Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261482 от 05.03.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 561/2021
Вид
Решение № 261482
Подписан
05.03.2021
В сила
05.03.2021
Състав
КАТЯ АНГЕЛОВА ХАСЪМСКА, ТАНЯ ПЕТКОВА КАНДИЛОВА, ЕМИЛИЯ ВЕРГИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София, 05.03.2021 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ТАНЯ КАНДИЛОВА като разгледа докладваното от съдия К.

Хасъмска гр. дело № 561 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от

Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на „Ю.Б.“ АД, длъжник по изпълнително дело № 20209210401063 срещу разпореждане от 18.11.2020 г. на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с което е отказано намаляване размера на приетите разноски за адвокатския хонорар на взискателя по посоченото изпълнителното дело.

В жалбата се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Излага се, че процесуалния представител на взискателя е депозирал молба за образуване на изпълнително дело, без да посочва конкретни изпълнителни действия. Изпълнителният способ, посочен от него за налагане на запор на банкови сметки в БНБ е част от реквизитите на молбата за образуване на изпълнителното дело и посочването му не може да бъде ценено като действие по водене на изпълнителния процес по чл.10, ал.2 от НМРАВ. Депозираната повторна молба само възпроизвежда същото искане за налагане на запор на банковите му сметки. Поддържа, че възлагането в негова тежест на разноските за адвокатско възнаграждение е изцяло неоснователно, тъй като още към момента на образуване на процесното изпълнително дело от взискателката, същата е била подписала договор за цесия с дружеството „Т. И.” ЕООД. Моли съда да отмени обжалвания акт и да откаже възлагането в негова тежест на разноските за адвокатско възнаграждение, а в условията на евентуалност да намали неговия размер до размера на сумата от 200 лв. или 240 лв., в случай, че процесуалния представител на взискателя е регистриран по ДДС. Претендира сторени в настоящото производство разноски.

Взискателят, в срока за отговор на частната жалба, представя възражение, в което изразява становище за нейната недопусТ.ост и евентуално- неоснователност. Заявява, че се е разпоредил с вземанията си от длъжника и не претендира вземането си за разноски в така образуваното изпълнително производство, поради замяна на страната – взискател. Счита, че длъжникът не е вникал в изпълнителното дело и е пропуснал да забележи, че първоначалния взискател е заменен с друг такъв. Всички поискани и извършени изпълнителни действия са от името и за сметка на новия взискател.

Заявява, че доколкото не е страна по процесното изпълнително дело към датата на постановения отказ на съдебния изпълнител да редуцира адвокатското възнаграждение и не е налице вземане от негова страна, то липсва правен интерес длъжника за обжалва процесното разпореждане на съдебния изпълнител. В случай, че съдът прецени, че жалбата е допусТ.а, всички изложени по-горе възражения се отнасят и за тази хипотеза, тъй като вземане за разноски от негова страна към датата на отказа не е съществувало . Моли съда да остави жалбата на длъжника без разглеждане или евентуално без уважение доколкото не е налице вземане за разноски за него. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен съдебен изпълнител С.П., счита жалбата за допусТ.а, но неоснователна. Излага становище, че размерът на претендираното адвокатски хонорар е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото и липсват основания за неговото намаляване.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допусТ.а.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по изпълнително дело № 20209210401063 е образувано на 02.11.2020 г. по молба на В.А.П., като взискател, чрез нейния процесуален представител – адв. К.Т.срещу „Ю.Б.“ АД - като длъжник, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.10.2020 г. от Окръжен съд – Варна, ТО, V с-в по т.д. № 1445/2016 г. за сумата от 33 521 лв., представляваща общият размер на недължимо събрани суми в хода на проведеното изпълнително производство по изп.д. № 20107110400475 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег. № 711 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист, издаден на ищеца „Ю.Б.“ АД по ч.гр.д. № 4708/2010 г. на Варненски районен съд, 8 състав, на основание чл.418,ал.1 във вр. с чл.417, т.2 ГПК, въз основа на заповед за изпълнение № 2716/07.04.2010 г., съществуването на вземанията, по която е отречено с влязло в сила решение № 52/22.01.2018 г., постановено по т.д. № 1445/2016 г. на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на извършване на плащането – 30.12.2010 г. до окончателното й връщане на ответника. В молбата е направено искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника, като в случай, че същия не изпълни в предоставения му срок за доброволно плащане, да се извърши справка в БНБ за актуалните му банкови сметки и да се наложи запор върху тях. На съдебния изпълнител са възложени и всички правомощия, произтичащи от разпоредбана на чл.18 ЗЧСИ. Претендирани са разноски по изпълнителното дело.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 30.10.2020 г., според които представителството на В.А.П. в образуваното пред ЧСИ производство се възлага на адв. К.Т.от АК - Варна. За това представителство между страните е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 500 лв., която е удостоверено да е заплатена изцяло и в брой към момента на подписване на съглашението.

С постановление на ЧСИ от 02.11.2020 г. са приети претендираните от взискателя разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.

Частният съдебен изпълнител е поканил длъжника „Ю.Б.“

АД да изпълни доброволно задължението си, като му е връчил покана за доброволно изпълнение на 06.11.2020 г. В същата покана, сумата по посочения изпълнителен лист се претендира със законната лихва в размер на общо 33 759,61 лв. за периода 30.12.2010 г. – 17.11.2020 г. , 1 500 лв. – разноски по изпълнителното дело, 4 813,48 лв. - такси по ТТР към

ЗЧСИ, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.

В срока за доброволно изпълнение на 13.11.2020 г., длъжникът е възразил по отношение на разноските, сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение над минималния размер.

С молба от 16.11.2020 г. взискателят е поискал частния съдебен изпълнител да наложи запор на банковите сметки на длъжника.

На 17.11.2020 г. в кантората на ЧСИ С.П. постъпва запорно съобщение от ЧСИ С.К.-Д., с рег. №

718 на КЧСИ по изпълнително дело № 20207180401191 по описа на последния, с което налага запор върху вземанията на В.А.П..

На същата дата при ЧСИ С.П. постъпва и молба от „Т.

И.” ЕООД чрез адв. К.Т., с която е представен договор за покупко – продажба на вземане /цесия/ от 20.03.2018 г., по силата на който В.А.П. прехвърля на дружеството, следното свое вземане, възникнало по изп.д. № 20107110400475/2010 г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с рег. № 711 на КЧСИ, представляващо реализирана продажна цена, съгласно протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач и постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № 24073 от 09.12.2010 г. в размер на 209 078,22 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума и/или претърпените вреди и пропуснати ползи поради образуваното изпълнително дело. Въз основа на това моли да бъде конституирано на мястото на цедента В.А.П., като легиТ.ен взискател. Към молбата представя пълномощно и договор за правна помощ и консултантско съдействие, като претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.

На 17.11.2020 г. ЧСИ С.П. е конституирал „Т. И.”

ЕООД като цесионер на мястото на В.А.П. за вземането по изпълнителното дело, като е присъединил за събиране в изпълнителното производство адвокатското възнаграждение в размер на 1 500 лв.

С разпореждане от 18.11.2020 г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на „Юробанк България” в БНБ.

На 18.11.2020 г. съдебния изпълнител е постановил отказ да редуцира адвокатското възнаграждение поради прекомерност по настоящото изпълнително дело.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от длъжника по изпълнението да е било предприето действие, насочено към доброволно изпълнение на съдебно признатите парични суми, което означава, че длъжникът – „Ю.Б.” АД ще следва да понесе разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл.10, ал.1 от НМРАВ в настоящия случай е дължимо.

Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата, страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от Наредба

№ 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2. В конкретният случай единственото фактическо действие, което е осъществено от процесуалния представител на взискателя - адв. К.Т.(АК – гр. Варна) е подаването на молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден изпълнителен лист, поради което на взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200 лв.- за образуване на изпълнителното дело. Подадената от пълномощника на взискателя молба от 16.11.2020 г. до частния съдебен изпълнител с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника не представлява изпълнително действие, доколкото е направено в предоставения на длъжника срок за доброволно изпълнение.