Решение № 826 от 04.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. Варна, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20233100500703 по описа за 2023 година произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, действащо чрез юрисконсулт K. З., против Решение №280 от 31.01.2023г. постановено по гр.д.№20213110107247 по описа на Районен съд Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените жалбоподателя, против Д. И. М., с ЕГН **********, с адрес: ****, с адрес за призоваване: ****, чрез адв.Д. Д., искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения, за които е издадена Заповед №260439/25.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12253/2020г. по описа на Районен съд Варна, а имено: 1. за разликата над 549.02лв. до пълния предявен размер от 6049.44лв., представляваща главница по Договор за кредит №PLUS-11459116/28.09.2015г., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на подаване на заявлението-30.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението; 2. за сумата от 4289.79лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2016г. до 20.10.2020г.; 3. за сумата от 757.92лв., представляваща обезщетение за забава начислено за периода от 18.12.2018г. до 12.03.2020г. и 4. за сумата от 110.92лв., представляваща обезщетение за забава начислено за периода от 14.07.2020г. до 17.09.2020г.

1

В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват изводите на първоинстанционният съд за недействителност на процесният договор, поради нарушение на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като размерът на шрифта, с който е изготвен договорът за застраховка е по-малък от нормативно предвиденият. Поддържа се, че противно на приетото от решаващият съд, застрахователният договор не съставлява елемент от договора за кредит. Твърди се, че застрахователният договор не е предпоставка за сключване на кредитния такъв, респективно че евентуален порок на първия не може да доведе до недействителност на кредитното правоотношение.

Поддържа се, че застрахователно правоотношение, макар и да съпътства основната кредитна сделка като обезпечение на кредитора, то се регулира от специалните правила заложени в Кодекс за застраховането, където размера на шрифта, на който е изготвен договора не е въведен като условия за действителност. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището за самостоятелност на двете сделки, включително за задължителното съдържание и описания на годишният процент на разходите по кредита, на защитата на кредитополучателите от недобросъвестни търговски практики и за приложимостта на Директива 2008/48/ЕО относно задължителното съдържание и изисквания към договорите за потребителски кредити. На следващо място се оспорват изводите на съда, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради факта, че същият не отговаря на изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поддържа се, че в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата дължима сума от потребителя, като в чл.3 от договора са обективирани и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, с което всички изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК са изпълнени.

Поддържа се още, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора, посочването на компонентите на годишния процент на разходите, които са нормативно определени в чл.19, ал.1 от ЗПК и Приложение №1 към ЗПК. Сочи се относима съдебна практика. Моли се за отмяна на решението в атакуваната му част и за уважаване на предявените претенции, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че застрахователно правоотношение, като съпътстващо и служещо за обезпечение на кредитора по основната кредитна сделка, се явява част и елемент от договора за кредит, поради това и за него важи изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК. Твърди се, че според тълкуването на Директива 2008/48/EО дадено с Определение на Съда на Европейските общности от 14.04.2021г. по дело С-535/2020 всички елементи на договор за потребителски кредит, включително и условията на застраховката, следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в който смисъл е и Определение №485 от 14.06.2022г. по гр.д.№2585/2021г. на ВКС, IV г.о. На следващо място се оспорват доводите на жалбоподателя за спазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за дължимото съдържание относно определянето на размера на годишния процент на разходите по кредита, чрез посочване на взетите предвид допускания, 2 използвани от кредитора при изчисляването му по определения начин в Приложение №1.

Поддържа се, че в конкретния случай липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, тъй като не става ясно, кои компоненти са включени в него и как се формира неговия размер от 46.09 %. Поддържа се още, че реално потребителят е поставен в невъзможност да разбере, какъв е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, тъй като от съдържанието на договора не може да се направи извод, за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Развити са подробни съображения в подкрепа на становището за недействителност на договорът за потребителски кредит на основание чл.23 от ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Моли са за отхвърляне на подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивникът, чрез постъпила писмена молба от процесуалният му представител, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се уважат в цялост предявените претенции.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалба и поддържа отговора си.

Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, следното:

Съдът е сезиран искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗD за приемане на установено, че Д.

И. М., дължи в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ сумите, както следва:

6049.44лв., представляваща незаплатена главница по Договор за кредит №PLUS11459116/28.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-30.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението; 56лв., представляваща застрахователна премия за периода от 20.09.2017г. до 20.10.2017г.;

4289.79лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.06.2017г. до 20.10.2020г.; 757.92лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.12.2018г. до 12.03.2020г.; 110.92лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.07.2020г. до 17.09.2020г., за която вземания е издадена Заповед №260439/25.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12253/2020г. по описа на Районен съд Варна.

В исковата молба се твърди, че страните е сключен Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-11459116 от 28.09.2015г. по силата, на който ищецът е отпуснал на ответницата заем в общ размер на 7000лв. Твърди се, че връщането на заетата сума е следвало да стане на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 289.11лв. Сочи се, че е уговорено заплащане от кредитополучателят на такса ангажимент в размер на 245лв., срещу която кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т.5 от ЗПК. Твърди се, че таксата е дължима от кредитополучателя при усвояване на кредита и тя е удържана от общия размер на кредита. Сочи се, че отпусната в заем сума е усвоена от ответницата по посочената от нея банкова сметка в договора за кредит. Твърди се, че 3 длъжникът е погасил 19 вноски, след което е преустановил плащането на задълженията по договора. Сочи се, че на основание чл.5 от договора, при забава в плащането на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Поддържа се, че поради допуснатото просрочие в плащанията от кредитополучателя и на основание чл.5 от договора, вземането по договора е станало изцяло предсрочно изискуемо, считано от 20.07.2017г., за което до длъжника е е изпратено изрично уведомление. Поддържа се, че предвид неизпълнението на ответника, ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължени по чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящият иск.

С подаденият отговор на исковата молба, се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск. Поддържа се, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, защото не са спазени императивните изисквания на чл.11 от ЗПК, като са развити подробни съображения. Твърди се, че е нарушено нормативно закрепеното изискване за минимален размер на шрифта, с който да бъде изготвен /отпечатан/ договора и всички негови елементи. Поддържа се, че клаузите на процесният договор, са с по-дребен шрифт и така е нарушена императивната норма на чл.10 от ЗПК. Твърди се, че не е спазена и нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, защото в договорът не е конкретизирано, кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите /ГПР/, каква е неговата структура и как е формиран в размерът от 46.09 % Твърди се още, че липсва ясно разписана методика на формирането на ГПР, с което потребителят е поставен в невъзможност да разбере, какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. На следващо място се сочи, че съгласно чл.2 от договора за кредит, на длъжника е предоставена застраховка “Защита на плащанията“, със застрахователна премия в размер на 1680лв., чието погасяване е разделено на равен брой вноски, включени в погасителните вноски по изготвеният погасителен план. Поддържа се, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност, като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. Освен това се поддържа, че клаузата, предвиждаща дължимостта на такса ангажимент прикрива допълнително вземане за възнаградителна лихва, защото кредиторът я налага, с оглед фиксирането на възнаграждението му по договора в определен лихвен процент. Сочи се, че поемайки задължение да не променя уговорената възнаградителна лихва, на практика кредиторът оскъпява цената на самия кредит с включване на други вземания. Ето защо се поддържа, че това вземане е предвидено с цел компенсиране на евентуалните вреди /пропуснати ползи/, които кредиторът би понесъл при увеличаване на възнаградителната лихва, ако е уговорен плаващ лихвен процент, което противоречи на чл.33 от ЗПК.

Поддържа се още, че въпросната клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност, като прилагането й води до недобросъвестно увеличаване на дълга, без тази сума да е усвоена или ползвана от длъжника. На следващо място се оспорва факта на получаване от ответницата на процесната 4 сума, както и размерът на начислените възнаградителна и мораторна лихви. Прави се възражение за погасяване по давност на претендираната възнаградителна лихва, за периода от 20.06.2017г. до 30.09.2017г. В условия на евентуалност, ако бъде прието, че договорът за потребителски кредит е недействителен и ответникът дължи на основание чл.23 от ЗПК само чистата стойност на заема, без лихва и разходи, се моли от задължението да бъде приспаднати заплатените от ответницата суми по договора за паричен кредит.