Решение № 3469 от 14.11.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 436/2022
- Вид
- Решение № 3469
- Подписан
- 14.11.2022
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 19, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 19, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 21, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3469 гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110100436 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Етажна собственост на сграда, с административен адрес: град Варна, ж. к. „С. И. Р.“ № 23, вх. Б, срещу П. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „С. И. Р.“ № 23, вх. Б, ап. 65, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. чл. 6, ал.
1, т. 9 и 10 ЗУЕС да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата 120 лв. /след допуснато изменение в размера на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК вместо първоначално претендирания – 180 лв./, представляваща такса за възнаграждение за управител/управителен съвет за периода м. януари 2018 г. – м. септември 2021г. вкл., както и сумата 258 лв. /след допуснато изменение в размера на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК вместо първоначално претендирания – 388 лв./, представляваща дължими вноски за „Фонд ремонт и обновление“ за периода м. януари 2018 г. – м. септември 2021 г. вкл., за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 5369/30.09.2021 г. по ч. гр. д. № 13856/2021 г. по описа на ВРС, XLVI състав, по реда на чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.09.2021 г. до окончателното издължаване на сумите.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищцата притежава самостоятелен обект, а именно ап. 65 в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: град Варна, ж. к. „С. И. Р.“ № 23, вх. Б. Позовава се на взето решение на ОС на етажната собственост от 05.11.2015 г. относно процесните вземания. Поддържа, че таксата за възнаграждение за управител/управителен съвет е в размер на 4 лева месечно за апартамент. Таксата за „Фонд ремонт и обновление“ също е определена в размер на 4 лева на месец за апартамент. За необитаемите апартаменти се начисляват същите суми. На ОС на ЕС на 31.08.2020 г. е взето решение вноската за „Фонд ремонт и обновление“ да се увеличи на 20 лева на апартамент месечно. На същото ОС е взето решение да се образуват съдебни производства срещу собствениците със задължения към ЕС, надхвърлящи сумата 200 лева. Сочи, че горните решения на ОС не са обжалвани в срока по чл. 40 ЗУЕС, поради което са влезли в законна сила. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, с който се оспорва иска. Позовава се на недопустимост на производството, доколкото ОС на ЕС от 1
31.08.2020г. е взело решения съдебните производства да се водят чрез управител на ЕС, с което са ограничени правата на изпълнителя по договора по чл. 19, ал. 2 от ЗУЕС. Възразява протоколите от 15.11.2015 г. и от 31.08.2020 г. да са обявени на ответницата, съответно решенията да са влезли в сила. Не е взето решение на ОС правомощията на събранието или част от тях да бъдат възлагани на физически или юридически лица, които не са собственици.
Възразява договорът за възлагане на управлението да е одобрен от ОС. Не е взето решение, с което да е упълномощено конкретно лице да сключи договор за възлагане на управлението.
Решенията по протоколите от 15.11. и от 31.08.2020 г. са незаконосъобразни и нищожни като противоречащи на императивни разпоредби относно основанието и размер на вноските за „Фонд ремонт и обновление“. Взетите решения не са съобразени с притежаваните общи части на отделните етажни собственици. Възразява срещу дължимостта на таксите и по съображения, че ответникът не живее в имота. В заключение настоява за отхвърляне на исковете.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представляват от адв.
К. А., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от назначения особен представител – адв. В. В., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС.
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед № 5369/30.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 13856/2021 г. по описа на ВРС, Х LVI състав, срещу длъжника П. К. К. за заплащане на посочените в заповедта суми, в това число и претендираните в настоящото производство.
Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника на основание чл. 47 ГПК.
Ето защо на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си. Настоящата искова молба е депозирана на 14.01.2022 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи в производството, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост за периода м. януари 2018 г. – м. септември 2021 г.; че е взето решение на Общото събрание на етажната собственост относно дължимата такса за управление и вноската за „Фонд ремонт и обновление“; какъв е размерът на вземанията.
По делото не е спорно, а и от представената справка от АВп – СВп за вписвания, отбелязвания и заличавания относно лицето П. К. К. съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод, че ответницата в процесния период м. януари 2018 г. – м. септември 2021 г. е била собственик на 4/6 ид. части от ап. № 65, находящ се в гр. Варна, кв.
„Св. И. Р.“, бл. 23, вх. Б, ет. 8.
Не е спорно и обстоятелството, че във вх. Б на сградата, находяща се в гр. Варна, кв.
„Св. И. Р.“, бл. 3, самостоятелните обекти са повече от три и принадлежат на различни собственици /по аргумент от чл. 3 ЗУЕС/, поради което в случая приложими са разпоредбите на ЗУЕС относно управлението на общите части на сградата в режим на етажна собственост.
Видно от приетия протокол от Общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Родина“, бл. 23, вх. Б, с 24 бр. апартаменти, на 05.11.2015 г. е проведено Общо събрание на собствениците, на което са взети следните решения: 1) вноска за „Фонд ремонт и обновление“ – 4 лв. на апартамент месечно; 2) таксата за управление и поддръжка се разпределя на бр. обитател в апартамент; възнаграждение на управител и касиер – 4 лв. на апартамент месечно; необитаемите апартаменти заплащат 8 лв. месечно – за фонд ремонт 4 лв. и за възнаграждение на управител – 4 лв.
Видно от приобщения като доказателство по делото протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, 2 кв. „Св. И. Р.“, бл. 23, вх. Б, с 24 бр. апартаменти, на 31.08.2020 г. са взети следните решения: 1) управител на ЕС – „Акорд“ Прайм ООД за срок от 2 години; сключване на договор с „Акорд Прайм“ ООД за срок от 2 години; упълномощен да сключи договора – Величка Петрова; 2) таксите за поддръжка и управление остават на бр. живущ; вноската за фонд ремонт се увеличава на 20 лв., считано от м. 09.2020 г.; необитаемите апартаменти заплащат фонд ремонт + възнаграждение на управителния съвет – 4 лв.; 3) образуване на заповедни производства по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжниците със задължения към ЕС над 200 лв.; производствата се водят чрез управителя на ЕС.
От анализа на така коментираните писмени доказателства се установява, че са взети съответни решения от Общото събрание на етажната собственост относно дължимата такса за управление /4 лв. месечно на апартамент за целия процесен период/ и вноската за „Фонд ремонт и обновление“ /4 лв. месечно на апартамент за периода до м. август 2020 г. вкл., след което, считано от м. септември 2020 г. – 20 лв. на апартамент/.
Видно от протокола от ОС на ЕС от 31.08.2020 г. за управител на ЕС е избрано дружеството „Акорд Прайм“ ООД. С пълномощно /л. 18 от делото/ „Акорд Прайм“ ООД е упълномощило адв. А. да извършва процесуални действия по делото. Представен е в оригинал и договор за възлагане на управлението по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС от 28.09.2020 г., сключен между „Акорд Прайм“ ООД и ЕС – кв. „С. И. Р.“, бл. 23, вх. Б, който договор е подписан именно от упълномощеното за целта на ОС от 31.08.2020 г. лице – Величка Николова Петрова, собственик на ап. 58 в сградата. Следва да се отбележи, че в самия договор от 28.09.2020 г., сключен по реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, изрично е посочено, че същият не следва да се счита прекратен преди избор на нов управител на ЕС, което кореспондира и на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗУЕС /Управителният съвет (управителят) продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител)/. С оглед посоченото съдът приема за неоснователни възраженията на особения представител на ответната страна относно липсата на представителна власт на ищеца в производството, съответно, че договорът за възлагане не е подписан от надлежно лице.
Съдът приема за недопустими в настоящото производство наведените от особения представител на ответната страна възражения относно законосъобразността на решенията, взети на проведените на 05.11.2015 г. и 31.08.2020 г. Общи събрания, доколкото по този начин се цели заобикаляне на реда за атакуване на взети решения от етажната собственост по чл. 40 ЗУЕС. Съдебният контрол за незаконосъобразност или нищожност на решенията на ОС на ЕС е допустим в производство по чл. 40 от ЗУЕС и само в този срок може да се иска отмяна на решенията на етажната собственост, независимо от това дали се твърди нищожност или незаконосъобразност /в този смисъл са разрешенията, дадени в решение № 39/19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012г., I гр. о./. Няма данни ответницата да е предявила такъв иск нито преди завеждане на настоящото производство, нито след получаването на препис от исковата молба. Производството по делото в частта му относно депозираната от особения представител насрещна искова молба е прекратено с влязло в сила определение, на основание чл. 130 ГПК. Още повече, че ищецът ангажира доказателство – протокол за поставено съобщение по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, от който се установява, че на 04.09.2020 г. в 16:30 часа в присъствието на свидетеля И. Г. И. – собственик на ап. 48 в сградата, е залепено на информационното табло във фоайето на сградата съобщение за изготвения протокол от проведеното на 31.08.2020 г. Общо събрание на етажната собственост.
В този смисъл съдът приема, че взетите решения са валидни и ответницата като собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост е длъжна да се съобразява с тях и да ги изпълнява. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС дори да има заведен такъв иск, то подаването на молбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго.
Основното възражение на особения представител на ответницата е, че не дължи заплащането на такси и разноски на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, доколкото се претендират такси за лице, което не живее в имота.
Чл. 51, ал. 2 ЗУЕС гласи, че не се заплащат разходите за управление и поддържане на общите части от собственик, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 93/06.10.2022 г. по гр. д. № 395/2022 г. по описа на ВКС, I гр. о., при направено 3 по гражданско дело възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части на етажната собственост, поради това че етажният собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година, доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за страната, която е направила възражението. Доказването на това възражение е свързано с доказването на факта, на който то се основава – че етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или по-малко от 30 дни за една календарна година.
Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55c7cfab-7008-4019-9015-0d6d169d1c2c