в ЗАНН не е предвидено да се връчват лично на жалбоподателя и други документи, приложени в образуваната преписка, поради което и направеното възражение от жалбоподателя, че представянето на доказателства за компетентност на наказващия орган едва в съдебно заседание, се явява неоснователно.

На следващо място, съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени в сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН, а именно: тримесечен срок от откриване на нарушителя или в едногодишен срок от извършване на нарушението - за съставяне на АУАН, и шестмесечен срок от съставяне на АУАН – за издаване на НП. АУАН е съставен на 29.07.2021 г. за констатираните на същата дата три нарушения, т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, а НП е издадено на 23.08.2021 г., т.е. в законоустановения шестмесечен срок от съставяне на АУАН.

Съдът не констатира допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено по тежест нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени при съобразяване с императивните правни норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдържат всички изискуеми реквизити – дата, час, място, описание на нарушенията и на обстоятелствата, при които са извършени, дадена е правна квалификация на 6 вменените нарушения. Като цяло, вменените във вина на жалбоподателя три административни нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и да организира адекватно защитата си.