Решение № 9630 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9630 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110154610 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Р. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5378/2025г. по описа на РС Бургас, а именно: 2519,50лв. - главница за потребена топлинна енергия през периода м.05/2022г.-м.04/2024г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.07.2025г., до окончателното изплащане на задължението, 490,70лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2023г.-09.07.2025г., 35,92лв. - главница за дялово разпределение за отчетен период 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.07.2025г., до окончателното изплащане на задължението, и 9,60лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022г.-09.07.2025г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в *********************************************, инсталация № **************/аб.№ *********, топлинна енергия на претендираната стойност.

Посочва, че ответникът дължи заплащане на лихва за забава върху главното вземане, тъй като е изпаднал в забава.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска. Отрича ответникът да е потребител на топлинна енергия. Оспорва представената молба – декларация, като твърди, че същата е без подпис и дата и не представлява доказателство. Отрича да е налице действителен договор за предоставяне на услугата дялово разпределение. Счита, че не се дължи и мораторна лихва поради 1 липса на покана.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

По делото е представена заповед от 04.06.2013г. на кмета на СО, р-н Люлин, с която настанява Д. Р. Н. (ответника) и неговото семейство (В. Н. – съпруга, Н. Н. – дъщеря и С. Н. – дъщеря) в общинско жилище, находящо се в *********************************************, което настаняване е продължило и през процесния период, видно от събраните писмени доказателства.

Представено е заявление – декларация от 17.06.2013г., което изхожда от Д. Р. Н., с което се иска да бъде открита партида за процесния имот на негово име, като е посочено, че домакинството му се състои от 4 члена. Действително в края на заявлението липсва посочване на дата и полагане на подпис, но същото е заведено във входящия регистър на „Топлофикация София“ ЕАД, ТР Люлин, на 17.06.2013г., поради което може да се приеме, че е от тази дата.

Установява се, че партидата за процесния имот е открита на името на Д. Н., като спрямо същия са издавани и фактурите и изравнителните сметки за процесния имот /л. 19-24 и 28-31/.

По делото е установено с категоричност, че през процесния период ответникът е бил наемател на имота, който е общинска собственост. На 05.07.2013г. е сключен договор за наем със Столична община, район Люлин, който е безсрочен. В съставените протоколи за отчет, които не са оспорени /л. 33-35/, от дати 17.05.2022г., 26.05.2023г. и 09.05.2024г., като клиент и потребител отново е посочен Д. Р. Н. и са положени подписи. Съгласно чл. 180 ГПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В случая, тези частни документи не са оспорени, поради което съдът следва да приеме, че изявленията, обективирани в тях, изхождат именно от ответника Д. Н.. Тези изявления имат характера на извънсъдебно признание за наличието на облигационна връзка между страните по спора и най-вече за това, че ответникът има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди за имота. Този извод се налага и от съвкупната преценка на доказателствените източници, включително чл. 6.4 от договора за наем, в който е предвидено, че при 2 подписване на договора наемателят представя документи за открити партиди за консумативните разходи. От това следва, че макар в заявлението – декларация от 17.06.2013г. да липсва подпис, то към датата на договора за наем наемателят е представил документ за открита партида на негово име за имота, доколкото иначе договорът не би бил подписан, защото това е задължително условие.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая между ползвателя на договорно основание (ответника) и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за имота и през неговото времетраене именно той се явява клиент и дължи цената й, в който смисъл са дадените разяснения в цитираното ТР.

За изясняване на обстоятелствата относно количеството и стойността на доставената топлинна енергия, по делото е допусната, изслушана и приета съдебнотехническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира. Според заключението, сградата, в която се намира имотът, има техническата възможност да премине към дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите, но същите не са сключили договор за топлинно счетоводство и съгласно чл. 61, ал. 2, т. 4 от Наредба № Е-РД-04-1 разпределението е извършвано само от топлопреносното предприятие. Вещото лице посочва, че през процесния период в имота е имало 1бр. водомер за топла вода, а имотът е с кубатура от 103 куб. м. Топлата вода е начислявана на реално извършен отчет, което се установява и от протоколите за отчет /л. 33-35/.

Предвид че не е била избрана фирма за дялово разпределение, топлинната енергия за отопление е изчислявана на база коригиран отопляен обем от 103 куб. м. съгласно т.9.3.2 от приложението към Наредбата. Съдът намира този начин на изчисление за законосъобразен, тъй като съгласно чл. 61, ал. 3 от Наредбата, в случаите по ал. 2 (на чл. 61), сред които е т. 4 (разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика в сгради - етажна собственост, в които клиентите не са изпълнили задълженията си по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, каквато е настоящата хипотеза), топлинната енергия се разпределя по реда на т. 9 от приложението към чл. 61, ал. 1, според която количеството топлинна енергия за отопление на отделните имоти за отчетен период Qik, kWh, се определя пропорционално на отопляемите им обеми, включително коригирани такива. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по формулата т. 6.1.1 от приложението. Общата стойност на начислената топлоенергия за процесния период възлиза на 1288,21 евро или 2519,52лв.

Във връзка с възражението на ответника досежно годността на общия топломер, в експертното заключение е посочено, че на същия е извършена комплексна проверка на 01.08.2021г., завършила със заключение, че съответства на одобрения тип.

Метрологичната проверка има срок на валидност 2 години, а не 1, както твърди ответникът, което означава, че следваща проверка е следвало да бъде извършена до 01.08.2023г. Тя обаче е извършена няколко месеца по-късно, като при извършването й отново е заключено, че топломерът съответства на одобрения тип. При тези факти, съдът приема, че макар проверката да е закъсняла с няколко месеца, след като не е установено отклонение в измервателната способност на топломера, то същият е отчитал правилно преминалата мощност.

С оглед изложеното, по делото е установено, че от страна на ищцовото дружество е доставена топлинна енергия до имота през процесния период на стойност 2519,52лв., като ищецът в настоящото производство претендира по-нисък размер от 2519,50лв., което е по-благоприятно за насрещната страна. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил задълженията чрез плащане или по друг начин, поради което този иск се явява изцяло основателен.

3

По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:

В отношенията между страните приложение намират общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест, моментът на изпълнение е определен и от деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва. Ето защо, ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва, чийто размер, изчислен от съда съгласно чл. 162 ГПК, възлиза на претендираната сума от 490,70лв. за периода 15.08.2023г.-09.07.2025г. Ето защо, и този иск се явява изцяло основателен.

По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово разпределение и лихва за забава:

Установява се, че през процесния период ищцовото дружество е извършвало разпределението на топлинна енергия в сградата, но не се доказва да е налице съгласувана и приета от етажните собственици цена, поради което не може да се направи извод, че същите дължат заплащане на тази услуга на договорно основание.

Ето защо, този иск подлежи на отхвърляне, както и обусловения от него иск за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 101,94лв., от които следва да му се присъдят 100,42лв. или 51,34 евро.

В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 100,27лв.

(51,27 евро) за държавна такса, 309 евро депозит за особен представител, 155 евро депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 51,13 евро. Съразмерно следва да му се присъдят 557,96 евро.

Ответникът е представляван от особен представител и не е доказал направата на разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу Д. Р. Н., ЕГН: **********, с адрес:

Разпечатката съдържа 41 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55c88476-1fdc-40a4-b9b0-2df7e37f1c51