Определение № 397 от 10.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Пазарджик, 10.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И.а като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500382 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД чрез юрисконсулт Т. срещу определение №164/08.04.2025 г., постановено по гр.д.№1066/2024 г. по описа на РС – Пещера, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №59/23.02.2025 г. в частта за разноските, чрез намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се доводи за ниската фактическа и правна сложност на спора, на Решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 г. на СЕС и други решения на СЕС, практика на ВКС, СГС и районни съдилища, за да обоснове тезата си, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е прекомерно завишен. Искането е обжалваното определение да бъде отменено, вместо което на адв.П. П. от АК –Х. да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна чрез адв.П. депозира писмен отговор, в който се поддържа неоснователност на 1 жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№382/2025 г. на РС – Пещера е образувано по искова молба от Е. С. Х. чрез адв. П. П. от АК – Х. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ АД за признаване на установено, че клаузата, уреждаща възнаграждение за допълнителни услуги по сключен договор за потребителски кредит между страните, с материален интерес 5 250 лв., е нищожна.

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения иск и тъй като ищецът е бил представляван безплатно по делото от адв. П., е осъдил съгласно чл.38, ал.2 от ЗА ответното дружество да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 990 лв.

По реда на чл.248 ГПК частният жалбоподател е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като присъденото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение бъде намалено на 200 лв.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата, като е подробни мотиви за дължимост на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца в присъдения размер от 990 лева.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество е неоснователна по следните

Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по 2 дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда за всеки конкретен случай с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са предмета на спора, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, а не само материалния интерес, който се защитава. Ето защо, в случая въззивният съд не се съобразява с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се ръководи от обективни критерии при определяне на дължимото възнаграждение, каквито са правната сложност на спора, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и труд за осъществяването, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

След преценка фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска, доколкото предмет на същото е разгледан и уважен иск за прогласяване на нищожност на клауза от договор за потребителски кредит и след преценка действително осъществената защита от оказалия безплатна адвокатска защита на ищеца в първоинстанционното производство адвокат, съдът намира, че присъденото в полза на адв.П. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА не е прекомерно, а е справедливо и обосновано и със същото трудът на оказалия безплатна правна помощ адвокат не е надценен. Действително, първоинстанционното производство е приключило в рамките на едно проведено открито съдебно заседание, но това е по причина, че ответникът е признал иска.

Конкретно

– признанието

3 на иска, приключването на производството в едно открито съдебно заседание и неявяването в него на процесуалния представител на ищеца, не се отразяват на фактическата и правна сложност в посока понижаването й.

Естеството на спора, както и представянето на всички относими и необходими доказателства още с исковата молба, изключват възможността горните процесуални действия да окажат значимо въздействие върху развитието, продължителността и крайния изход на производството.

С оглед изложеното, въззивният съд приема, че присъденото в полза на осъществилия безплатна адвокатска защита по реда на чл.38, ал.2 ЗА адв. П., адвокатско възнаграждение в размер от 990 лв. с вкл.

ДДС съответства на характеристиките на защитата, осъществена по конкретното дело, на обема и процесуалните усилия на оказаната адвокатска защита и в този смисъл не е прекомерно и не са налице предпоставки за неговото намаляване.

Следва да се посочи, че за въззивния съд по силата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК задължителна е само съдебната практика на ВКС в тълкувателни решения и постановления, а с оглед възможността за ревизиране на решенията на въззивния съд от горната инстанция е препоръчително те да бъдат съобразени и с практиката на ВКС като цяло. В този смисъл практиката на СГС не е нито задължителна, нито препоръчителна за останалите равни нему по степен съдилища в страната, а още по-малко това се отнася за практиката на СРС. За наличието на недобросъвестно упражняване на процесуални права всеки съд е длъжен да следи във всеки поставен пред него за разрешаване казус според спецификата на казуса.

Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №164/08.04.2025 г., постановено по гр.д.№1066/2024 г. по описа на РС – Пещера.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5