Определение № 20065 от 31.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20065 гр. София, 31.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110154129 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Л. С., чрез адв. Б. Й., срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ООД, с която при условията на пасивно субективно и обективно съединяване са предявени установитени и осъдителни искове, както следва:

- за признаване на установено спрямо първия ответник, че сключеният между Г. Л. С. в качеството й на кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на кредитодател договор за паричен заем № 5270396 от 04.11.2024 г. и договор за паричен заем № 5168660 от 10.07.2024 г. са нищожни;

- за признаване на установено спрямо втория ответник, че сключеният договор за предоставяне гаранция № 5270396 и договор за предоставяне гаранция № 518660 между Г.

Л. С. и „Файненшъл България“ ООД са нищожни;

- за осъждане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на ищцата сумата от 2 030, 24 евро /3 970, 80 лв./, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 5270396 от 04.11.2024 г. и сумата от 1 466, 34 евро /2 867, 92 лв./, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 5168660 от 10.07.2024 г.;

- за осъждане на „Файненшъл България“ ООД да заплати на ищцата сумата от 3 059, 16 евро /5 983, 20 лв./, представляваща недължимо платено възнаграждение за гарант по договор за предоставяне на гаранция № 5270396 от 04.11.2024 г. и сумата от 2 213, 93 евро /4 330, 08 лв./ – недължимо платено възнаграждение за гарант по договор за предоставяне на гаранция № 5168660 от 10.07.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на 04.11.2024 г. между ищеца в качеството на заемател/кредитополучател/ и потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и първия ответник в качеството на заемодател /кредитодател/ е сключен Договор за паричен заем № 5270396, по силата на който ищецът получил в заем сумата от 9 000 лв., а следвало да върне сумата на 18 погасителни вноски, всяка от по 720, 60 лв., като общо дължимата сума възлизала на 9 367, 92 лв., посочен бил годишен процент на разходите /ГПР/ 63, 68 % .

Твърди, че съгласно чл. 4 на договора за паричен заем, заемателката сключва договор с „Файненшъл България“ ЕООД за предоставяне на възмездно поръчителство, като дължащото се възнаграждение било в размер на 5 983, 20 лв. или 332, 40 лв. на всяка вноска.

1

Според ищеца договорът за заем е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и че е неясно как е изчислена договорната възнаградителна лихва. Счита, че възнаграждението за поръчителя следва да се счита за част от разходите по договора и да е ясно посочено като елемент от ГПР в договора.

Освен това поддържа, че двамата ответника са свързани лица и реално възнаграждението на поръчителя представлява още едно възнаграждение за кредитодателя, като чрез него се цели да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК. По отношение на договора за гаранция счита, че същият противоречи на чл. 16 ЗПКр, като прехвърля риска за платежоспособността на длъжника върху кредитора. Сочи, че самият договор е акцесорен и пролгасяването нищожността на главния договор за кредит води и до неговата нищожност. По отношение на осъдителния иск поддържа, че е заплатила всички задължения по сключения договор за кредит, като еплатила сума в общ размер на 18 954 лв., а на основание чл. 23 ЗПКр, следва да й бъдат възстановени всички платени суми с изключение на главницата, а именно 3 970, 80 лв., заплатени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 5 983, 20 лв., заплатени на „Файненшъл България“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че на 10.07.2024 г. между ищеца в качеството на заемател/кредитополучател/ и потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и първия ответник в качеството на заемодател /кредитодател/ е сключен Договор за паричен заем № 5168660, по силата на който ищецът получил в заем сумата от 6 500 лв., а следвало да върне сумата на 18 погасителни вноски, всяка от по 520, 44 лв., като общо дължимата сума възлизала на 9 367, 92 лв., посочен бил годишен процент на разходите /ГПР/ 50 % . Твърди, че съгласно чл. 4 на договора за паричен заем, заемателката сключва договор с „Файненшъл България“ ЕООД за предоставяне на възмездно поръчителство, като дължащото се възнаграждение било в размер на 4 330, 08 лв. или 240, 53 лв. на всяка вноска. Изложени са идентични правни аргументи за недействителност на сключените договори. По отношение на осъдителния иск поддържа, че е заплатила всички задължения по сключения договор за кредит, като еплатила сума в общ размер на 13 698 лв., а на основание чл. 23 ЗПКр, следва да й бъдат възстановени всички платени суми с изключение на главницата, т.е. дължи се връщане на сумата от общо 7 198 лв., представляваща сбора от 2 867, 92 лв., заплатени на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 4 330, 08 лв., заплатени на „Файненшъл България“ ЕООД.

Моли за уважаване на предявените искания. Претендира разноски.

В исковата молба се съдържат доказателствени искания за събиране на писмени доказателства. Иска се на основание чл. 190 ГПК ответникът „Изи асет мениджмънт“ АД да предостави извлечения от сметки за извършените по договора плащания, да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза по поставени въпроси, прилага писмени документи, чието събиране като доказателства иска.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата ответници – съответно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез юрк. Диляна Кирилова и от „Файненшъл България“ ООД чрез юрк. Мария Златнова.

В отговора на исковата молба първият ответник излага възражения за нередовност и недопустимост на исковата молба. Твърди се, че процесните договори за заем са действителни, като излага подробни съображения, че възнаграждението по договора за гаранция не част от разходите по договора за кредит, а посоченият в договора за потребителски кредит ГПР е коректен. Твърди, че договор за потребителски кредит № 5270396 е предсрочно погасен, поради което е платено договорно възнаграждение в размер на 2 021, 15 лв. Другият договор № 5168660 също е предсрочно погасен, в резултат на което е платено договорно възнаграждение в размер на 123, 12 лв. Моли за прекратяване на делото по установителените искове, а в случай на неуважение на искането за отхвърлянето на исковата молба. Претендира разноски, възразява срещу размера на претендираното 2 адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Възразява срещу доказателственото искане за съдебно-счетоводна експертиза.

В своя отговор на исковата молба вторият ответник оспорва допустимостта на производството по установителните искове, като твърди, че ищецът няма интерес от тяхното предявяване. Оспорва основателността на исковете. Твърди, че възнагражденията по договорите за предоставяне на гаранция са получени на валидно правно основание, като излага подробни съображения. Претендира разноски, възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Възразява срещу доказателственото искане за съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Исковата молба е редовна и допустима. В изпълнение на съдебно разпореждане всички констатирани нередовности на исковата молба са отстранени. Според настоящия състав ищецът разполага с правен интерес да иска съдът да се произнесе по действителността на сключен от него договор за потребителски кредит и договор за гаранция, независимо, че е предявил и осъдителни искове за връщане на недължимо платеното.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото като признати и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че между Г. Л. С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключени договор за паричен заем № 5270396 от 04.11.2024 г. и договор за паричен заем № 5168660 от 10.07.2024 г., както и че между Г. Л. С. и „Файненшъл България“ ООД са сключени договор за предоставяне гаранция № 5270396 и договор за предоставяне гаранция № 518660.

Предявени са при условията на пасивно субективно и обективно съединяване установитени и осъдителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 ЗПП за признаване за установено между Г. Л. С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че договорите за паричен заем са нищожни, установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за признаване за установено между Г. Л. С. и „Файненшъл България“ ООД, че договорите за гаранция са нищожни, както и осъдителни искове за осъждането на всеки ответниците да заплати недължимо платените суми по сключените договори на ищеца с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

В доказателствената тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.

2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПКе да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за паричен за заем и договор за възлагане на поръчителство с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.

В тежест на ответниците по всеки от исковете е да установи валидност на клаузите.

В доказателствената тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е платил претендираните суми по сключените договори, които са прогласени за нищожни.

В тежест на ответниците по всеки от исковете е да установи валидно основание за получаване на сумите, респективно, че ги е върнал на ищеца.

Съдът указва на страните, че ще извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи по договора.

Следва да бъдат допуснати приложение към исковата молба писмени документи.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да се уважи. По искането за ССчЕ съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

3

Независимо че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.06.2026 г. от 13:35 часа, за когато да се призоват страните, като им указва, че най- късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА като писмени доказателства приложените към исковата молба писмени документи.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД в срок до първото открито съдебно заседание да представи в заверено копие извлечения от сметки за извършените плащания от Г. Л. С. по договор за паричен заем № 5270396 от 04.11.2024 г. и договор за паричен заем № 5168660 от 10.07.2024 г., като ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на документите ще бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.