Решение № 4980 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4980 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100506899 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6899/2023 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на „Б.П.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София срещу решение №2093 от 13.02.2023 г постановено по гр.д.№11111/2022 г на СРС , 180 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.200 ал.1 КТ на Й. П. М. ЕГН ********** от гр.София сумата от 42 700 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / и 37,70 лева обезщетение за имуществени вреди /потребителски такси по изброени в решението на СРС фактури/ от трудова злополука на 15.01.2020 г , около 9,30 ч в гр.София , сградата на „Български разменно –сортировъчен център“ , законната лихва от 15.01.2020 г до окончателното заплащане на сумите ; както и да заплати на Й. П. М. сумата от 915,31 лева разноски пред СРС и да заплати по сметка на СРС сумата от 2246,17 лева такси и разноски ;

- и по въззивна жалба на Й. П. М. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 42 700 лева до предявения размер от 70 000 лева , ведно със законната лихва от 15.01.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; както и Й. П. М. е осъдена да заплати на „Б.П.“ ЕАД сумата от 77,95 лева разноски пред СРС .

Въззивникът „Б.П.“ ЕАД излага доводи за неправилност на решението на СРС в осъдителната му част . Ищцата има само 10 % ТНР и не й се дължат обезщетения по чл.200 1 ал.1 КТ . СРС не е обсъдил в мотивите си наличните си доказателства , включително решението на ТЕЛК , които обосновават по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди . Налице е груба небрежност от ищцата по чл.201 ал.2 КТ , респ.съпричиняване на вредите . Ищцата е била инструктирана , но не е спазила съответните правила и инструкции .

Въззивникът Й. П. М. излага доводи за неправилност на решението на СРС в отхвърлителната му част по отношение на обезщетението за неимуществени вреди . Счита , че обезщетение от 42 700 лева е занижено предвид уврежданията : контузия на главата , счупване на горния край на раменната кост на лява ръка и закрито счупване на капачката на коляното на десния крак . Ищцата е претърпяла две операции – на рамото и на капачката на крака . След махане на пластината в коляното е продължила болката и отока на крака и има ограничение в движенията , което ще остане до живот . Според решения на ТЕЛК ищцата има 10 % ТНР , а е останал и загрозяващ белег на крака . Ищцата е била в болнични до 19.03.2021 г . Болките и страданията на ищцата са били много големи , а лечението е продължило 14 месеца . Ищцата има нужда от допълнителни средства , за да продължи лечението си , което не се покрива изцяло от здравната каса .

„Б.П.“ ЕАД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на М. .

Обезщетение за неимуществени вреди поначало не се дължи , а дори да се дължи, то присъденият от СРС размер е завишен .

Й. П. М. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на „Б.П.“ ЕАД по изложени и във въззивната жалба на лицето аргументи .

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 28.02.2023 г и на 27.02.2023 г и е обжалвано в срок съответно на 09.03.2023 г /по пощата/ и на 13.03.2023 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи частично исковете СРС е приел , че безспорно между страните е било налице ТПО за длъжността „чистач“ . Ищцата е претърпяла трудова злополука , от която е получила следните увреждания : контузия на главата , счупване на горния край на раменната кост на лява ръка и закрито счупване на капачката на коляното на десния крак . С разпореждане от 27.01.2020 г на НОИ ТД –София град злополуката е приета за трудова 2 злополука . Ищцата е била продължително време във временна неработоспособност .

Недоказано е от ответника съпричиняване на уврежданията поради груба небрежност / чл.201 ал.2 КТ/ - не са ангажирани никакви доказателства от ответника . И за злополуки довели до ТНР под 50 % рабоотдателят дължи обезщетение .

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди СРС е приел , че трябва да се съобразят двете счупвания наложили операции за наместване . Счупването на раменната кост /хумероса/ е било лекувано след операцията с поставяне на обездвижваща превръзка за един месец . На коляното е била поставена обездвижваща шина за 45 дни , поради което ищцата е имала затруднения в придвижването . През 2021 г са отстранени металните елементи от рамото и от коляното , а на 14.04.2022 г ищцата се оплаква от болки в коляното при преглед от ортопед . Ищцата има ограничение в движението на раменната става , намаляване на мускулатурата и белези от операцията . Като е съобразил представената медицинска документация , основната и допълнителната СМЕ и показанията на разпитаните свидетели СРС е определил обезщетение на неимуществени вреди в размер на 42 700 лева .

Относно имуществените вреди СРС е приел , че същите са доказани с представените фактури . Ответникът е заплатил суми на ищцата за лечение , но те не се дублират с процесните суми .

По жалбата на „Б.П.“ ЕАД

Правилно първоинстанционният съд е приел , че е налице фактическия състав по чл.200 ал.1 КТ . Обратно на посоченото от въззивника изложените от СРС мотиви са пълни , ясни , непротиворечиви и напълно законосъобразни .

На първо място , изрично в чл.200 ал.1 КТ е посочено , че работодателят отговаря имуществено и за причинена от трудова злополука временна неработоспособност .

Безспорно в случая ищцата е била продължително време временно неработоспособна и за това са представени множество болнични листа , медицинска документация и две СМЕ .

Това е и периодът , в който са били най-значителните болки и страдания на ищцата /непосредствено след травмата и счупванията, извършването на операциите и възстановяването от тях / . Отделно , както законосъобразно е посочил СРС трайната практика на ВКС приема , че вредите, понесени от работници/служители вследствие трудова злополука или професионално заболяване, довели до трайно намалена работоспособност под 50%, подлежат на обезщетяване от работодателя на основание чл. 200 КТ. В този смисъл са решение №477 от 04.04.2012 г по гр.д. № 1444/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС, решение №521 от 23.06.2010 г по гр.д.№550/10 г на ВКС , IV ГО , решение №633 от 01.11.2010 г по гр.д. № 855/2011 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №141 от 29.04.2009 г по гр.д.№347/08 г на ВКС , II ГО и много други .

По отношение на възражението за съпричиняване поради груба небрежност /чл.201 ал.2 КТ/ законосъобразно СРС е констатирал , че ответникът не е представил никакви относими доказателства в тази насока , а доказателствената тежест е изцяло негова . Отделно , ответникът не е релевирал никакви конкретни твърдения как ищцата е проявила груба 3 небрежност и е съпричинила уврежданията . Общото позоваване на проведени инструктажи и обучения и на вероятно нарушаване на правила за безопасност на труда не представлява надлежно заявено възражение за съпричиняване . Въпросното възражение трябва да е конкретно като твърдения предвид и конкретен механизъм на трудовата злополука . Не се установява по никакъв начин от ответника груба небрежност - ищцата да не е положила грижата, която би положил и най-небрежният човек , зает със съответната дейност при подобни условия .

По размера на обезщетението за имуществени вреди – извън вече коментираните доводи – въззивникът не е изложил други относими доводи , нито е коментирал данните за значителни увреждания на ищцата от трудовата злополука . Липсват самостоятелни доводи и по отношение на обезщетението за имуществени вреди . По въпросите за размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът ще изложи мотиви във връзка с жалбата на ищцата .

По жалбата на Й. П. М.

Настоящият съд счита , че СРС е възприел и обсъдил всички налични доказателства и е присъдил законосъобразен размер на обезщетението за неимуществени вреди . Факт са всички изброени в жалбата на ищцата увреждания , претърпените оперативни интервенции след трудовата злополука и за изваждане на металните елементи , затрудненията в обслужването и значителните болки и страдания . Първоинстанционният съд е взел предвид тези данни и доказателства и именно затова е определил значително по размер обезщетение за неимуществени вреди - 42 700 лева . Съобразени са и констатираните от двете СМЕ периоди на първоначално възстановяване / около 6 месеца / , трайното ограничение в движението на раменната става , трудностите по възстановяване от болките в капачката на коляното , болките при интервенциите за изваждане на металните елементи /две оперативни намеси през 2021 г / и наличието на загрозяващи белези .

Според настоящия съд е неоснователно искането да се присъди по-голямо по размер обезщетение за неимуществени вреди . Като цяло ищцата се е възстановила от трудовата злополука и са й определени само 10 % ТНР . Констатираните ограничения в движението на раменната става /за съжаление често срещани след счупване на хумероса/ също не са до степен да пречат твърде много при ползване на лявата ръка. Не е аргумент за присъждане на по-високо по размер обезщетение за неимуществени вреди евентуално бъдещо лечение на ищцата , което не се покрива от здравната каса . Ако такова лечение е необходимо , то средствата за него следва да бъдат поети от ответника като имуществени вреди т.е. касае се за друг иск , а не за обезщетяване на болки и страдания от трудовата злополука .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на ищеца са разноски на ответника в размер на 391,36 лева съобразно отхвърлената част от исковете .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2093 от 13.02.2023 г постановено по гр.д.№11111/2022 г на СРС , 180 състав .

ОСЪЖДА Й. П. М. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Б.П.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 391,36 лева разноски пред СГС .

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните , само в частта по иска за обезщетение за неимуществени вреди .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5