Решение № 5824 от 25.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5824 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100513429 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20090127 от 09.05.2023 г., постановено по гр.дело № 31139/2008 г. на СРС, І Г.О., 50 състав, е признато за установено по предявения от „8-МИ МАРТ“ АД, ЕИК 121107832, седалище и адрес на управление: гр.София, район Надежда, ж.к.“Толстой“, бул.“****, против СТОЛИЧНА ОБЩИНА- чрез район Надежда, адресгр.София, ул.“****, че „8-МИ МАРТ“ АД, ЕИК 121107832, е собственик по силата на чл.17а ЗППДОбП на следния недвижим имот- реална част с площ 1067,00 кв.м./ с проектен пл.№ 826 и координати на върховете на проектният имот-Софийска система: точка № 1: х-52439.17, у-43798.67; точка № 2: х-52415.62, у-43792.25; точка № 3: х52391.74, у-43786.66; точка № 4: х-52394.06, у-43766.53; точка № 5: х-52441.95, у43774.63; точка № 6: х-52441.80, у-43775.69 и точка № 7: х-52439.67, у-43794.37, съгласно скица № 68-00-002/08.02.2005 г. на ГИС-София ЕООД/, при граници и съседи на реалната част: север- недвижим имот на „Макс матириалс“ ООД с площ 1276,00 кв.м.; юг- имот пл.№ 825, изток- западна регулационна линия на кв.16, определена с ЧИЗРП на м.“Военна рампа- запад“, одобрено със заповед № РД-09-50-360/05.06.2001 г. и парцел ІІІ, кв.16 съгласно това изменение на ЧИЗРП; запад- западна регулационна 1 линия на кв.16 по регулационния план на гр.София, м.“Военна рампа- запад“, одобрен със заповед № 100/02.09.1959 г. на СГНС, която реална част е останала извън изменението на ЗРП по заповед № РД-09-50-360/05.06.2001 г. и е съставлявала западната част от стар парцел І, кв.16 по регулационния план от 1959 г., с административен адрес на имота- гр.София, бул.“****. С решението на съда е признато за установено по предявения от „8-МИ МАРТ“ АД, ЕИК 121107832, седалище и адрес на управление: гр.София, район Надежда, ж.к.“Толстой“, бул.“****, против „СТИМАР“ ЕООД, ЕИК 121040593, седалище и адрес на управление- гр.София, район Сердика, ул.“Якоруда“, бл.210, вх.А, ет.4, ап.11, че „8-МИ МАРТ“ АД, ЕИК 121107832, е собственик по силата на чл.17а ЗППДОбП на следния недвижим имот- реална част с площ 1067,00 кв.м./ с проектен пл.№ 826 и координати на върховете на проектният имот-Софийска система: точка № 1: х-52439.17, у-43798.67; точка № 2: х-52415.62, у43792.25; точка № 3: х-52391.74, у-43786.66; точка № 4: х-52394.06, у-43766.53; точка № 5: х-52441.95, у-43774.63; точка № 6: х-52441.80, у-43775.69 и точка № 7: х52439.67, у-43794.37, съгласно скица № 68-00-002/08.02.2005 г. на ГИС-София ЕООД/, при граници и съседи на реалната част: север- недвижим имот на „Макс матириалс“ ООД с площ 1276,00 кв.м.; юг- имот пл.№ 825, изток- западна регулационна линия на кв.16, определена с ЧИЗРП на м.“Военна рампа- запад“, одобрено със заповед № РД09-50-360/05.06.2001 г. и парцел ІІІ, кв.16 съгласно това изменение на ЧИЗРП; западзападна регулационна линия на кв.16 по регулационния план на гр.София, м.“Военна рампа- запад“, одобрен със заповед № 100/02.09.1959 г. на СГНС, която реална част е останала извън изменението на ЗРП по заповед № РД-09-50-360/05.06.2001 г. и е съставлявала западната част от стар парцел І, кв.16 по регулационния план от 1959 г., с административен адрес на имота- гр.София, бул.“****, и е отхвърлено искането за осъждане на този ответник на основание чл.108 ЗС да предаде на ищеца владението върху този имот.

С определение № 20099906 от 09.08.2023 г. постановено в закрито съдебно заседание по гр.дело № 31139/2008 г. на СРС, І Г.О., 50 състав е допълнено решение № 20090127/ 09.05.2023 г., по гр.дело № 31139/2008 г. по описа на СРС, както следва:

ОСЪЖДА „СТИМАР“ ЕООД, ЕИК 121040593, да заплати на „8-МИ МАРТ“ АД, ЕИК 121107832, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 1789,83 лв.- съдебни разноски.

Срещу решението на СРС, 50 с-в, в частта с която е отхвърлен предявения срещу ответника „СТИМАР“ ЕООД, гр.София, иск с правно основание чл.108 ЗС, в частта за предаване владението на процесния недвижим имот е постъпила въззивна жалба от ищеца „8-МИ МАРТ“ АД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.Д. П., с искане същото да бъде отменено в тази обжалвана част и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважено искането за предаване на владението на процесния недвижим имот, по съображения изложени в жалбата. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в 2 нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „СТИМАР“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.С. С. оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Столична Община- район „Надежда“ не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му в обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлено искането за предаване на 3 владението на процесния недвижим имот е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. В процесния случай, при постановяването му в тази обжалвана от ищеца част неправилно е приложен материалния закон. С оглед на което същото се явява по същество неправилно в обжалваната от ищеца част, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в мотивите му кратки съображения, досежно неоснователност на искането за предаване на владението на процесния недвижим имот. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите на ищеца изложени в жалбата, относно неправилност на обжалваното решение са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, съдът приема за установено следното:

Искът по чл.108 ЗС е иск за защита правото на собственост. Съгласно приетото в ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. В процесния случай първоинстанционния съд е приел за установено, че ищецът „8-МИ МАРТ“ АД, гр.София по ревандикационния иск с правно основание чл.108 от ЗС предявен срещу ответника „СТИМАР“ ЕООД е собственик на процесния недвижим имот на заявеното от него основание, но ответникът не владее този имот, поради което е уважил първото искане за правна защита като е признал с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, и е отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. Така решението е формирало сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос не може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Т.е. с влязло в законна сила решение е признато за установено между страните по делото, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот.

Искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му 4 предаде владението върху имота. В настоящия случай предмет на разглеждане във въззивното производство е единствено искането да бъде осъден ответникът по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС да предаде на ищеца владението върху процесния недвижим имот. Решението в частта, с която по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е признато за установено по отношение на ответника „СТИМАР“ ЕООД, че ищеца „8-МИ МАРТ“ АД, гр.София е собственик на процесния недвижим имот е влязло в сила, като необжалвано.

Ревандикационният иск е едно от правните средства за защита на собствеността.

Собственикът има право съгласно чл.108 ЗС да иска връщането на своята вещ /имот/ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. При предявен иск на това основание е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание. Фактическият състав на иска не изисква ответникът да противопоставя /да заявява/ свои самостоятелни вещни права или друго основание, на което владее или държи имота, или да има такива права. За уважаването на иска е достатъчно да се установи, че ответникът упражнява фактическа власт под формата на владение или държане върху чужд имот без противопоставимо на собственика основание. Затова в съдебната практика искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ се определя като иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик /т.2А на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС/.

Спорно е по делото обстоятелството дали ответника владее процесния недвижим имот. За релевантните факти на упражняване на фактическата власт върху имота чрез конкретни фактически действия върху него са налице безспорни доказателства по отношение на дружеството- ответник. Относно факта на владението на имота от страна на ответника следва да се вземат предвид свидетелските показания дадени пред първоинстанционния съд. В процесния случай с оглед показанията на свидетелката Л.К. съдът приема за безспорно установено по делото обстоятелството, че ответника „СТИМАР“ ЕООД осъществява без правно основание фактическа власт върху процесния недвижим имот собственост на ищеца. Доказан е факта по делото, че ответника „СТИМАР“ ЕООД упражнява без правно основание фактическа власт върху процесния недвижим имот, респективно владее без правно основание имота собственост на ищеца „8-МИ МАРТ“ АД, гр.София. Упражняваната от ответника фактическа власт е без правно основание, тъй като е върху чужд имот.

Разпечатката съдържа 28 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55c73393-b80d-4fa6-9167-78bed5468fd8